Здравей, Станимира! Благодаря ти, че се съгласи на това интервю. Би ли ни разказала малко за себе си?
Казвам се Станимира Делева от Пловдив. Аз съм биолог, изследовател на пещери и докторант в Университета на Коста Рика. Специализирам в екологията на пещерни видове прилепи в Коста Рика и тяхната връзка с околната среда. През 2018 г. станах изследовател на National Geographic, а през 2019 г. стипендиант на престижните организации Bat Conservation International и The Explorers club, които ми помогнаха да осъществя свой изследователски проект в Борнео. Тази година бях стажант в Института за изследване на тропиците Смитсониян в Панама. Току-що се завърнах от едномесечна експедиция в Борнео, където изследвах връзката на пещерните прилепи с обмяната на веществата в тропическите дъждовни гори. През 13-те години като пещерен изследовател (спелеолог) съм проучила стотици пещери в България, както и пещери в Украйна, Румъния, Австрия, Турция, Испания, Уелс, Коста Рика, Панама и Малайзия.
Родена съм в Пловдив, но първите 14 години от живота си прекарах в малък град в Родопите – гр. Мадан, където моите родители работеха като счетоводител на рудник и учителка по английски. В този град имах ежедневен достъп до дивата природа на Родопите – зад блока, в който живеехме, започваше борова гора с малък поток, пълен с жаби и насекоми. Често ходех сама из гората, а през уикендите баща ми често ме взимаше на лов. Още от съвсем малка развих силен интерес към животните и природата – с часове прекарвах в наблюдения на едно или друго същество, а тези, които успеех да уловя, се озоваваха вкъщи, приютени в аквариуми. Имах най-необичайните домашни любимци – попови лъжички, саламандри, водни бръмбари, щурци, за ужас на майка ми и съседките. Винаги съм знаела, че ще стана биолог и изследовател на животни, това е единственото нещо, което съм искала, и се подготвях по всякакви начини. Да се науча да чета за мен беше невероятно преживяване, защото ми разкри един огромен свят от знания – библиотеката ми, подхранвана услужливо от родителите ми, наброяваше десетки томове с енциклопедии. Сега, след като съм пътувала на много места по света, все още се вълнувам всеки път, когато наблюдавам екзотично животно или растение, което съм гледала като малка от страниците на някоя книга и съм си мечтала да видя наживо. В Мадан, както се досещате, ме смятаха за странно дете и доста често отнасях подигравки заради интереса ми към отвратителните и безполезни твари, които носех вкъщи (и понякога в училище). Още от първи клас ми лепнаха прякор „Горски“, който обаче аз с гордост носех и охотно обяснявах на всички – деца, възрастни и всеки, готов да слуша, защо трябва да пазим природата и защо не трябва да убиваме животни без причина. Все пак се чувствах не на място и не познавах никого със сходни интереси, освен баща ми, който често излизаше с пушка на рамо и се връщаше вкъщи с жива костенурка или букет от горски ягоди и гордо се наричаше не ловец, а „въоръжен гъбар“.
Като пораснах се преместихме в Пловдив, където завърших Езикова Гимназия „Иван Вазов”. В Пловдив се запознах с хората от сдружение „Зелени Балкани“, където за първи път открих съмишленици, които обичат природата и искат да я опазват. Започнах да участвам в различни проекти на „Зелени Балкани“ първо като доброволец, и по-късно, след катo започнах да уча Биология в Пловдивския университет, и професионално като полеви експерт. На 18 започнах да се занимавам с пещери и скално катерене, което много ми помогна да се квалифицирам по-добре за работата, която си бях избрала– теренен биолог. Работила съм като полеви експерт по птици, прилепи, сухоземни костенурки, както и като координатор по различни проекти. Понякога работата ми е била свързана с катерене по високи дървета, за да поставям предаватели на млади царски орли, друг път съм изнасяла образователни лекции за костенурките пред деца от 1 клас. Междувременно завърших магистратура по Екология и опазване на екосистеми в Пловдивския университет. След като изпълних един голям проект за картиране на прилепни местообитания по мрежата Натура 2000, осъзнах колко малко знаем за прилепите и че в България няма как да се науча на нещата, които ме интересуват. Така и с малко късмет намерих докторантурата в Коста Рика, където в момента уча и работя.
Откога се занимаваш с наука?
Иска ми се да си мисля, че винаги съм се занимавала с наука, защото правя неща, свързани с изучаването на животните от малка, а от 16-годишна работя по различни изследователски проекти. Но истината е, че започнах да се занимавам с истинска наука, едва след като започнах докторантура в Университета на Коста Рика.
Кой или какво породи интереса ти към науката?
Най-ранният ми интерес към науката е породен от книгите. Колкото повече чета за света около нас, толкова повече разбирам, че има много неща, които не знаем.
Каква е твоята научна област и с какво точно се занимаваш?
Моята научна област е екология – науката за връзката между живите организми и заобикалящата ги среда. Изследвам екологията на местообитанията (Roostingecology) на пещерните прилепи, техните предпочитания към факторите на околната среда, както и тяхното въздействие върху средата.
Имаш ли научни статии и проекти и какви са те?
Имам публикувани 6 научни статии, на 3 от които съм първи автор. Предстои ми публикуване на още 2 статии, резултат от докторантурата ми.
Основният ми проект, който вече 3 години изпълнявам в Коста Рика заедно с научната работа, е Bruncabatsproject. Този проект има за цел да защити пещерите и прилепните колонии в южната част на Коста Рика чрез различни образователни, изследователски и преки консервационни дейности: http://bruncabats.info/en/. Тази година изпълних и проекта за експедиция в Борнео, който е изцяло научен и е част от докторантурата ми: https://mulu2019.bruncabats.info/.
Какви са ти любимите занимания в свободното време, когато, разбира се, намериш такова?
Всичко, което правя за работата ми, го правя с удоволствие и хобито ми е превърнато в професия. В свободното си време спортувам, за да издържам на физическото натоварване на теренната работа – бягам, плувам и отскоро карам колело. Харесва ми да се катеря по скали. Обичам да чета книги и разбира се, трябва да чета много научни статии. Понякога създавам меме-та като средство за справяне със стреса.
Кои са проблемите, с които се сблъсква един учен?
Младите учени се сблъскват с липсата на финансиране на проектите им. В България е почти невъзможно да се намери финансиране за наука. От години не съм имала проекти, които да са финансирани през български фондове – бюрокрацията е много повече от помощта, която се предлага. В България не се поощрява науката и хора като мен просто отиват в чужбина –на място, където са ценени и където могат да работят по въпросите, които смятат за важни, без да се чувстват виновни.
Отделно в университетите в България не се поощрява критическото мислене и решаването на проблеми, а кадрите, които излизат с висше образование, не могат да се нарекат учени, а по-скоро чиновници, които чакат да бъдат разпределени в едно или друго предприятие. Затова и много от младежите, които завършват Биология, не могат да си намерят работа – знанията им не са приложими в реалния живот.
Интервюто взе Недялка Аценова
