Инженер Мирослав Атанасов е магистър електротехника от ТУ-София, филиал Пловдив. В ЦЕРН започва през 2011 като част от проекта за ускорител за адронна терапия МедАустрон, където участва в разработката на специалните електромагнити използвани за трансфер на частиците от ускорителя към терапевтичните зали.
През 2012 се прехвърля в групата по трансфер на сноповете в ускорителния комплекс на ЦЕРН, където до ден днешен се грижи за производството, експлоатацията и поддръжката на електромагнитите и защитните устройства, нужни за пренос на сноповете частици между отделните ускорители от веригата инжектори на LHC.
Участва в работната група по определяне на параметрите и изследване на възможността за осъществяване на бъдещ 100-километров колайдер в комплекса на ЦЕРН.
В свободното си време е отдаден на спорта, приключенията, както и на предизвикателствата и разнообразието, които работата му предоставя.
Как накратко бихте обяснили естеството на вашата работа на хора, които не са в научните среди?
Моята работа като инженер е свързана по-скоро с моделиране, конструиране и експлоатиране на инструменти (електромагнити в моя случай), които помагат на учените да извършват своите изследвания в областта на фундаменталната физика.
Кога и защо избрахте да се развивате в сферата на науката?
От малък съм се интересувал как работят нещата и този ми интерес ме доведе до ТУ-София, филиал Пловдив, въпреки, че още преди това бях твърде наясно, че най-истинският и най-правилният път на нашата цивилизация към бъдещето е именно пътят на науката и познанието.
Какво от постигнато до момента в професионален план ви носи най-голямо удовлетворение?
Да виждам как цветните картинки на екрана ми се превръщат в реални физически обекти, които работят както съм очаквал и изчислил.
Много и различни по трудност препядствия ни следват в професионалния живот без значение от сферата. Какви са препядствията, с които се борите вие всеки ден?
Какви са препядствията, с които се борите в научните среди?
Както във всички сфери на живота, най-трудното е винаги работата с хора – техническите проблеми винаги са на втори план, тъй като нещата там са обикновено съвсем черно-на-бяло. Доста по-сложно е да се работи с хора, особено от различни култури и националности, както е при нас в ЦЕРН. Самият факт, че успяваме, показва, че различията могат да бъдат пренебрегнати, и хората могат да работят заедно, но само когато имат ясно начертана обща цел и когато всички безкористно се отдават на нея.
Имало ли е момент, в който искате да се откажете или да промените посоката си на развитие? Какво ви връща обратно в света на науката?
Не!
Какво незаменимо и несравнимо с другите сфери на професионална реализация ви дава научната работа?
Дава ми удовлетворението, че съм част от една по-глобална картина, че работя за развитието на познанието на човечеството. Ще бъда горд, ако успея да дам нещо за следващите поколения, макар и да осъзнавам, че съществуват реални шансове да не успея да видя резултатите от работата ми как намират приложение в света днес.
Разказват ли си учените вицове за своята сфера? Разкажете, ако знаете!
Айнщайн, Нютон и Паскал играят на криеница. Айнщайн мижи, Паскал бяга да се скрие, а Нютон начертава на земята квадрат със стена 1м и застава вътре. Айнщайн се обръща, вижда Нютон и триумфално заявява – “Намерих те, Нютон, ти гониш!”. Нютон спокойно обяснява: “Не, всъщност ти намери един Нютон върху един квадратен метър, тоест – Паскал гони!
Можете ли да развенчаете някой мит, в който хората извън научните среди вярват?
Много хора смятат, че сблъсъците на частици, които извършваме в ЦЕРН са опасни, без да знаят, че всяка секунда от възникването си Земята бива бомбардирана от многократно по-високоенергийни космически лъчи. Всъщност енергиите, които успяваме да достигнем в ЦЕРН са нищожни, в сравнение с това, което природата ни предоставя – проблемът е, че не знаем къде и кога на земята ще падне такава частица, за да сложим на това място един гигантски детектор и да я засечем и измерим. 🙂
Участвате ли в допълнителни дейности и инициативи, с които да популяризирате науката сред по-широка публика? Споделете повече.
Разбира се. Редовно водя посетители на обиколки из ЦЕРН, участвам в дни на отворените врати, изнасям лекции в ТУ София, филиал Пловдив, част съм от екипа, организиращ виртуални визити в ЦЕРН за български училища и т.н.
С какво смятате, че щяхте да се занимавате, ако бяхте поели в друга професионална посока? А може би сбъднахте детската си мечта?
Ами, май да. Човек понякога има повече от една детска мечта, но със сигурност щях да се опитам да вляза в тази сфера.
През годините сте натрупали и международен опит. Откривате ли голяма разлика между научните среди у нас и по света? Какви са разликите?
Имам впечатление, че в България се гледа на науката донякъде със снизхождение и лека насмешка като на нещо повърхностно – особено на фундаменталната наука, тъй като не се вижда измеримо в конкретния момент реално приложение. В същия момент същите тези хора разполагат с цялото знание натрупано от нашата цивилизация в едно устройство, което се побира в джоба на дънките. Интересно, според тях, каква ли е причината да съществуват такива високи технологии? Не трябва да забравяме, че всеки електронен компонент от транзистора до микрочипа във въпросните устройства се подчинява на закономерностите на квантовата механика – дял във физиката, който дори и в наши дни се смята за доста сложен и на практика неразбираем – само че, виждаме реалното й приложение всеки ден, без дори да се замисляме.
Другата основна разлика е средствата, които се влагат за наука. Пример – всички мислят, че ЦЕРН има някакъв космически бюджет, но малко хора осъзнават, че бюджетът ни е съизмерим, а в някои случаи – дори по-малък от годишния бюджет на един нормален западен университет. Направете сега сравнение с един български университет и ще видите колко сме далеч от истината. Разбира се има изключително отдадени преподаватели – истински мъченици, благодарение на които успяваме да произведем понякога и доста качествени кадри.
Мислите ли, че съвместната работа на бизнеса и науката е на нужното ниво? Какво най-значимо би произлязло от такова сътрудничество?
Мисля, че нивото на сътрудничество не е чак толкова лошо, разбира се, бизнесът се води основно от своя модел за непрекъснат растеж и печалба, но както казах по-рано, ако има обща цел можем да постигнем всичко заедно.
От опита си в академична атмосфера, може би вече имате конкретни идеи какво може да се промени за по-добрата работа на съответната институция, за по-добрия диалог с бизнеса и по-добра комуникация със широката публика?
Отварянето на врати, популяризирането сред по-широката публика са доста успешни рецепти за нас в ЦЕРН.
Артистите търсят вдъхновение в своите музи. Какво може да вдъхнови един учен, за да постигне високи резултати?
Някои хора ги вдъхновяват овациите и наградите, докато други предпочитат да са извън светлините на прожекторите. Няма единна рецепта – каквото и да е вашето вдъхновени – търсете го, намерете го!
Какви други интереси имате и как обикновено преминава свободното ви време?
Колоездене, ски, мореплаване, дълги разходки сред природата и/в лошо време.
Какво бихте казали на младите хора, което да послужи като мотивация да се занимават по-сериозно с наука?
Да приемат, че науката не е от днес за утре, че може би няма да видят идеите си реализирани докато са живи, но и че цивилизацията в дългосрочен план е много по-важна от дребните егоистични стремежи на недораслата човешка душа. Разбира се, човек трябва и да се глези от време на време, но винаги с едно наум за бъдещето.
Интервюто взе Теодора Николова
