Автор: Красимир Григоров, зав. отдел „Възраждане“, РИМ – Враца
Една от най-драгоценните придобивки от периода на Българското възраждане е образованието. Ако в днешно време, то е всеобщо, достъпно и лесно постижимо, то през онази смутна епоха било непосилно. Поради огромното закъснение на Българското възраждане с близо три века по отношение на западноевропейското, то не би придобило истинския си облик без просветното движение, чиято главна цел е изграждане на българска национална светска просвета.
Османската религия установила сурови порядки в новозавоюваните земи, а на женското съсловие се е гледало като на втора ръка. Ако един мъж трябва да е образован, да разбира от търговия, да се заеме със занаят, управление или военно дело, то възможностите за жените се измерват в границите на това да могат да въртят вретеното, да поддържат дома и да се грижат за децата. От началото на 18 в. се усещат нови потребности от образование за момичетата. Силен подтик към просвета дават ренесансовите и просвещенските идеи. Но за духовното пробуждане, важна роля играе появата на национално съзнание.
Възникването на първите школи за момичета се наложило по естествен начин, като резултат от обществените и социални процеси. В тях са били набирани ученици само от женски пол. Първите девически училища у нас са килийни. Помещават се в женски манастири и частни домове, а обучението в тях се води от монахини, жени и дъщери на килийни учители, но понякога правилото е нарушавано, защото имало и мъже учители. Съдържанието, организацията и методите на обучение били идентични с тези от мъжките килийни училища. Името на първата известна килийна учителка е Хаджи Трендафила, чийто мъж е учител в Сливен. Тя е родна майка на небезизвестния Сава Доброплодни.
Първите килийни девически училища, които отварят врати, са в Котел и Свищов (1820 г.), Габрово (1825 г.), Тетевен и Шумен (1828 г.). С присъщия си наивитет по отношение на организацията на учебния процес, те представляват онази духовна опора, въз основа на която възникнали първите същински светски девически училища. Анастасия Димитрова успява да направи една от основните революции в българското образование, а именно да открие първото девическо училище в Плевен през 1840 г., в което дава равни права и възможности с използването на взаимноучителния метод и обучава ученички, които след това щели да продължат нейното свято дело. Така, в 1842 и 1843 г. възникнали и първите девически училища в Панагюрище и Враца.
Случаен ли е този процес? Категорично не, защото живописният ни град е бил вече център на движението за културно-национална независимост. Именно във Враца епископ Софроний за първи път проповядва на български език, от Враца пламва и борбата за прогонването на гръцките владици, начело на която е най-влиятелният българин в Северозападна България, Врачанския първенец – Димитраки Хаджитошин, с чиято подкрепа през 1822 г. Константин Огнянович открива училище, в което преподава светски знания само на български език в класическо-хуманитарен дух. И тъй като врачани са ревностни радетели на просветата и образованието, те се стремят да привличат най-добрите учители.
Така, продължителят на делото на Константин Огнянович, Георги Софиянски, през 1831 г. приема и обучава 20 момичета, сред които и Цвета Кръстенякова, продължила обучението си от 1840 г. в Плевен при Анастасия Димитрова. За училището във Враца нямало обаче обособена сграда, затова докато се изгради такава, тя извършвала обучението на ученичките си в своя роден дом. Липсата на сграда не попречила на учителката да извършва своето дело.
През 1844 година училищна сграда бива построена в двора на църквата „Св. Дванадесет Апостоли”. „Петропавловското” училище било малко, но за сметка на това било изографисано отвътре, с икони по стените и места за сядане на ученичките. Преподавало се само на български език. Много от първенците на града и будни граждани подпомогнали новооткритото училище, като изпращали в него децата си. По-бедните плащали на учителката с продукти. За тях се грижело и църковното настоятелство, но въпреки настойчивостта се намирали и противници, които да отклоняват девойките от занятията и образованието. От Враца, Ловеч и Свищов прииждали ученички, жадни за знания. Скоро броят на момичетата надвишил цифрата 130. Така започнала „малката” революция за жените в образователната система и във Враца, която дала тласък в развитието на културната и просветителска дейност в още едно кътче на България.
Дейна роля за развитието на началното девическо образование у нас, има Неделя Петкова. Следващият етап в развитието на девическото образование е откриването на класни девически училища. Първото организирано от този род, по инициатива на Сава Доброплодни, е в Шумен през 1856 г., чийто пример бил последван от Габрово (1862 г.), Стара Загора (1863 г.), Копривщица (1864 г.). Всички те се развиват като 5-класни училища. За разлика от мъжките класни училища, в девическите училища наред с общообразователните предмети се изучават ръкоделие, домакинство, анатомия с физиология, психология, логика и педагогика. А основната им цел е подготовка на учителки за началните девически училища.
Според някои изследвания образованието в еднополови училища е много по-качествено от това в смесените училища. Когато анализираме резултатите от този последващ образователен процес, не можем да не отбележим, че духът на българина е още жив и е готов да възроди своите ценности, бит и култура, утвърждавайки своето себеусещане и самочувствие като народ. Именно личности като Анастасия Димитрова и Цвета Кръстенякова показват как не само мъжете са склонни да извършват велики дела по онова време. Българката е жадна за образование и култура, каквато получава в едни демократични условия, даващи равен шанс на всички момичета, независимо от социалното им положение в училищата у нас. Затова тяхното дело е будителско и те са част от героите, борещи се и градящи българския дух през Възраждането.
