Направи дарение на училище!
Автор: доц. Михаела Варнева
Факултет „Дентална медицина”, Медицински университет – Варна
Зъбът е орган, който има характерна форма и строеж, заема определено място в зъбната редица, съставен е от определени тъкани, има собствен нервен апарат, кръвоносни и лимфни съдове.
Зъбите (dentes) се разполагат в алвеолите на челюстите и са част от дъвкателния апарат на човека, вземат участие в механичната обработка на храната (разкъсване и сдъвкване), артикулацията на речта и имат естетическа функция.
В зависимост от възрастта различаваме 3 вида съзъбия, като всяко от тях има определени характеристики, засягащи броя зъби и формите на зъбните дъги.
Първото съзъбие се нарича млечно съзъбие. Неговото формиране започва с поникването на първия млечен зъб. Поникването е нормален физиологичен процес от живота на индивида и затова често е безболезнен. Започва след оформяне на коронката и определена част от корена на зъба.
Пробивът на млечните зъби е важен момент в развитието на съзъбието, тъй като играе роля за съотношението между двете челюсти. Той зависи от много различни фактори, като между най-важните е функционалното дразнене при сучене. С това се обяснява, че първо започва пробивът на резците. Млечното съзъбие е напълно функционално годно. То се формира от 6-тия месец до 6-тата година на децата. Състои се от 20 зъба, разположени по 10 във всяка челюст. За него са характерни следните групи: резци, кучешки и млечни молари. Групата на резците се състои от 8 зъба по четири във всяка челюст (горна и долна). Групата на кучешките/канините се състои от 4 зъба по 2 във всяка челюст (горна и долна). Групата на млечните молари се състои от 8 зъба по 4 във всяка челюст (горна и долна).
Пробивът на зъбите обикновено започва първо при долната челюст. Рядко, но понякога има изключения от общоприетите правила и срокове. В таблица 1 са описани…
Цялата статия е публикувана в брой 112 на сп. Българска наука: тук!
Абонирайте се за списанието тук!