Понастоящем Дюселдорф е един от най-големите германски градове и столица на най-многолюдната и икономически най-развита федерална провинция – Северен Рейн-Вестфалия. Той е огромен търговски, индустриален и пристанищен град на река Рейн, известен със своите университети и редовни панаири, изложби и базари.
Макар Дюселдорф да не е особено древен град, той има зад гърба си доста динамична и изпълнена с превратности история. Някъде през VІ век за първи път германски племена се заселват на това място, представляващо тогава мочурлива крайбрежна гора. През VІІ – VІІІ в. там възникват няколко земеделско-рибарски селища около устието на малката река Дюсел, на мястото където се влива в Рейн и от тях впоследствие израства градът Дюселдорф. За първи път той е споменат в документите през 1135 г.
По времето на император Фридрих Барбароса в покрайнините северно от Дюселдорф, малкото градче Кайзерсверт става силно укрепен пост, откъдето военни гарнизони зорко следят всяко движение по Рейн. В началото на ХХ в. Кайзерсверт става предградие, а впоследствие и квартал на разрастващия се Дюселдорф.
Свещената Римска империя, в която попада градът, постепенно става все по-децентрализирана, с все по-сложна и раздробена феодална йерархична структура, обединяваща множество различни по религия, език, култура и степен на самостоятелност териториално-държавни образувания. Първоначално Дюселдорф е под властта на графовете Берг, като през 1385 г. дори става столица на тяхното херцогство, в резултат на което се разширява значително. В градския силует започват да се издигат нови дворци и катедрали, появява се пазарен площад до брега на Рейн, а градът е защитен от четири страни със здрави крепостни стени. При Вилхелм V той се превръща в регионален център на хуманитарните науки и либералния католицизъм.
След 1609 г., управляващите го херцози от рода Юлих-Берг остават без наследници и избухва спор между Бранденбург и Пфалц-Нойбург за наследяването му, в крайна сметка градът минава под управлението на испанския генерал Амброзио Спинола, който го управлява от името на императора. А след Войната за Клевското наследство Дюселдорф преминава под властта на графовете от Пфалц-Нойбург.
В следващите години Дюселдорф преживява един от най-пагубните конфликти избухвали някога на континента, останал известен в историята като Тридесетгодишната война. Във времената на религиозен фанатизъм католици и протестанти от почти всички европейски държави влизат в продължителна поредица от жестоки кръвопролитни сражения, провеждани на територията на разпокъсаната Германия. Близо две трети от цялото население на страната измира в битките или от глад и болести. Въпреки катастрофалните опустошения от войната, Дюселдорф не само, че се възстановява бързо, но и увеличава своето влияние и разцвет.
Курфюрстът Йохан Вилхелм фон Пфалц избира Дюселдорф за своя нова резиденция, след разрушаването на старата му в Хайделберг през Войната на Аугсбургската лига. Този период е белязан от значителни градоустройствени дейности. Строителният бум продължава и при наследника на курфюрста Карл Теодор, който строи много замъци и основава редица институти в Дюселдорф. В негова чест е кръстен един от днешните централни райони на града – Карлщат.
Макар около Дюселдорф да е изградена солидна фортификация през 1732 г., по време на Седемгодишната война, французите успяват да влязат в него, след което са прогонени оттам при офанзивата на пруския фелдмаршал Фердинанд фон Бруншвайг през 1758 г.
Когато избухват Наполеоновите войни, градът е отново превзет от французите през 1759 г. и впоследствие предаден на Бавария през 1801 г. по Люневилския мирен договор, според който крепостните му стени трябва да бъдат разрушени, а северната част от бившите стени е превърната в укрепено пристанище, станало известно и като “Наполеоновото пристанище”.
След Битката при Аустерлиц (1805 г.) Наполеон отново установява хегемонията си над района. През 1810 г. той въвежда свой граждански кодекс в Дюселдорф, отнасящ се в частност до еманципацията на евреите в херцогството. Градът продължава да се разраства – в него се появяват първите еспланади – Новата алея (Ной Алей, днес Кралската алея) и Булевард Наполеон (днес алея Хайнрих Хайне).
След поражението на Наполеон при Ватерло, френските войски се изтеглят от Дюселдорф и той е зает от прусаците, като съгласно Виенския конгрес (1815 г.) окончателно остава в рамките на Пруското кралство.
През 1816 г. градът се превръща в независима административна единица – столица на окръг, но през 1820 г. той и областта отново са обединени. След създаването на провинция Рейн, в Дюселдорф през 1822 г. се помещават нейните Ландтаг (парламент) и Ландесхауптман (губернатор).
Дюселдорф отново става автономен през 1872 година. Този период се характеризира с бърз растеж. Още през 1880 г. в Дюселдорф има шест области: Алтщад (оригиналния Дюселдорф), на северния бряг на Дюсел, Карлщат (основан през 1767 г.) на юг, построен през 1690-1716 г., Нойщат, Фридрихщат на югоизток, а също Кьонигщат и Пемпелфорт на изток.
Покрай технологичната революция градът нараства до 100 000 жители към средата на ХІХ в., а до края му се удвоява.
През Първата световна война, първите стратегически бомбардировки на британската морска авиация са извършени именно над него на 22 септември 1914 г, когато те бомбардират базата за цепелини в Дюселдорф. Това обаче е нищо в сравнение с бомбардировките, които са извършени там през Втората световна война, когато той става обект на стратегически бомбардировки от страна на британците в продължение на пет месеца през 1943 г., като има случаи при които над 700 бомбардировача едновременно удрят града за една нощ. Набезите продължават до края на войната като част от кампанията срещу германските петролни съоръжения. Кралските военновъздушни сили нанасят удар по рафинерията “Ренания Осаг” в квартал Райхолц и по този начин спират производството на петрол там. Сухопътното настъпление на съюзническите войски към Германия достига до Дюселдорф в средата на април 1945 г., когато американската 97-ма пехотна дивизия влиза в града.
След края на войната Дюселдорф се възстановява изключително бързо от чудовищните разрушения. През 1946 г. е превърнат в столица на новата федерална провинция Северен Рейн-Вестфалия. Реконструкцията на града протича с неистови темпове и икономическата трансформация покрай така наречения План Маршал за възстановявяне на разрушенията в следвоенна Европа, води до огромен икономическия растеж на Дюселдорф. Градът възвръща напълно предишния си блясък и придобива дори още по-силен. Днес той е шестият по големина германски град с население от 617 280 души. А провинцията, на която той е столица, е най-населената (18 млн. души) и икономически най-развитата германска провинция, генерираща 22% от БВП на страната.
