Съгласно Стратегията си за развитие през периода 2018 -2030 г. БАН се насочва към разгръщане на последователна политика за развитие на науката и върховите постижения, като път за устойчиво икономическо развитие, базирано на знанието, за сигурни общества, за опазване на културно-историческото наследство и на националната идентичност.
БАН се състои от 42 автономни научни звена и 9 специализирани общоакадемични помощни звена. През 2018 г. бяха предприети действия по извеждане на НИМХ от структурата на БАН и преминаването му към МОН. Към Академията е създаден нов Институт за изследване на климата, атмосферата и водите, правоприемник на част от дейността на НИМХ с конкретно формулирани мисия, предмет на дейност, състав и научна структура и щат.
Със Закона за държавния бюджет за 2018 г. за БАН е утвърдена субсидия в размер на 83 075 800 лв., като в сравнение с 2017 г. увеличението на сумата е 4 788 800 лв. В резултат на допълнително предоставените средства в размер на 16 372 078 лв. чрез бюджета на МОН субсидията на БАН към 31.12.2018 г. възлиза на 99 447 878 лв. Общият размер на приходите към 31.12.2018 г. е 61 993 994 лв., от които 29 796 951 лв. собствени приходи и 32 197 043 лв. трансфери между бюджетни организации.
Продължава тенденцията от предходни години най-голям дял от финансирането да е от министерства и ведомства (55%), което потвърждава приноса на научния и експертния потенциал на Академията. В сравнение с 2016 г. е намаляло финансиранете на науката от бизнеса (30% през 2017 г. и 34% през 2016 г.), но се е увеличило финансирането от Фонд „Научни изследвания” (23% през 2017 г.).
По отношение на човешкия потенциал общият брой на заетите учени в БАН през 2018 г. е 2 567. По отношение на възрастовия профил най-голям е броят на учените между 41-45 г. (450 бр.) и между 61- 65 г. (440 бр.), а най-малък – на учените до 26 г. и между 26-30 г. – съответно 3 и 76 бр., като тази негативна тенденция се запазва от предходните години. Приблизително е запазен броят на придобилите степен „доктор“ – 110 бр.за 2018 г. (143 бр. за 2017 г.). Най-голям е техният брой в направление „Информационни и комуникационни науки и технологии“.
И през 2018 г. продължи работата по „Програмата за подпомагане на млади учени в БАН“, финансирана целево с 2 млн. лв. през 2017 г. И през 2018 г. учените от БАН създават повече от половината от разпознаваемата научна продукция на страната – 52,05%, като този показател е устойчив през последните години.
36% от индексираните статии са публикувани в списания от най-високата (Q1) категория, което е повече от средното световно ниво (25%). За 2018 г. 26 публикации на учени от Академията оглавяват ранглистата в съответната научна област.
През 2018 г. признатите изобретения и полезни модели са съответно 48 и 12, което е около 1,5 пъти повече в сравнение с 2017 г. Разработките с иновационен характер са 983. През 2018 г. успеваемостта на учените от БАН в конкурсите на ФНИ е 60% от всички спечелили проекти. Трябва да се отбележи, че за пръв път най-голям дял финансирани проекти са в областта на хуманитарните науки – 85,7%. (73% – 2017 г.).
По отношение на Европейската рамкова програма за наука и иновации „Хоризонт 2020“ трябва да се отбележи, че в резултат на участието по обявените конкурси през 2018 г. са сключени 10 нови договора на стойност 2 083 000 лева, като 0,714 млн. лв. са по проекти от дейностите „Мария Склодовска-Кюри“. Общият брой на сключените от стартирането на програмата договори е 66 при договорена сума 15 984 000 лева. С най-голям принос са звената от направление „Информационни и комуникационни науки и технологии“ – 5, 042 млн. лв., а от институтите – Институтът по микробиология – около 3 млн. лв.
През отчетния период научните колективи на Академията са се присъединили към 8 нови акции по програма КОСТ за участие в широки тематични научни мрежи за обмяна на опит и идеи (7 за 2017 г.).
През 2017 г. успешно приключи двегодишният проект „Мрежа за суперкомпютърна експертиза за малки и средни предприятия“ (SESAME Net), финансиран по програма „Хоризонт 2020“, в който Институтът по информационни и комуникационни технологии е един от основните партньори. В резултат от изпълнението на проекта е създадена мрежа от центрове за високопроизводителни пресмятания (HPC), която насърчава и улеснява достъпа до компютърни ресурси в Европа и позволява разпространението на най-добрите индустриални практики при използване на високопроизводителни изчисления от МСП. Създадените по проекта документи допринесоха за изпълнението на Европейската стратегия за развитието на HPC инфраструктурата и по-специално за насърчаване използването на високопроизводителните изчисления от МСП. В Централната лаборатория по слънчева енергия и нови енергийни източници се изпълнява проект „Индустриално производство на стъклопакети с циркулиращ воден поток“ (InDeWaG) по програма „Хоризонт 2020“, направление „Енергийна ефективност“ (www.indewag.eu). Публично-частен консорциум осъществява проекта на обща стойност 5 034 833 евро с участието на 3 европейски страни – Германия, Испания и България. Разработва се иновативна концепция за стъклопакети с течен флуид, които могат да се използват за фасади или вътрешни преградни стени при строителството на сгради в съответствие с Европейската визия за намаляване на енергийните загуби и Европейската директива за сгради с почти нулево потребление на енергия.
Геологическият институт (ГИ) приключи работата по международен проект „Устойчива мрежа за независима техническа експертиза за погребване на радиоактивни отпадъци – взаимодействия и реализация“, финансиран от програма „Хоризонт 2020“. Проектът SITEX-II цели практическо реализиране на дейности и модели на взаимодействие с оглед създаване на експертна мрежа по въпросите на безопасното геоложко погребване на радиоактивни отпадъци (РАО). Институтът по радиационна защита и ядрена безопасност (IRSN) на Франция е координатор на проекта, който утвърди водещата роля на ГИ – БАН в осигуряване на независима техническа експертиза по въпросите за геоложкото погребване на РАО у нас.
Най-значимият международно финансиран проект на Института по физика на твърдото тяло е „Устройство за широкомащабно обеззаразяване чрез мъгли“, финансиран по програма ,,Сигурност“ на FP7. Целта е създаване на системи за защита на публични обекти при терористични атаки с оръжия за масово поразяване, промишлени аварии, бедствия и др. Системите са два вида: стационарни, които се инсталират в сгради, и преносими с тежкотоварен, високопроходим камион. Проектът се изпълнява от консорциум с 10 европейски институции. Идеята е за защита да се използва мъгла със специфични добавки, които да неутрализират и утаяват опасните вещества. Обсъжда се възможността важни обществени сгради в Европа да бъдат оборудвани с разработените по COUNTERFOG системи, което е съществен принос към европейската сигурност.
През 2018 г. институтите на БАН са координатори на редица проекти с обществено значение. Институтът по роботика е координатор на перспективния проект “Подобряване на образованието на населението чрез иновативни подходи, базирани на роботиката” в рамките на Дунавската стратегия. През тази година научен колектив от Института по инженерна химия – БАН започна работа по дългосрочен проект „Интегриран дизайн на процеси и продукти за устойчиви биорафинерии“, спечелил европейско финансиране по схемата за обмен на изследователи и иноватори от дейностите Мария Склодовска-Кюри, Рамкова програма „Хоризонт 2020“ (Н2020-MSCA-RISE-2017). Очакваните резултати, свързани с биоразграждане на замърсители и денитрификация, както и извличане на ценни функионални вещества от отпадъчна биомаса, имат екологична насоченост. Институтът за космически изследвания успешно приключи три от одобрените четири проекта от първия конкурс от 2015 г. между Института и Европейската космическа агенция (ЕКА) в рамките на Плана за европейските коопериращи държави (PECS) – „Тестване на вегетационни индекси от Sentinel-2 за оценка на състоянието на зимни култури в България (TS2AgroBg)”, „Образование по наблюдение на Земята за българските средни училища (EEOBSS)“ и „Превенция на наводненията в България” (EMOWAF).
През 2018 г. Националният етнографски институт с музей участва в проекта REFRESH (Relate, Experience, Find Research Everywhere and SHare), финансиран от Европейската комисия по дейностите Мария Склодовска-Кюри на програма „Хоризонт 2020“.
През 2018 г. са реализирани 210 проекта по двустранни спогодби за научно сътрудничество и обмен, като резултат от тяхното изпълнение са над 390 съвместни публикации. Подписани меморандуми за научно-техническо сътрудничество с Националната академична мрежа имат градовете Гюргево, Драма, Серес, както и Университетът в град Ниш и Тракийският университет в Одрин. Това са средищата, в които науката се среща с бизнеса, общинските и националните управленски организации и институции. Учреден е Регионалният академичен център в гр. Варна, с което центровете станаха 17 (Пловдив, Стара Загора, Сливен, Бургас, Добрич, Габрово, Шумен, Плевен, Велико Търново, Русе, Благоевград, Разград, Монтана, Враца, Казанлък, Смолян и Варна ). Продължи и активната дейност на Ученическия институт при БАН, чрез който се създават възможности за провокиране интереса на младите хора още от училище към научноизследователска дейност.
БАН чрез своите научни звена участва в 17 от общо 23 научни инфраструктурни комплекса, включени в Националната пътна карта (2017 – 2023). В 14 от тях координатори са институти на Академията. Благодарение на изпълнението на различни проекти Академията придоби високотехнологична и в много от случаите уникална за страната инфраструктура, необходима за провеждане на научноизследователска и развойна дейност с приложен характер, която е конкурентоспособна на европейския и световния пазар.
През отчетния период учените от БАН подпомогат активно различни министерства, агенции, организации и общини. Направени са редица експертизи в помощ на национални и международни институции и органи на управление. През 2018 г. стартира изготвянето на 42 Механизъм за научни консултации, чиято цел е да увеличи въздействието от инвестираните публични средства в Академията и да изгради по-добра връзка с гражданите, да популяризира науката и иновациите, да увеличи прозрачността и ползите от науката за обществото.
И през отчетния период Академията реализира активна политика, насочена към международно научно партньорство. По линия на двустранните спогодби за научно сътрудничество и обмен с академиите на науките на Полша, Чехия, Словакия, Унгария, Румъния, Литва, Латвия и Естония продължава сътрудничеството между учените на базата на квотен принцип, за работа по съвместни проекти, обмен на учени и организирането на съвместни международни прояви. През 2017 г. общият брой на проектите по двустранни спогодби е 262, като приетите чуждестранни учени са 280, а броят командировани български учени е 235. Общият брой съвместни публикации по тези проекти е над 300.
Сътрудничеството с партньори от Белгия се осъществява в изпълнение на две споразумения: пряко споразумение на БАН с Фонда за научни изследвания на Фландрия (FWO) и с Валония-Брюксел Интернасионал (WBI)/Фонд за научни изследвания (FRS – FNRS). През 2017 г. по линия на тези две споразумения се изпълняваха общо 18 проекта в различни области на науката, като резултатите са отразени в 33 съвместни публикации.
В периода е подновено и Споразумението за двустранно сътрудничество между БАН и Фламандския фонд за научни изследвания.
В рамките на Споразумението на БАН с Националния изследователски съвет на Италия (CNR) през 2017 г. стартираха 10 съвместни проекта.
БАН осъществява сътрудничество на базата на подписани меморанудми и протоколи и с Германската научноизследователска общност (DFG), Египетската академия на науките и технологиите и др.
Повече информация можете да откриете ТУК
