Автор: Йордан Василев, магистър по български език и история
Средновековният град Червен се намира на 500 м северно от едноименното село в Русенска област, в местността Калето. Тя представлява скален нос дълъг близо 1000 м и широк около 200 м. Средновековният град е бил опасан от завоите на река Черни Лом, която извира от село Лиляк, Търговищка област. Този скален нос се намира по-ниско от околните брегове и е естествено прикътан. Почвите в долината на река Черни Лом са алувиално-ливадни, а по бреговете – карбонатни или типично черноземни.
Средновековният град Червен се намира по-близо до река Дунав, отколкото до старата столица Търново. Климатът е умерено-континентален, със студени зими и горещи лета – типичен за Крайдунавската област.
Всички тези природни дадености благоприятстват феодалното земеделие и скотовъдство, поддържането на болярско семейство и войска.
Местните жители свързват името Червен с оцветяването в червено на близките скали при поройни дъждове. Това обяснение не е много състоятелно, тъй като на местния диалект ударението на прилагателното „червен” пада на последната сричка, а на името на града – върху първата. Първи Т. Успенски и К. Шкорпил свързват името Червен с надпис на гръцки от Х век край Шумен (Известия русского археологического института Константинополя, 10, 239). За първи път името Червен се споменава в домашни извори в Българска апокрифна летопис от XI век (Й. Иванов. Богомилски книги и легенди, 1925, 287). Петър Мутафчиев погрешно тълкува старобългарския глагол „сьзда” като „изгради из основи, тури основи на”, тъй като споменатите още Несебър и Щип не са „създадени” от Петър Делян, визиран в хрониката. Всъщност, глаголът означава „възобнови, поднови, укрепи отново”.
За първи път името на средновековния град Червен се споменава в Апокрифна българска летопис. Нейният разказ стига до средата на XI век, когато най-вероятно е написана. Името на града се свързва с това на цар Гаган (най-вероятно Петър Делян) и възобновените от него крепости Несебър и Щип, наред с Червен. Името на града е славянско, което показва, че градът е съществувал още по времето на Първата българска държава, преди византийското владичество.
Името на града се споменава и в Бориловия синодик от 1211 г. наред с другите важни крепости като: Преслав, Ловеч, Средец и Дръстър. Там са споменати и Червенските митрополити Неофит, Калиник и Захари. Явно Червен е бил важна крепост, административен и митрополитски център.
Градът се споменава и в житието на първия български патриарх Йоаким I, писано през XIII век. Червен е споменат и в житието на основателя на Търновската книжовна школа Теодосий Търновски, писано от цариградския патриарх Калист.
По принцип градът не се споменава от византийските хронисти, тъй като се намира дълбоко във вътрешността на страната, но във връзка с похода на византийския пълководец Михаил Глава Тарханиот срещу цар Ивайло през 1279 г. Мануил Фил споменава Червен в поема по този случай.
След падането на България под османска власт градът се споменава и от съответните турски извори. Сведения имаме от турския хронист от началото на XVI век Мехмед Нешри, от турския географ от XVII век Хаджи Калфа и от турски документ от XVIII век, където Червен е споменат наред с големите градове Шумен, Ловеч, Търново, Плевен, Варна, Разград и Никопол.
Османският период е осветлен не само от турски източници. Унгарският пътешественик от началото на XIX век Феликс Каниц дава достоверни сведения за града и прави скиците, озаглавени „Руините на замъка при Червен”. Първият български революционер Георги Раковски посвещава цяло стихотворение на тази българска крепост. Чешкият учен Константин Иречек, автор на първата българска научна история, също дава доста сведения за града.
След Освобождението Червен е също обект на голямо внимание. Професор Васил Златарски, големият специалист по българска средновековна история Петър Мутафчиев, В. Бешевлиев и много други посвещават редица изследвания на този наш град. В резултат на археологическите разкопки се стига до извода, че Червен е съществувал от дълбока древност, но истински разцвет той преживява по времето на Второто българско царство.
Най-ранните следи от живот са от времето на траките от къснобронзовата и ранножелязната епоха (1200-1100 г. пр. Хр.). Те по достойнство са оценили стратегическото значение на този скален рид. Вероятно той е бил укрепен и е служел за убежище в случай на опасност. Но ясни данни за това нямаме. От този ранен период са открити каменно чукче и малка глинена чаша с дръжка. Повсеместно от времето на траките са открити керамика, работена на ръка и на грънчарско колело, и гръцка чернофирнисова керамика. От IV в. пр. Хр. е и бронзова монета от Месамбрия. От времето на траките са и редица останки от керамични съдове. Те говорят за значително тракийско присъствие през IV-III в. пр. Хр. От периода I-V в. няма сведения за някакво укрепяване на скалния рид. Намерени са само някои римски монети и единични останки от керамика. По време на нашествията на славяните и на други народи византийският император Юстиниан (527-565 г.) изгражда мощна отбрана. Възстановени са старите крепости и са построени нови от Ятрус (Кривина) до Апиариа (Ряхово) на река Дунав. Това е била първата линия на отбраната. По река Русенски Лом са били построени крепости край селата Баниска, Широково, Червен, Нисово и Писанец. Те са съставлявали втората линия на отбраната, която е преграждала пътя към долините на реките Бели Лом и Черни Лом.
По време на ранновизантийската епоха на скалния рид е построена мощна крепост. Изградена е отбрана от яки кули и крепостни стени от изток и запад. Поради релефа северната и южната страна на рида не са укрепени. Укрепени са само югоизточният и североизточният ъгъл. Фортификациите са изградени със солидна квадрова зидария. По тази причина тя е служела за основа на по-късно построените крепостни стени.
Останки от ранновизантийски сгради са открити навсякъде по скалния рид. Най-много са намерени в северния му край. Основите им са изградени от квадри, споени с жълта глина. Стените им са изградени от кирпичи.
Животът на скалния рид се възстановява през IX-X век, когато се основава българското селище. Явно то е изпълнявало защитни функции. Намерени са останки от полуземлянки с под от глина и слама. Няма категорични писмени доказателства за селището по време на Първото българско царство. Единственият по-сигурен документ е Апокрифната българска летопис „Видение на пророк Исай” от XI век. Там Червен е споменат като крепост на цар Гаган (вероятно Петър Делян).
В този български средновековен град са открити монети на император Лъв VI (886-912 г.) и на император Йоан Цимисхий (969-976 г.). Селището вероятно е разрушено от войските на Йоан Цимисхий през 971 г. при завладяването на Североизточна България или през 1001 г. от войските на Василий II.
По време на византийското владичество вероятно чуждата власт се е сетила за своята стара крепост, тъй като укрепленията са възстановени до голяма степен. Писмени данни за този период нямаме. За това съдим по данните от археологическите разкопки. Крепостта е служела за възпиране набезите на узи, кумани, печенези и др.
След възстановяването на българската държава през XII в. следва апогеят в развитието на град Червен през XIII-XIV век. Нов тласък в развитието на града дава близостта до столицата Търново. Червен се оказва стратегическа крепост в отбраната държавата. Освен местният феодал и военният гарнизон в западната част на града намират място търговци, занаятчии и низши духовници. В града се развиват занаятите, чиито майстори намират място долу, при реката. Така градът се оформя от цитадела, укрепен град и занаятчийски работилници извън него. В чертите на града археолозите откриват арменски ктиторски надпис. Вероятно както Търново и Пловдив, така и Червен е имал своя арменска колония.
В средновековния град Червен са открити пет строителни периода. Първият се свързва с възстановяването на българската държава в края на XII век. Най-важното през този период е построяването на феодалния замък. То се датира от една монета на византийския император Исак II Ангел (1185-1195 г.). Замъкът е построен чрез използването на строителен материал от ранновизантийската епоха и от фрагменти от глинени съдове от XI-XII век.
Вторият строителен период се характеризира както с изграждането на феодален замък, така и с построяването на крепостна стена и със сгради по градоустройствен план. Той е датиран чрез пет монети от началото на XIII век – латински константинополски имитации; една монета на Теодор I Ласкарис (1208-1222 г.) и три златни перпери на Йоан III Дука Ватаци (1222-1254 г.). Разрушението не може да се обясни с чуждо нашествие, а с природно бедствие. Такова е най-вероятно земетресението във Вранча на 10 май 1230 г.
Третият строителен период на средновековният град Червен е свързан с изграждането на нов феодален замък, крепостни стени и нови публични сгради. За построяването им се използва нова система – сантрачната. Вграждат се греди във вътрешното и външното лице на сградите, които се съединяват с напречните такива. Този вид градеж е характерен за началото на XIV век. Тази датировка се подкрепя от находка на монети на цар Михаил Шишман (1323-1330 г.). Между втория и третия строителен период не може да се говори за някакво нашествие, а става дума за природен катаклизъм. Това вероятно е разрушителното земетресение от 1327 г.
Третото бедствие, което засяга средновековния град Червен е също разрушително земетресение. То събаря крепостните стени в много участъци, обществено-административната сграда и една от църквите. Четвъртият строителен период се датира от една монета на цар Иван Срацимир, сечена след 1370 г. и от две монети на цар Иван Шишман (1371-1393 г.). Налага се да се построят наново крепостните стени, да се изгради нова стълба до водохранилището, а кулата над нея да се подсили допълнително.
По археологически данни след четвъртия строителен период градът е опожарен. Жилищните сгради са изгорени. Остават само феодалният замък и някои по-големи църкви. Крепостните стени нямат големи разрушения. Историческите данни сочат, че става въпрос за наказателния поход на турския везир Али паша, който превзема града през 1388 г. Тази датировка се потвърждава от нумизматичните находки. Намерено е съкровище от 436 сребърни акчета на Мурад I (1362-1389 г.). Второто съкровище съдържа монети както на българските царе Иван Шишман, Иван Срацимир и Иван Александър, така и монети на влашки владетели, най-късният от които е Дан I (1383-1386 г.).
След падането под османска власт град Червен постепенно запада. Той престава да бъде административен център окончателно след 1595 г., когато е опожарен. Но историята не спира до тук. Административният център се премества в Русе, който и става столица на Дунавския вилает.
Червен има историята на град, който преживява съграждане и разрушение, но споменът за него ще остане завинаги в нашите сърца, които милеем за род и родина и които сме горди, че сме българи.
Източник: БАН, Средновековният Червен, С. 1985
