Интервю с арх. Ленко Григоров: Всеки ден носи нещо ново

Нощ на учените 2026 · онлайн

Дигитални ресурси

Всички ресурси
Броеве за четене онлайнСпецброеве за изкуствения интелект и за атома, брой 200 на „Българска наука“ и вестник „Homo Sciens“.Разгледай броевете 17 нови филма за български учениОт Стамен Григоров и бактерията на киселото мляко до генетика Дончо Костов.Гледай видеата 30 години „Мария Склодовска-Кюри“ на една картаВсички проекти по програмата от 1996 до 2026 г. – и кой с кого работи.Отвори картата Архив от минали НощиФилми, лекции и броеве от Нощите на учените 2019–2023.Към архива

Интервюто взе Яна Ненчева

Ленко Григоров е роден в гр. Пловдив. Завършва Образцова математическа гимназия „Акад. Кирил Попов“, след което придобива магистърска степен по архитектура от УАСГ, гр. София, където по-късно става докторант към катедра „История и теория на архитектурата“. В периода 2011-2016 г. работи в Национален институт за недвижимо културно наследство като архитект-проучвател. От юни 2017 г. е част от екипа на архитектурно студио „Диагонали“. В свободното си време участва в инициативите на сдружение „Мещра – традиционни знания и занаяти“ и преподава на специалност „Сценичен и екранен дизайн“ в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ с фокус върху история на архитектурата.

Ленко Григоров пред Княжеския дворец в София
Ленко Григоров пред Княжеския дворец в София

Кога осъзнахте, че Архитектурата е Вашето занимание? Призвание, може би? Интересно, ако не беше това, с какво смятате, че щяхте да се занимавате?

Истината е, че нямах ни най-малка представа в какво се забърквам. Когато бях десети клас бях твърдо убеден, че ще кандидатствам телекомуникации в Техническия университет. А след няколко месеща започнах да ходя на уроци по рисуване. Причината да се насоча към архитектурата са старите сгради в родния ми град Пловдив. Четях и се интересувах от тях. Нищо че ми беше роден, градът ми стана още по-близък.

А как решихте да запишете докторантура? Какво Ви мотивира и каква е тематиката ѝ?

Зададох си въпроси, на които все още търся отговор. Ако днес проектирам православен храм в България, както трябва да съдържа той и защо? Как може, или трябва да изглежда и защо?

Целта ми е да изведа ясно, от архитектурна гледна точка, кои елементи и характеристики е необходимо да съдържа един православен храм, кои са препоръчителни, кои са пожелателни. В съществуващите текстове по въпроса не открих достатъчно задълбочен отговор, затова изследвам развитието на православната храмова архитектура в България до Втората световна война и се опитвам да разслоя храма на отделни характеристики и елементи.

Преустроена възрожденска жилищна сграда в църква. Храм „Св. Богоявление“, с. Радовци, Община Дряново, днес преизграден в ЕМО „Етър“, Габрово
Преустроена възрожденска жилищна сграда в църква. Храм „Св. Богоявление“, с. Радовци, Община Дряново, днес преизграден в ЕМО „Етър“, Габрово

С какво смятате, че тематиката Ви ще спомогне в обществен и социален план?

Труден въпрос. От една страна с нищо. Независимо дали една църква е красива или не, дали е добре проектирана или не, дали е бивша плевня в Истанбул или ставропигиален храм-паметник в София, това което се извършва в нея ни най-малко не губи от своето съдържание. От друга страна е добре църквите, които се проектират днес да бъдат и съвременни, и функционални. Ако те са копия от миналото или крайно модернистични сгради, показват, че не успяваме да разслоим храма на важни и второстепенни елементи и характеристики. Надявам се, че намирането на границата би подпомогнало след време за развитието на храмовото строителство.

Ако бяхте биолог, щяхте да провеждате експерименти в лаборатории например, но как протича докторантура свързана със строителство?

По отношение на обектите, които изследвам – някои от църквите посещавам и разглеждам на място. За други обекти търся допълнителни графични материали от интернет. Снимките от нечия почивка често хвърлят допълнително светлина върху обекти с единични илюстрации в литературата.

Какви са бъдещите Ви творчески планове след завършване на докторантурата?

Научните изследвания и преподаването досега са били странична дейност за мен, не крайно малка, но все пак странична. Не мисля, че ще има рязка промяна след завършването на докторантурата.

„В света на Старопланинската архитектура“, ЕМО „Етър“, Габрово, 2017 г.
„В света на Старопланинската архитектура“, ЕМО „Етър“, Габрово, 2017 г.

Много от завършилите се насочват към чужбина. Обмислял ли сте този вариант?

Обмислял съм… За хубаво и за лошо, това все още е моят дом.

Какво смятате за науката в България?

Този въпрос е по-голям от мен. Това, което мога да дам е само мнение за онази малка част, с която съм имал досег. Мисля, че науката в България се крепи на хора, които дават повече отколкото получават и в този смисъл тя трябва да се разглежда повече като хоби, отколкото като професия. Понякога критикувам несъвършенства в системата от която съм част, но в същото време недостатъците са малки спрямо условията, в които тя функционира.

А с какво по-точно се занимавате в момента извън доктората?

Работя като проектант, а интересите в свободното ми време са свързани с опазване на културното наследство и история на архитектурата.

Работен ден в ателието
Работен ден в ателието

Какво Ви дава работата? Как Ви вдъхновява?

Всеки ден носи нещо ново. Възможните решения далеч не са еднозначни. Нито краят на задачата, нито пътят към него са ясно дефинирани, единственото, което можеш да направиш е да стъпиш на предишния си опит, да продължиш да учиш и да се опиташ да постигнеш най-доброто решение спрямо условията. Разбира се, като част от екипа. Всеки има различна компетентност и подкрепата на колегите е жизнено важна. За моя радост имам тяхното положително отношение и към дисертацията и преподаването.

Как си почивате след дългия работен ден? 🙂

Гледам филми или видео лекции. Бира или чай с приятели, според времето и съревнованието с грипа. 🙂

Една вечер след работа
Една вечер след работа

Живейте по-добре с наука!

  • Развийте критично мислене и изградете защита срещу дезинформация.

  • Придобийте ключови умения за по-добър живот с нашите курсове във формат текст, видео и аудио.

  • Открийте новостите и иновациите в медицината.

  • Само 3 минути дневно са достатъчни, за да трансформирате живота си!

  • Всеки месец ви очаква нов брой с увлекателни статии по биология, космос, технологии, история, медицина и много други.

Изживейте науката навсякъде и по всяко време, като я четете на най-удобното за вас устройство.

 
Годишен абонамент
ВИЖ ПОВЕЧЕ
  • Безкрайно знание - списание, видеа, аудио, книги и т.н.
  • Достъп от всякъде
  • Социална мрежа за знание с хора като вас.

Създадохме платформа, която предлага курсове и ръководства, насочени към решаването на житейски предизвикателства чрез научно обосновани методи. Тя не само подпомага личностното развитие, но и предоставя ценни знания за водене на по-здравословен, успешен и пълноценен живот. Благодарение на научния подход, потребителите ще имат възможност да подобрят своето благосъстояние и да постигнат по-високо качество на живот.

БГ Наука
Powered by  GDPR Cookie Compliance (opens in a new tab)
Правила на поверителност

Използваме „бисквитки“, за да персонализираме съдържанието и рекламите, да предоставяме функции на социални медии и да анализираме трафика си. Също така споделяме информация за начина, по който използвате сайта ни, с партньорските си социални медии, рекламните си партньори и партньори за анализ.

Можете да коригирате всички настройки на „бисквитките“, като отворите разделите вляво.