Изглежда крахът на обществото, издигнало гигантските монолити на остров Пасха (известен и като Великденския остров), не се е случило чак толкова отдавна, колкото се смяташе досега, според ново изследване проведено от 4 различни институции, включително Университета в Аризона.
„Нашето изследване значително преразглежда хронологията в изграждането на монументите, тласкайки го към постевропейско време, като по този начин отхвърля хипотезата за “стария срив“, лансирана от Джаред Даймънд, автор на популярната и доста продавана книга „Колапсът “, казва съавторът на проучването Тери Хънт, декан на Университета в Аризона и професор по антропология към Колежа по социални и поведенчески науки.
„Досегашното становище беше, че обществото, което европейците са заварили, при появата си там, е било вече претърпяло своя колапс“, казва Робърт ДиНаполи, докторант в катедрата по антропология на Университета в Орегон, която ръководи анализа. “Заключението ни е, че изграждането на паметници и развитието на тази култура все още са били важна част от живота им, когато европейците са пристигнали.“
Великденският остров е територия на Чили в Тихия океан, известен и с името Рапа Нуи, намиращ се на около 2000 км от най-близката обитавана суша и на около 3000 км от Южна Америка.
Счита се, че Рапа Нуи е бил заселен от полинезийски мореплаватели през 13 век, които скоро след това започнали да строят големи каменни платформи, върху които да издигат мегалитни каменни статуи с големи цилиндрични каменни шапки. Тези съоръжения са използвани от тях за културни и религиозни ритуали, включително – погребения и кремации. Широко разпространено мнение е, че строежа на такива паметници е прекъснат около 1600 г. след като това общество претърпява голям крах.
В новото изследване, публикувано в Journal of Archaeological Science, изследователите представят хронология на изграждането на платформите за статуите, като съпоставят направените радиовъглеродни датировки с реда на изграждане, необходим за издигането на паметниците и със записките на холандски, испански и английски моряци, които започват да пристигат там след 1722 г.
Тази съпоставка на данните внася повече яснота в радиовъглеродните датировки на доста от обектите. Крайното заключение на екипа е, че островитяните от Рапа Нуи са продължили да строят, поддържат и използват паметниците поне още 150 години след 1600 година.
“Древното общество на Великденския остров е било устойчиво, въпреки ограничените ресурси и изолацията. Островитяните дори са продължили да влагат своите усилия в удивителните си паметници, след като вече са започнали пагубните въздействия от контакта с европейците” – казва Хънт, който е световно известен антрополог, провеждал изследвания на терен по Тихоокеанските острови повече от четири десетилетия.
Проектът започна като част от дисертацията на ДиНаполи, която е фокусирана върху процеса на изграждане и архитектурата на паметниците.
Разглеждайки 11 обекта, изследователите проучват необходимата последователност на строителството, която започва с изграждането на централна платформа и след това добавяне на различни структури и статуи върху нея. Това помага за осмислянето на радиовъглеродните датировки на различни изследвани обекти от острова. Според екипа изграждането на паметниците е започнало скоро след първоначалното полинезийско заселване, като се е увеличило бързо, някъде между началото на 14 в. и средата на 15 в., с постоянен темп на строежите, които продължават далеч отвъд хипотетичния срив и европейското пристигане.
Когато холандците пристигат през 1722 г., паметниците все още се използват за ритуали и не се наблюдават никакви признаци на разпад в обществото. Същото се съобщава през 1770 г., когато испански моряци акостират на острова.
„Престоите им са били кратки, а описанията им къси и ограничени“ – казва ДиНаполи – “Но те все пак ни предоставят полезна информация, чрез която да осмислим по-добре времето на изграждане и използване на тези структури като част от културния и религиозен живот на острова.“
Когато обаче британският изследовател Джеймс Кук пристига четири години по-късно, през 1774 г., той и екипажът му описват остров в криза, със съборени паметници.
“Начинът, по който интерпретираме нашите резултати и тази последователност от исторически разкази е, че понятието за предевропейски срив в изграждането на паметници вече не се поддържа“, заключва ДиНаполи.
“След като европейците пристигнат на острова, има много документирани трагични събития, дължащи се на болести, убийства, отвличания в робство и други конфликти“, казва Карл Липо, антрополог от университета Бингхамтън в Ню Йорк, който е съавтор на изследването с Хънт, ДиНаполи и Тимоти Риет от Международния археологически изследователски институт в Хавай.
“Тези събития за островитяните безспорно са следствие на външно влияние и имат безспорно, пагубни последици. И все пак хората от Рапа Нуи – следвайки практики, които им осигуряват голяма стабилност и успех за стотици години – имат възможността да продължат традициите си“ – допълва Липо – “Степента, в която културното им наследство се предава – и съществува и до днес чрез език, изкуства и културни практики – е доста забележителна и впечатляваща. Мисля, че тази степен на издръжливост е пренебрегната поради колапсът, а заслужава признание.“
Подходът, разработен в изследването, финансирано от Националната научна фондация, може да бъде полезен за тестване на хипотези за срив в обществото и на други спорни райони по света, където съществуват подобни дебати относно датирането, отбелязват изследователите.
Източник: scienceblog.com
