Хората не са убедени, че науката е полезна, но въпреки това държат децата им да са образовани в тази сфера.
Наскоро Ars Technica разгледахa световно изследване за състоянието на науката, което проследява усилията, които различни страни, полагат в обучението на учени и в провеждането на изследвания. Този списък с „критерии за науката“ включва информация за това как обществеността гледа на науката, макар и това да не е главната цел на доклада.
Състоянието на науката в световен мащаб
С радост научихме, че някой обстойно е проучил нагласата на хората от целия свят към науката. 3M, компания, определяща себе си като уповаваща се на научноизследователска дейност, провежда проучвания в 14 различни държави. Сред страните има както такива с развита икономика, така и такива с развиваща се. Резултатите са доста окуражаващи. Въпреки многото културни различия, като цяло хората смятат, че науката има цялостен положителен ефект върху обществото на световно ниво.
Но сред положителните, забелязваме и няколко притеснителни аспекти. Повечето хора не разпознават влиянието, което науката е оказала на ежедневието им, но гледат на нея като на нещо, с което децата им биха могли да се занимават. Младите хора обаче са по-склонни да се определят като скептици що се отнася до наука и да не се доверяват на откритията на учените.
В глобален план
3M дава възможност на arstechnica.com да прегледа резултатите от проучването заедно с Jayshree Seth, инженер-химик, наскоро избрана за първия научен застъпник на компанията. „Ние сме научна компания и имаме 8 100 служители по целия свят, които се занимават с изследвания и разработкi.“ – казва Seth. Компанията проявява интерес към това да разбере какво е мнението на хората в области, в които 3M действа, за научноизследователската дейност и технологиите, които се развиват от нея. Ала след като опитът на учените от фирмата да намерят подробни, обширни и актуални проучвания се оказва неуспешен, решават да проведат свое такова.
Крайният резултат е поглед над 14 страни с различни типове икономика. Представители на страните с развита икономика са Канада, Франция, Германия, Япония, Сингапур, Обединеното кралство и САЩ. Бразилия, Китай, Индия, Мексико, Полша, Саудитска Арабия и Република Южна Африка пък обрисуват картина на нагласите към науката в страните с развиваща се икономика. Във всяка държава в проучването са участвали около 1 000 души като общият брой в света възлиза на 14 000 души. Като цяло, големи разлики между страните няма, което подсказва, че науката действително се е превърнала в глобална дейност.
Но Seth казва пред Ars Tehnica, че резултатите са смесени. На пръв поглед хората са възхитени от научните постижения и обнадеждени от онова, което науката би могла да ни предостави в бъдеще. Под повърхността обаче срещаме скептицизъм към влиянието на науката в ежедневието и безразличие към научаването на нещо ново за нея – „науката е подценена, невидима“ – както казва Seth. Като резултат от това проучването показва няколко привидно противоречиви открития.
Пример за това е фактът, че в глобален план, около 90% от хората се чувстват обнадеждени за технологиите, които според тях науката ще направи възможни, а 87% намират резултатите за удивителни (конкретно в САЩ цифрите са идентични). И въпреки това 86% заявяват, че знаят много малко или нищо за науката. По подобен начин 90% смятат, че науката е двигател на иновациите, а 23% от хората гледат на науката и технологиите като на две напълно независими едно от друго неща. Seth открива ирония във факта, че много от тях са попълнили данните онлайн.
Всеки иска детето му да помисли за кариера в областта на науката, но възниква лек спор за това какво би ги накарало да го направят.
Може би част от проблема е, че твърде много говорим за способностите на учените. „Прекалено възхваляваме качествата на гения.“ – споделя Seth пред Ars Technica като набляга на това, че една трета от анкетираните смятат, че човек трябва да бъде гений, за да започне да се занимава с наука. Ако я представим на хората като по-достъпна и предлагаща по-широк спектър от възможности, бихме могли да спомогнем за елиминирането на фактора на несигурност, дори това да означава, че вече утвърдените учени няма да бъдат прославяни като гении.
Seth посочва резултати от други проучвания като възможно обяснение за някои от противоречивите данни. Много хора, както в целия свят, така и в САЩ, считат научния прогрес за важен за обществото като цяло. Но далеч по-малко казват, че науката е важна в ежедневието им, а болшинството заявяват, че никога не мислят за наука. Хората са най-склонни да твърдят, че научно-изследователската дейност би имала ефект върху привличащи общественото внимание въпроси като здравни проблеми или чиста енергия. Според много по-малко от анкетираните науката може да разреши по-светски проблеми като бедност, безработица или световния глад.
Мнението на скептика за науката: скучна е и не ми е помогнала с нищо
Отвъд объркването сред населението, проучването разкрива също, че съществена част от хората се определят като скептици що се отнася до науката. Тази група е доста голяма – около една трета от хората в света. Tе виждат науката и технологиите като две отделни неща и следователно не усещат никакво влияние на науката във всекидневието си. Въпреки че това мнение е най-разпространено в Близкия Изток и Азия, една четвърт от населението на САЩ го споделя. А най-притеснителният факт е, че това обикновено са млади хора като процентът на скептиците е най-висок във възрастовата граница 18-34г.
Не е изненадващо, че е по-вероятно тези личности да смятат науката за скучна и да определят себе си като знаещи малко в областта. Освен това има голям проблем с доверието – 20% от участвалите в проучването заявяват, че не вярват на учените и техните твърдения.
В общи линии, Seth изтъква няколко проблема, с които се надява да се справи като застъпник на науката. Един от тях е отношението на родителите. Дори да имат силното желание децата им да получат образование в областта на науката, ако самите те не проявяват интерес към научноизследователска дейност, начинанието им няма да се увенчае с успех. Друг проблем е широкоразпространеното мнение за разграничението между наука и технологии. Науката стои зад всички технологии днес, но тази наука се е появила десетилетия преди тези технологии. „Всички ние сме станали много нетърпеливи – казва Seth – а науката се нуждае от време.“ Същото се отнася и за приноса на науката към разрешаването на проблеми като световния глад или изчерпващите се запаси от чиста вода. “Хората научават новините от по-бляскавата им страна.“ – добавя тя като дава за пример въодушевлението, което идва с новите методи за лечение на рак, например.
Част от тези проблеми биха могли да се решат чисто и просто с повишаване на грамотността в областта на науката. Както Seth подчертава, колкото повече знаеш за науката, толкова по-вероятно е да я смяташ за важна.
Превод: Михаела Цонева
Източник: arstechnica.com
