Как резултатите от научните изследвания могат да повлият на музейните тенденции на бъдещето? Някои разсъждения по случай 24-то издание на Международното изложение на музеографските техники (SITEM) в Париж.
„Научните изследвания могат наистина да подпомогнат музейната медиация, всъщност това е едно огромно начинание!”, казва Дидие Мишел, директор на Асоциацията на музеите и центровете за развитие на научната, техническата и индустриалната култура (AMCSTI) – професионална мрежа от научно- технически и индустриални културни центрове във Франция. В това начинание участват изследователски екипи на CNRS и няколко стартиращи фирми, част от които присъстваха на 24-тото издание на SITEM. Форумът се проведе от 28 до 30 януари 2020 г. в Лувъра и събра 165 изложители, професионалисти в областта на културния туризъм, 20% от които са извън страната домакин. Всички те предлагат иновативни услуги за музеите, библиотеките, архивите и т.н. институции, чиято задача е да бъдат медиатори между изкуството, науката и технологиите от една страна и публиката от друга.
Поддържайте връзката с обществеността
След като през 2017 г. музеите във Франция показаха доста добри резултати в сравнение с предните две трудни за туризма години, през 2019 г. отново имаше известен спад, който засегна особено силно парижките музеи – и това е независимо от факта, че Музея д’Орсе е с най-добрата си досега посещаемост от 3,6 милиона посетители и че научни музеи като Градът на науката и индустрията (la Cité des sciences et de l’industrie) или Пале дьо Ла Декуверт (Palais de la Découverte) са устояли на кризата. С 65 милиона посетители годишно Франция все още държи третото място в Европа по посещаемост на музеите, след Германия (111 милиона) и Обединеното кралство (87 милиона). „Лувърът остава най-посещаваният музей в света с над 10 милиона посетители през 2018 г.“, уверява Ан-Солен Ролан.
Според нея днес между света на научните изследвания и музеите функционират две добре установени оси на сътрудничество: от една страна по линия на изследователските проекти, насочени към изучаването и опазването на музейните колекции, в които „твърдите науки осигуряват на музеите нужните компетентности”, посочва тя. От друга страна, музеите, които посрещат зад стените си изследователски екипи, допринасят „да се създаде една обща култура и да се открият обещаващи полета за изследвания на колекциите“. Трета ползотворна ос е социално-икономическото изследване на обществото, което способства за „по-добро познаване и разбиране на нагласите на посетителите“.
„Всеки музей диша със своята публика”, коментира Ан Кребс, ръководител на Отдела за изследвания на Лувъра. „Чрез социално-икономическите изследвания имаме шанса да разберем по-добре нашата публика и съобразно с това да изберем подходящите средства за медиация, необходимите технически и музеографски устройства. Поддържаме партньорства за научни изследвания, особено в областта на реалните и виртуалните практики.“
„Двете ключови тенденции в момента са т.нар. елементи от ескейп игрите на принципа на пренасяне в реално време на решаване на загадки и виртуалните и разширени реалности“, отбелязва Дидие Мишел. Първите набират все по-голяма популярност и макар че предават по-малко знания, те запалват интереса на младите хора да посетят музеите – последните такива експозиции са били например „Assassin’s Creed” в Музея на Чуждестранния легион и „Espions” в Града на науката и индустрията.
„Виртуалните и разширени реалности от своя страна изискват време, за да се развият в музеите, може би поради липса на ресурси и качествено съдържание“, добавя Дидие Мишел. По отношение на виртуалната реалност има и едно друго основно препятствие: необходимото за нея устройство изолира посетителя, което противоречи на предназначението на музея като място за социализация.
Едно устройство, разработено от изследователката на CNRS Милен Пардоен, е в състояние да реконструира звуците от миналото, за да възроди примерно уличните театри от 18-ти век в Париж. С помощта на таблет, смартфон и слушалки посетителите могат да открият автентичния звуков пейзаж на отдавна изчезналите сцени, което помага да се контекстуализира една изложба.
„Създадох устройството, съчетавайки хуманитарни, компютърни науки и акустика, защото открих, че музеите наистина се нуждаят от това”, обяснява Милен Пардоен.Според нея „е от съществено значение учените да участват в развитието на музеите“, където са нужни нови компетентности съобразно времето, в което живеем.
Все по-активна публика
„Тази тенденция се среща във всички европейски страни, където научните центрове и музеите са изправени пред едни и същи предизвикателства, само че с различна интензивност“, коментира Дидие Лавал. В англосаксонския свят въпросът за включването на публиката се превърна в приоритет – музеите все повече се обръщат към публика, която до момента е била лишена от достъп до култура, отивайки при нея, за да създадат социалната връзка. В университета в Бристол, споделя Лавал, научният център от края на 2017 г. вече има ново име „We The Curious” („Ние, любопитните“), което трябва да отбележи промяната в нагласите – да се създаде една култура на любопитство, вместо да се дават предварително замислени знания. „Това е и добър начин да се борим с битуващото недоверие към учените, които понякога биват възприемани като „елитаристи“ или просто като „част от системата“, допълва той.
Превод: Елена Страхилова
Източник: CNRS
