Автор: Вилиана Божинова
Дни преди 26 ноември (Димитровден) статията на Ив. Вапцаров се оказва ключова за г-н Ковачев. В нея той прочита нещо, което завладява голяма част от съзнанието му. Авторът на тази статия съобщава, че около с. Езерово, Първомайско, през 1967 г. е бил намерен зъб от мастодонт. Асеновградският учител по биология е решен да проучи този район. Първото, което прави е да отиде при Иван Попов – директора на училището. Пита го дали знае нещо по този въпрос, но получава отрицателен отговор. Отишъл и при кмета Тончо Тенев Баров да му зададе същия въпрос, но не получил по-различен отговор. Председателят на ТКЗС Никола Цветков също не знаел.
След като тези хора не са чували нищо за подобна находка, той се връща отново в училището, този път с идеята да поиска някой ученик, който би го завел някъде в района на обработваемите части, където има разкрити пясъци. Бил му поверен ученикът Дичо, който веднага го завел в дола на р. Колну дере при съвременните пясъци. В далечината се забелязвал оголен жълт склон. В канавката край пътя учителят по биология намерил един фрагмент от бивник, вероятно на мастодонт. След известно време погледът му се спрял на жълто петно. От него стърчала съвсем малка кост. Изкачили се до нея и започнали да копаят наоколо. Разкрила се плоска кост, с неясна особена форма. Започнали да се съмняват дали това изобщо е кост или някакъв огромен камък. Обемът му – около половин кубик, засилва съмнението им. Кост с такива размери и форма до този момент не познавал г-н Ковачев. След малко повече усилия върху камъка лъснал първият зъб. Един след друг започват да се показват и останалите кътници. Вече нямало съмнение. Това било череп и то изумително голям. Заедно с черепа стояла и долната челюст в нормално положение. Бързо се показала и брадата. Тя била извита надолу и назад. От това веднага станало ясно, че разкриват глава на дейнотериум. Непосредствено до него имало и друга кост. Тя била първият шиен прешлен – атлас. След него се показал и епистрофеят – вторият. Той водил след себе си третия, четвъртия… „Всичките осем шийни прешлени строени един след друг се нанизаха пред очите ни”, написал в своята книга Димитър Ковачев.
В България, до този момент, никой не бил попадал на такава находка. Откриват се и други кости – една лопатка, изпочупени ребра и началото на раменна кост. Дори и те не били достатъчно основание да се предположи, че находката представлява цял скелет.
След предварително запознаване със случая, пристигат два джипа от София с целия синедрион на българската геология. На вечеря по-късно с тях се коментира, че находката е с уникален характер и че трябва да отиде в София. Тогава учителят по биология иска две неща от тях – участие в научната разработка и в публикациите на всичките материали. Повече от 20 дни била работата по разкриването на костите.
Върху площ около 80 кв. м. се белеели почти разкрити всички части на скелета. Липсвал само задният ляв крак, няколко счупени ребра и няколко опашни прешлена. Разкрит бил скелет с уникално значение. За изваждането на ценната находка използвали автокран, с чиято помощ тя била поставена в камион и веднага откарана в София. Реставрацията била извършена главно от Иван Николов.
След три години работа скелетът бил изправен на крака. Той е част от учебния процес по палеонтология и се ползва главно от студенти геолози. При създаването на музея в Асеновград, Ковачев поискал да направят гипсова отливка от тази уникална находка, като се мотивирал с това, че той го е открил и то близо до Асеновград. Отливката била направена с мащаб едно към едно. Родът Дейнотериум е описан за първи път от Кауп и спада към разреда на хоботните животни от клас бозайници. Неговите представители са живели преди 6-8 милиона години. Като консервативни форми те не са успели да се приспособят към изменилите се условия на живот. От техните близки родственици и съвременници мастодонтите, по-късно се развиват мамутите, а още по-късно-съвременните слонове. Така че дейнотериумите нямат преки потомци в съвременната фауна и се явяват някакви далечни роднини на слоновете.
Най-типичен белег на това хоботно животно е извитата надолу мандибула (долна челюст). Добре развитите му резци на долната челюст следват посоката и извивката на самата челюст (Kовачев;2005). Това, което е основно между дейнотериумите и останалите животни от разред хоботни, се крие в бивниците на дейнотериума. За разлика от тези на днешните слонове, зъбите на дейнотериума са разположени на долната му челюст и са насочени вертикално надолу. Другата съществена разлика са размерите на тези животни. Дейнотериумите са доста по-едри от слоновете и мамутите. Досега е известно за съществуването на 4 вида дейнотериуми, от които 2 са живеели в Африка, а останалите 2 – в Европа и Азия.
Най-едър по размери е бил африканският дейнотериум, който е бил дълъг 7 м, висок около 4,5 м и с тегло 14 000 кг. Европейският вид пък е бил два пъти по-дребен от африканските си събратя – приблизително колкото днешните индийски слонове. Твърди се, че дейнотериумът е обитавал крайбрежните езерни зони. Хранил се е изключително с растителна храна. Огромното му тегло – над 12 000 кг, е затруднявало движението му по сушата, затова често влизал в крайбрежните води. Там по законите на физиката тялото олеквало толкова, колкото тежала изместената от него вода. Движението му ставало по-лесно. Стъпалата на краката му имат площ приблизително по един квадратен метър. Това го е предпазвало от потъване в меките мочурища около водните басейни. Освен това, пясъчните пластове, в които е намерен скелетът, имат ясно кръстосано наслояване, в тях често се намират заоблени глинести ядки. Тези факти характеризират плитка крайбрежна зона.
За смъртта на езеровския екземпляр могат да се правят различни предположения, но те ще останат винаги в сферата на догадките, защото когато той е загинал, хората изобщо не са съществували. Едно е безспорно – след смъртта на този гигант, трупът му попада на дъното на езеро и се затрупва с пясъчни седименти. Меките му части изгниват, костите се импрегнират с минерални разтвори и постепенно се вкаменяват. Така те са се съхранили до наши дни. Понеже са запазени почти всички кости – долната челюст не е отделена от черепа, гръбначните прешлени са почти в нормална последователност, кръстецът и тазовите кости са заедно – това говори, че животното е умряло в езерото. Тъй като са съвсем слаби, наличните размествания могат да се обяснят с движение на водата в този басейн, предизвикано от вливането на река, например.
Сега този скелет (отливката му) е най-атрактивният експонат в музея. Висок е четири метра и петдесет сантиметра, а дължината му е приблизително седем метра.
Това е първият скелет на дейнотериум, открит в България. Към момента това е и най-пълният (с най-голям брой кости от едно и също животно) скелет на дейнотериум в световната практика. В цял свят има едва пет запазени подобни скелета.
Използвани източници:
Ковачев, Д. (2005). Как беше създаден Палеонтологическият музей в Асеновград. Асеновград, ИК”Екобелан”
Kovachev D., I. Nikolov. 2006. Deinotherium traceiensis sp. nov. from the Miocene near Ezerovo, Plovdiv district. Geologica Balkanika, 35 (3-4): 5-40.
