Автори: Росица Ташкова, Румяна Камбурова
В Морската градина се крие едно кътче, събрало по витрините си част от природното богатство на варненския регион: растения, животни, минерали и фосили, разкриващи ценни моменти от миналото. Вероятно се досещате, че тази съкровищница е Природонаучният музей на града.
Разгледахме експозицията в приятната компания на уредника на Отдел „Природа” – Румяна Камбурова. Интересът ѝ към биологията е започнал още в ранна детска възраст пред курника с кокошките и яйцата. След като завършва Шуменския университет като магистър по биология и химия, тя постъпва на работа в музея във Варна, където се труди вече 38 години. Научните ѝ интереси са свързани предимно с морфология и систематика на риби, земноводни и влечуги. Чуйте повече за работата в музея, науката, децата и любовта към животните в откровен разговор с г-жа Камбурова:
Но да се върнем към нашата разходка. Най-новият начин за представяне на експонатите в тяхната естествена среда е т.нар. диорама. В музея има три такива. Първата от тях представя живота в едно крайбрежно езеро. Плексигласова плоскост играе ролята на водната повърхност, а на заден фон е поставено реално изображение от Дуранкулашкото езеро. В диорамата са показани различни видове птици и растения, а под „водата” се виждат раче, костур и водното насекомо водолюбче. До диорамата има описание на наблюдаваните обекти.
Част от горската диорама е мечката Марта, станала печално известна при опита на двама души да „откраднат кожуха ѝ”, което довело до смъртта на единия от тях, тъй като тя имала малки и не останала безразлична към посетителите си. Загиналият човек не бил разкъсан от животното, но заболял от гангрена, поради заразяване с бактерия от ноктите на мечката.
Част от горската диорама е и глиган, отстрелян от Слави Трифонов и подарен от него на музея, но без глиги.
В диорамата се открива и най-едрата змия в България – смок мишкар, донесен в музея от къмпинг Смокиня през ’86 г. Дърветата, които допълват горската атмосфера, са подбрани от района на р. Камчия.
Най-новата диорама е морска, но експонатите са направени от силикон, тъй като препарирането на делфин е невъзможно, поради нежната му кожа, която бързо се свива.
Една от залите е отредена за експозицията на геологични и палеонтологични находки от региона. Това е най-новата зала в музея – от преди десетина години. Музеят разполага с много богат геологичен фонд, но за съжаление, поради малкото пространство, няма възможност всичко да бъде изложено. Доц. Светослав Петрусенко от Националния природонаучен музей в София има изключителен принос за геологичната сбирка на музея във Варна – чрез участие в експедиции за намиране на образци и тяхното систематизиране.
В останалите витрини в залата се разполагат палеонтологични находки от региона. Тук е и едно от най-големите съкровища – нещо, което не може да бъде видяно другаде: долна челюст от дейнотериум. Дейнотериумите са праисторически слонове, които притежават бивни в долната си челюст. Челюстта е намерена в песъчливи лозя над Аксаково през ’92-3 година.
Едно от местата, на които посетителите сами могат да открият вкаменелости са Побитите камъни край Варна. Разбира се, събирането им не се окуражава.
Разходката на децата, които посещават музея, започва от залата с растенията и по-специално с най-просто устроените организми – водораслите, които нямат корен, стъбло и листа, но са обагрени в различни цветове. Тук е представена и крайбрежната растителност, пясъчните лилии и някои защитени видове, като бялата лилия, която може да се види само в Аркутино. Посетителите могат да научат повече и за растителността, която придава вида на джунгла на лонгозните гори.
Първите представители на животинското царство, които са изложени, са паразитите, които придават повече смисъл и образност, в детското съзнание, на правилото преди хранене да си мием ръцете.
По-големите и сложни животни се намират на втория етаж. Тук е и един от най-неочакваните за мен експонати – огромно гнездо на оси, съдържащо вероятно хиляди килийки и с кълбовидна форма. Гнездото е било изградено от осите на тавана на къща. За разлика от пчелите, осите строят гнездата си от хартия.
В същата зала са и насекоми като най-голямата пеперуда, която се среща у нас – Нощното пауново око, поветицови вечерници, цикади, скарабей и пеперудата Мъртвешка глава, която на гърба си сякаш има нарисуван череп.
Тук намират място и насекомите вредители, както и техните ларви. Оказва се, че истинското име на златисто-зелените бръмбари с метален отблясък, които сме свикнали да наричаме майски бръмбари, е златки. Те са вредители. Истинските майски бръмбари са кафяви с шиповиден израстък в задната част на тялото. На таблото те са изложени заедно с ларвата си.
В залата с рибите, срещащи се в Черно море, има отделна витрина за трите отровни риби: морската котка, морският дракон и скорпидът. Те се срещат в крайбрежните води, сред камъни или заровени в пясъка. Отровата им не може да убие човек сама по себе си, но може да предизвикат много силна алергична реакция и убождането е силно болезнено.
Изложени са и риби от Варненското и Белославското езеро, от река Камчия, като видовете, които я обитават са условно разделени на обитаващи горното, средното и долното течение на реката.
Един от новите експонати в залата с бозайниците е видрата. Тя се е оказала в музея, тъй като е била открита заплетена в рибарски мрежи и удавена. Към нея скоро ще се присъедини малка видра, която пък била открита мъртва в Морската градина.
Преди години Ловно-рибарският съюз изисквал от всеки свой член да представи определена бройка отстрелян „вреден дивеч” – котки, лисици и други. Каквото и да означава това понятие, тъй като всяко животно има своето оправдано място в природата. Така, в колекцията на музея се е появила и една дива котка.
Интересен експонат в залата с птиците е белоглавият лешояд, който загинал ударен от перка във ветропарк. Въпреки силно нарушената цялост, препараторът на музея е успял да възстанови формата на птицата и така тя да стане част от колекцията. В Маджарово и Котел се полагат усилия за възстановяване на популацията на това красиво и полезно животно.
В експозицията се намират и два считани за изчезнали от нашите земи вида: розовият пеликан и дроплата. И за двата има сведения, че отново са наблюдавани в България и има надежда пак да се завърнат.
Дроплата е тежка птица, която няма тръткова жлеза и няма с какво да омазнява перата си. Това води до тяхното обледеняване при намокряне и студено време. Така тя става трудно подвижна и лесна плячка за хищници и ловци.
В двора на музея през летните месеци ще откриете и богата изложба на най-отровните змии в света. Те могат да бъдат наблюдавани живи, в терариуми, с подробно описание на всяка от тях.
За да научите още интересни подробности за експозицията в музея и за историите на експонатите, слушайте разговора ни с Румяна Камбурова и не пропускайте лично да посетите Природонаучния музей на град Варна:
