Въпросът как точно е протекъл сблъсъкът между последните два оцелели вида на рода Homo – неандерталците (Homo neanderthalensis) и кроманьонците (Homo sapiens), все още не е напълно изяснен и сред учените няма пълно единодушие какво точно се е случило тогава.
Възстановка на неандерталец
Това е време, в което планетата е обитавана едновременно от различни видове човешки същества. През епохите на Средния и Горния Палеолит в продължение на над 300 000 години Европа, Близкия Изток и части от Централна Азия са населявани единствено от неандерталците. На запад от тях са живеели техните братовчеди – денисовците (Homo denisova), в Китай – така нареченият синантроп (Homo erectus pekinensis), а на юг от него по-старите популации от хомо еректуси (Homo erectus) и по островите край Пасифика – „хобитите” от вида (Homo floresiensis). Някъде по това време в саваните на Източна Африка се появяват и нашите преки предци Homo sapiens, които са вече съвременни в анатомично отношение хора. За първи път техни останки са открити в пещерата Кроманьон във Франция, откъдето идва тяхното название кроманьонци, макар напоследък учените да използват повече термина “ранен модерен човек”.
Credit: sciencemag.org
Преди около 120 000 години за първи път група от такива хомо сапиенси напускат Африка покрай брега на Червено море и постепенно заселват Азия придвижвайки се главно по крайбрежията. В хода на това разселване те изместват всички други видове хора от техните ареали и изглежда се явяват основна причина за тяхното изчезване от лицето на Земята. Същата съдба накрая сполита дори и последният оцелял и най-близък генетично техен родственик – неандерталците, когато миграцията на кроманьонците достига и до Европа?
Сравнение на черепи на Хомо сапиенс (вляво) и на неандерталец (вдясно)
Със съвременното развитие на генетиката и най-новите проучвания в областта вече е хвърлена доста светлина по въпроса, по който толкова много спорове и хипотези са изказвани в миналото. Любопитно откритие е, че в крайна сметка се оказа, че неандерталците са били с бяла, дори бледа кожа, рижаво окосмяване и светли очи, в разрез с дотогавашните ни представи за тях. Докато нашите предци – кроманьонците, при идването си от Африка, са били далеч по-тъмни от тях, но попадайки в умерения пояс, са тръгнали по сходен път на еволюция, подобно на местните, за да достигнат до съвременния светъл европеиден вид.
По-интригуващи обаче са резултатите от проби генетичен материал, взети от кроманьонци живели през първите векове след изчезването на неандерталците, които установяват, че те носят до 40% неандерталски гени, придобити по време на заселването на Европа и съжителството на двата вида на континента. Тоест това категорично доказва, че е имало масово смесване между тях. Като с течение на времето и развитието на земеделието и цивилизацията този процент на по-първичните неандерталски гени, които явно повече не са били нужни за оцеляването, постепенно се изчиства, за да падне до между 1-4% при съвременните европейци, под 1% при азиатците и нулев при африканците.
Сблъсък между неандерталци и кроманьонци
Дали кръстосването е протичало по мирен начин или е имало сблъсъци и крадене на женски? Дори и да приемем, че не са имали “расистки” предразсъдъци един към друг двата вида, пак е доста по-вероятно в масовия случай да се е случвало второто. Кроманьонците са били доста агресивни по природа и често са ставали сблъсъци за плячка, женски или удобни местообитания между собствените им групи, докато в случая те разполагат и с решително надмощие над неандерталците.
На пръв поглед, сравнявайки анатомията на двата вида, неандерталецът изглежда по-подходящият претендент за спечелването на битката за Европа, отколкото кроманьонеца. Той е със значително по-здрава и масивна костна структура и челюсти, както и с по-мощна мускулатура, дори обемът и масата на мозъка му средно са малко по-големи отколкото при кроманьонеца. От своя страна кроманьонецът, който физически не се различава почти по нищо от съвременен човек в добра физическа форма, е по-висок на ръст от неандерталеца, но доста по-слаб физически. Голямото му предимство изглежда е била склонността му към размишление, въображение и абстрактно мислене, за разлика от неандерталеца, който е разчитал повече на първични инстинкти.
Сравнение между мъжки Homo sapiens и женска Homo neanderthalensis. Снимка: quora.com
Подобни качества все пак са засвидетелствани в известна степен и при неандерталците – сигурно е, че те са владеели огъня и освен оръжия са изработвали и накити и украшения, открити са дори флейти направени от кост, което значи че са били и музиканти, погребвали са мъртвите си близки и т.н. Но все пак по отношение на качеството при всичко това са били твърде изостанали – имали са дрехи, но пък не са открити игли или каквито и да било следи от шевове или обработка на кожите, просто са намятали по определен начин части от одрани животински кожи. Що се отнася до оръжията и там при тях се наблюдава решително изоставане. Техните копия са сравнително къси, дебели и тежки, очевидно са представлявали оръжия предназначени за нанасяне на удари с груба сила от близка дистанция и не особено ефективни при мятане от разстояние. Което, с оглед на плячката, която са ловували тогава, се явява доста сериозен проблем.
През тази ера в Европа широко е разпространена мегафауната – мамути, носорози, бизони, коне, северни елени, бели лъвове, пещерни мечки. Близкият контакт с толкова едра и опасна плячка е смъртоносна заплаха при всеки един лов. На това отгоре, съдейки по големината на популациите, неандерталците изглеждат направо като самотници в сравнение с кроманьонските общества. И ако при лов загине алфа мъжкарят, то това води до почти сигурна гибел за цялата група. Кроманьонците освен че ловуват на големи групи и с по-сложни тактики за преследване на дивеча, притежават и по-модерни за времето си оръжия. Копията им са по-тънки, по-леки и по-дълги от неандерталските, и реално служат повече като метателни оръжия. С други думи дистанцията, от която водят боя срещу плячката или враговете си, ги държи на сравнително безопасно разстояние от тях. А това разстояние се увеличава още повече с откритието на един колкото прост, толкова и гениален инструмент, наречен от съвременните учени „атлатъл” или копиехвъргачка. Той представлява дървена приставка завършваща с извивка като кука, за която копието се закача, като предварително е издълбан и малък улей в края на копието, в който тя да пасне. Мятането с тази приставка увеличава в пъти както скоростта, с която излита (до цели 100 километра в час), така и точността, с която копието попада в целта, респективно и дистанцията от плячката. Поради това и жертвите, които кроманьонците дават при лов на гигантски животни или при сблъсък с неандерталци, са били незначителни, докато тези на неандерталците – обикновено доста тежки.
Хвърляне на копие чрез атлатъл. Източник: manitobamuseum.ca
Това заедно с далеч по-многобройните популации на новодошлите кроманьонци, живеещи в общества със сложна социална структура и отношения, които дават поле за развитие и разпространение на много повече идеи и иновации, решително наклонява везните в полза на вида Хомо сапиенс. Все пак съвместното съжителство на двата вида в Европа продължава доста дълго време, за период между 4000 и 10 000 години в зависимост от различните региони, преди едните да изчезнат напълно.
Достатъчно показателен за ловните умения на кроманьонците е и фактът, че с пристигането им изчезва и цялата мегафауна от Европа.
Лов на мамути, най-едрите представители на мегафауната. Източник: Engadget.com
Съществуват разбира се и теории, които отдават причините за изчезването на неандерталците, които дотогава са живеели в хармония с мегафауната, на неустановен все още природен катаклизъм или просто на промяната в климата след края на последния Ледников период, каквато действително е имало. Приспособените към по-студен климат здрави тела на неандерталците се оказват в нова среда, към която може и просто да не са успели да се аклиматизират. Отделно ландшафтът, където са ловували и оцелявали – така наречената мамутска степ от ледниковата епоха, със затоплянето е рязко изместена от гъсти гори и блата, към които кроманьонците изглежда се оказали по-лесно приспособими.
Съществуват и хипотези, че епидемия от новопоявил се вид бактерии, към които неандерталците не са имали имунитет, е довела до епидемия и срив на популациите им.
Възстановка на женски индивид от вида Homo neanderthalensis. Снимка: National geographic
Много вероятно е в крайна сметка причината за изчезването им да е комплексна и всеки един от тези фактори (а може би и други, които още не сме открили) по малко да е допринесъл за това и общият им сбор да е довел до този резултат. Но от всички тях категорично инвазията на хомо сапиенс си остава основният и най-тежък фактор.
Последните останки от неандерталци са открити в Гибралтар и датирани на възраст от около 24 000 години. От скалите на Гибралтар те са виждали отсрещния африкански бряг на хоризонта, но така и не са се прехвърлили към това евентуално спасение за себе си и вида си. Тяхното време вече е било безвъзвратно отминало и с това ние сме останали последният и единствен оцелял човешки вид на планетата.
