Автор: Д-р Лъчезар П. Томов
Рационалност и изчислимост
“Всички най-велики математици отдавна са осъзнали, че представеният в тази книга метод е не само изключително полезен при анализа, но и допринася значително за решаването на физически проблеми. Защото тъй като тъканта на Вселената е най-съвършена и е дело на един много мъдър Създател, нищо не се случва във Вселената, в която някаква връзка между максимума и минимума не се появява.”
Леонард Ойлер[i]
Историята се повтаря, но като фарс. Ренесансът не възражда, а подменя античните ценности и култура. Рационализмът замества рационалното, като изхвърля от него случайното и шанса. Механичният поглед към света през Просвещението може да се онагледи с подмяната на оригиналното значение на думата αὐτόματος – самостоятелен, необвързан от причини, свободен и следователно случаен. Автоматите са точно обратното – програмирани, детерминистични, изцяло определени от причини и следствия, с повторяеми грешки. Тази подмяна се отразява на всички нива – разбирането на системите като машини, ударението върху индивида като самодостатъчен и свеждането на рационалното поведение до инстинктивното (в икономически и обществен план)
Рационалното поведение според съвременните дефиниции представлява максимизиране на целева функция (например печалбата за тримесечието). То е предопределимо, предсказуемо и програмируемо,защото се свежда директно до физическите закони, докато разумното поведение е свързано с избора и оттам е алгоритмично неразрешимо. Рационалните агенти, също както насекомите, следват прости, алгоритмични инструкции (яж, моли се и обичай), защото се подчиняват на принцип, аналогичен на този на Мопертюи – „пътят, следван от една физическа система е този с най-малка дължина“. Мопертюи е виждал аналогията в живата природа:
Законите за движение и почивка, изведени от този принцип, са точно същите като тези, наблюдавани в природата, можем да се възхищаваме на приложението му във всички явления. Движението на животните, вегетативният растеж на растенията … са само неговите последици; и зрелището на Вселената става толкова по-великолепно, толкова по-красиво, по-ценното на неговия Автор, когато човек знае, че малък брой закони, най-мъдро установени, са достатъчни за всички движения.[ii]
Един рационален агент винаги ще иска да спечели пари с най-малко разходи, да премине по най-късия път, или да работи най-малко за даден резултат. Това е рационално, изчислимо и предсказуемо поведение. Нещо повече, то е детерминистично. Невинаги то дава обаче най-добрите резултати. Проблемът за кучето и вратата е типичен пример[iii]:
Целият материал е достъпен само с Абонамент за сп.“Българска наука“.
Виж повече за Абонамента тук.
Автор: Д-р Лъчезар П. Томов
Рационалност и изчислимост
“Всички най-велики математици отдавна са осъзнали, че представеният в тази книга метод е не само изключително полезен при анализа, но и допринася значително за решаването на физически проблеми. Защото тъй като тъканта на Вселената е най-съвършена и е дело на един много мъдър Създател, нищо не се случва във Вселената, в която някаква връзка между максимума и минимума не се появява.”
Леонард Ойлер[i]
Историята се повтаря, но като фарс. Ренесансът не възражда, а подменя античните ценности и култура. Рационализмът замества рационалното, като изхвърля от него случайното и шанса. Механичният поглед към света през Просвещението може да се онагледи с подмяната на оригиналното значение на думата αὐτόματος – самостоятелен, необвързан от причини, свободен и следователно случаен. Автоматите са точно обратното – програмирани, детерминистични, изцяло определени от причини и следствия, с повторяеми грешки. Тази подмяна се отразява на всички нива – разбирането на системите като машини, ударението върху индивида като самодостатъчен и свеждането на рационалното поведение до инстинктивното (в икономически и обществен план)
Рационалното поведение според съвременните дефиниции представлява максимизиране на целева функция (например печалбата за тримесечието). То е предопределимо, предсказуемо и програмируемо,защото се свежда директно до физическите закони, докато разумното поведение е свързано с избора и оттам е алгоритмично неразрешимо. Рационалните агенти, също както насекомите, следват прости, алгоритмични инструкции (яж, моли се и обичай), защото се подчиняват на принцип, аналогичен на този на Мопертюи – „пътят, следван от една физическа система е този с най-малка дължина“. Мопертюи е виждал аналогията в живата природа:
Законите за движение и почивка, изведени от този принцип, са точно същите като тези, наблюдавани в природата, можем да се възхищаваме на приложението му във всички явления. Движението на животните, вегетативният растеж на растенията … са само неговите последици; и зрелището на Вселената става толкова по-великолепно, толкова по-красиво, по-ценното на неговия Автор, когато човек знае, че малък брой закони, най-мъдро установени, са достатъчни за всички движения.[ii]
Един рационален агент винаги ще иска да спечели пари с най-малко разходи, да премине по най-късия път, или да работи най-малко за даден резултат. Това е рационално, изчислимо и предсказуемо поведение. Нещо повече, то е детерминистично. Невинаги то дава обаче най-добрите резултати. Проблемът за кучето и вратата е типичен пример[iii]:
[i]https://www.dropbox.com/s/o09w82abgtftpfr/1933-oldfather.pdf
[ii] Chris Davis, Idle Theory, https://web.archive.org/web/20060615043538/http://www.idlex.freeserve.co.uk/idle/evolution/ref/leastact.html
[iii]https://www.researchgate.net/publication/320685777_Freedom_Brexit_and_AI_In_Bulgarian
Целият текст продължава тук: Рационализъм-изчислимост-и-знание
