Ние от Българска Наука направихме анкетата: “Какво мислите ВИЕ за науката в България?” (може да видите анкетата ТУК)
Тя беше попълнена от 714 души от всякакви обществени, възрастови и социални групи. Което считаме, че формира една солидна представителна извадка, даваща ни достатъчно добър поглед за това какви са нагласите и интереса на българите спрямо науката в днешно време.
Какви са заключенията, които можем да направим от тази анкета?
Дялът на жените попълнили анкетата е над 3 пъти по-голям от този на мъжете (71/21%). Дали смазващото превъзходство на нежния пол тук се дължи на това, че мъжете се интересуват много по-малко от наука?
Момичетата винаги са били по-силни в училище по-традиция, но там причините са не толкова интересът към изучаваната материя (науката), а по-скоро стремежът към стриктност той да бъде научен и съответно успехът – висок. Върху това донякъде влияе и обстоятелството, че за в бъдеще момичетата е наложително да се ориентират към професия изискваща умствена не физически труд, каквато момчетата ще могат да работят и без добър успех и дипломи. Но вероятно най-правдоподобното обяснение за съотношението на тези проценти е, че жените по начало са по-склонни да попълват различни анкети, а не че непременно аудиторията на БГ Наука е предимно женска или че мъжете слабо се интересуват от наука. Трябва да се отчете, че най-голям дял от гласувалите са във възрастовата група от 35 до 44 годишна възраст (33%),
Все пак в анкетата са гласували 207 мъже, в голямото си мнозинство с професии свързани с научна дейност или поне със сигурност интересуващи се от наука, след като посещават сайта ни, така че и тяхната извадка може да се счита за достатъчно представителна.
Обнадеждаващ е и процентът на младите хора – 36.8% от попълнилите са на възраст между 18 и 34 г. Както дори на пенсионерите, предвид все още ниската им компютърна грамотност. Също така е очакван и крайно оскъдният брой на децата и юношите попълнили анкетата, за които науката на този етап не изглежда атрактивна. Един аспект, към който определено трябва да се съсредоточи повече внимание.
За съжаление анкетата не успява да обори твърдението, че “София не е България” и доста показателно отразява демографската картина в страната днес. Повече от половината попълнили анкетата са само от София (50.8%), след тях са хората от големи областни градове с по над 100 000 души население (26.9%), едва 18.5% са от малки градове и само 3.1% от селата, въпреки че вече практически навсякъде имат достъп до компютри или поне смартфони. Само 2-ма от всички анкетирани, живеят в чужбина, което едва ли може да бъде тълкувано като някакво драстично спадане на емиграцията.
По-скоро отразява липсата на интерес у гастарбайтерите към науката или поне към българската наука. Живеещите в чужбина български учени или студенти, или също не проявяват интерес към нас, предпочитайки да се осведомяват от чуждестранни научни журнали, или просто не знаят за съществуването ни.
Логично, огромното мнозинство от попълнилите са висшисти, дори повече от очакваното – общо цели 86.2%, като сред тях силно преобладават тези с магистърска степен, а бакалаврите и докторантите са почти с равен брой – съответно 125 и 124 души (по около 17%).
Другото, което прави впечатление е, че сред посочените професии, преобладават такива по начало изискващи висше образование и най-вероятно са по специалността на работещите ги. Много често посочвани са професии като юрист, икономист, преподавател, инженер и съвсем рядко, такива като продавач или безработен. Такива резултати сериозно развенчават мита за “клошарите с по три висши” и че в България не можеш да си намериш работа по специалността. Както и сочат, че безработица сред интелигентните хора, интересуващи се от наука, почти няма. Разбира се съвсем друг е въпросът доколко всички тези хора са доволни от заплащането си и условията на работа.
Противно на друго популярно клише за “феодалните старци” от БАН, изглежда авторитета им в научните среди е доста силен, значително по-голям от този на университетите, според анкетата. При споменаването на думата “наука”, повечето от запитаните (81%) я асоциират автоматично с БАН.
Интересното е, че малко над 18% мислят, че няма престижна българска научна награда. 34,5% посочват наградата „Джон Атанасов“, която се връчва всяка година от президента за лични постижения на млади български изследователи, работещи в сферите на информатиката и информационните технологии. Тя не е общо научна и се награждават учени в определени сектори, а Питагор е наградата в България, която се дава от МОН. Посочилите наградата Питагор са 38% и това прави този избор в анкетата най-често избирания. Хубаво е, че близо 40% от анкетираните знаят за тази награда, но все пак от две години ние от БГ Наука пускаме видео запис (вижте тук записа от 2019 и всички наградени за тази година – https://www.youtube.com/watch?v=5beNzioMIhI)
Що се отнася до начинът на информиране на анкетираните, то повечето се информират за новостите в света на науката от – от интернет сайтове (29.4%) и двойно по-малко от новините по телевизията и радиото (14%).
Като предпочитавия на анкетираните, сред интернет медиите, публикуващи научни новини, nauka.bg е водеща с 39.1% (во все пак се очаква че за да влязат в анкетата попълнилите я, сравнително често посещават сайта). Следвана от типа медии Facebook/YouTube (25.8%), от типа sciencedaily.com (13.7%), Nauka.offnews.bg (9.8%) и др.
Нощта на учените е най-много посещаваното научно събитие сред тези хора (32.6%), следвано от Софийския фестивал на науката (23.4%) и Ratio (8.7%).
Всички те масово считат, че Фонд научни изследвания не осигурява достатъчно помощ на науката в България и че учените в България взимат малки заплати.
Но затова пък най-пълно е единодушието по въпроса дали трябва да се прави наука в България – над 93% отговарят твърдо с да. И същият процент хора смятат, че хората занимаващи се с наука в България са мотивирани да правят това, най-вече от идеализъм и страст към познанието.
Вие како мислите, че трябва да се подобри в науката в България?
