Ново изследване хвърля яснота върху най-дългите миграции при сухоземните животни

Накратко: Ново изследване определя годишните миграционни разстояния на различни сухоземни животни, като например северните елени, които изминават до 1350 километра. Резултатите показват, че човешката инфраструктура и климатичните промени застрашават тези пътища, което вероятно ще доведе до съкращаване на миграционните маршрути в бъдеще.

Както е известно някои животни изминават големи разстояния в търсене на храна, брачен партньор или място, където да отгледат потомството си.

След  десетилетия научни наблюдения, сега вече учените са в състояние да определят колко далеч пътуват редица сухоземни видове. На 25 октомври изследователите публикуваха своя доклад в Scientific Reports, съобщавайки че едни от най-дългите разстояния от порядъка на 1350 километра годишно, изминават северните елени  (Rangifer tarandus) .


Credit: K.Joly. National Park Service

Проследяването на една група сиви вълци (Canis lupus) на територията на Канада, за които обикновено се смята, че не мигрират, установява, че те също могат да се придвижват на огромни разстояния, над 1000 километра, следвайки стадата карибу, установяват още учените.

В САЩ черноопашатите елени (Odocoileus hemionus) извършват продължителни годишни миграции по суша, изминавайки до 772 километра в щатите Уайоминг и Айдахо. Сред  животните, извършващи годишни миграции на дълги разстояния – всяка от които между 600 и 700 километра, попадат също  ивичестото гну (Connochaetes taurinus) в Африка, гушестата газела (Procapra gutturosa) в Монголия и Сибир и тибетската антилопа (Pantholops hodgsonii) в Китай и Индия. Вилорогата антилопа (Antilocapra americana) в Уайоминг и Монтана, САЩ, мигрира на около 300 километра, докато същият вид в Канада изминава до 435 километра годишно.

Въпреки че разстоянията са впечатляващи, те далеч не могат да се сравняват с хилядите изминати километри всяка година от мигриращите насекоми или птици.

Но сухоземните животни срещат известни затруднения. Инфраструктурата включително пътищата и градовете, възпрепятстват миграцията на някои от тях, влияние оказва и изменението на климата, което води до промени в околната среда и намирането на храна. Предишни изследвания например установяват, че стадо карибу в Канада в самото начало на XXI век е прекосявало до 1500 километра годишно докато днес, когато то е по-многобройно, изминава максимум до 1350 километра.

Само 7 процента от естествените площи по света, останали незасегнати от инфраструктурата, са по-големи от 100 квадратни километра, което кара някои учени да прогнозират, че предстои съкращаване на миграциите на сушата. „В бъдеще ще наблюдаваме разстоянието на миграциите  да намалява, а не да се увеличава. Тези естествени области се свиват “, коментира Марли Тъкър, еколог от университета Радбод в холандския град Неймеген.

Данните за миграциите ще помогнат на учените и политиците да определят районите, които приоритетно трябва да бъдат съхранени. Тази информация също би могла да им помогне да решат къде да се установят коридори за дивата природа – дълги ивици естествена земя или тунели под пътищата, които да свързват местообитанията на животните.

Повечето животни с най-дълги миграции са регистрирани в Аляска или Канада, където са останали най-голям брой диви терени. „Северът е много по-слабо развит в сравнение с южните щати, така че има много повече място за миграциите“, казва биологът Кайл Джоли от Националния парк и резерват „Портите на Арктика” в Аляска, съавтор в изследването. Тъй като температурите могат да се променят драстично в региона, а растителността на някои места е оскъдна, „на тези животни им се налага да се придвижват на по-големи разстояния“, заключава той.

Изследователите също така изчислили общото разстояние, изминато за една година от животните в изследването, използвайки GPS данни. Учените очаквали най-значителни разстояния да покрият големите копитни животни, но с изненада установили, че всъщност хищниците са тези, които изминават най-много километри следвайки плячката си.

Най-голямо разстояние изминали сивите вълци в Монголия, които покрили  7247 километра за година, в периода 2003 – 2005 г., когато били проследени. Полярните лисици (Vulpes lagopus), както и монголските диви магарета (Equus hemionus hemionus) също изминавали повече от 5000 километра за година. Аналогично е положението в Аляска и Канада, където сивите вълци преодоляват по-голямо разстояние от северните елени, с които се хранят. Същото важи за сивите вълци, ловуващи диви магарета в Монголия, и за кафявите мечки (Ursus arctos), ловуващи лосове в Аляска.

 

Превод: Елена Страхилова

Източник: Science News

Живейте по-добре с наука!

  • Развийте критично мислене и изградете защита срещу дезинформация.

  • Придобийте ключови умения за по-добър живот с нашите курсове във формат текст, видео и аудио.

  • Открийте новостите и иновациите в медицината.

  • Само 3 минути дневно са достатъчни, за да трансформирате живота си!

  • Всеки месец ви очаква нов брой с увлекателни статии по биология, космос, технологии, история, медицина и много други.

Изживейте науката навсякъде и по всяко време, като я четете на най-удобното за вас устройство.

 

Създадохме платформа, която предлага курсове и ръководства, насочени към решаването на житейски предизвикателства чрез научно обосновани методи. Тя не само подпомага личностното развитие, но и предоставя ценни знания за водене на по-здравословен, успешен и пълноценен живот. Благодарение на научния подход, потребителите ще имат възможност да подобрят своето благосъстояние и да постигнат по-високо качество на живот.

БГ Наука
Правила на поверителност

Използваме „бисквитки“, за да персонализираме съдържанието и рекламите, да предоставяме функции на социални медии и да анализираме трафика си. Също така споделяме информация за начина, по който използвате сайта ни, с партньорските си социални медии, рекламните си партньори и партньори за анализ.

Можете да коригирате всички настройки на „бисквитките“, като отворите разделите вляво.