Автор: Елена Анзова, клиничен психолог
Карциномът на млечната жлеза е сериозен здравен проблем със значими обществени и социални последици при жените.
Той е на първо място по честота при жените и представлява 27,3% от всички злокачествени заболявания при тях.
Всяка година в България от рак се разболяват 30 000 души и 17 000 от тях умират с тази диагноза.
Световната здравна организация изчислява, че над 40% от всички случаи на рак могат да се предотвратят чрез превенция.
Проведено е научно изследване при пациенти с карцином на млечната жлеза, претърпели оперативна интервенция.
Проучването е извършено в базите на:
- СБАЛ по Онкология, Торакална Клиника, гр. София;
- УБ „Лозенец (Правителствена болница)“, Хирургично отделение, гр. София в периода 01.10. 2016 – 30.06.2017 г.
Обект на изследването са 120 жени, оперирани от карцином на млечната жлеза от 28 до 83-годишна възраст.
Данните са обработени със статистическата програма SPSS (19) Windows.
Методи за събиране на данни:
- Полустуктурирано психологично интервю;
- Самооценъчни тестови методики:
- Въпросник за измерване на убеждението в справедлив свят;
- Интервю.
Интервюто беше планирано и проведено в полуструктуриран вариант. Бяха набелязани няколко основни въпроса, а по време на разискването им с допълнителни въпроси, информацията беше задълбочавана и детайлизирана.
В структурираната си част интервюто включваше следните тематични области:
- Социо-демографски данни за пациента;
- Историята на заболяването;
- Съпътстващите емоционални състояния и психодинамика;
- Жизнени планове и стратегии;
- Социално-психологически параметри на взаимоотношенията с близки, други пациенти и лекуващи лекари;
- Особености на мирогледа и житейската философия на индивида.
Една от основните теми при провеждането на полуструктурираното психологическо интервю е снемане на социо-демографски данни относно заболяването на самия пациент: възраст, семейно положение, брой деца, образование, онкообремененост/необремененост, работещ/пенсионер, от кога се знае за заболяването. На базата на тези данни, интервюиращият се запознава с демографските характеристики на пациента и тяхното влиянието върху неговото психическо състояние.
Съществена част от същността на интервюто беше потърсена в информация за история на заболяването, съпътстващите емоционални състояния и психодинамиката при пациенти с карцином на млечната жлеза.
Въпросник за измерване на убеждението в справедлив свят
Представлява двуфакторен метод за измерване на убеждението в справедлив свят, комбиниращ шест-айтемовата скала за измерване на Генералното убеждение в справедлив свят (Dalbertetal., 1987, цит. по Dalbert, 1999) и седем-айтемовата скала за измерване на Убеждение в справедлив свят за личността (Dalbert, 1993b, цит. по Dalbert, 1999). Този метод притежава стабилни психометрични характеристики (Dalbert, 1999). Айтемите, отнасящи се към двете скали, са изложени в случаен ред. Всеки въпрос се оценява в 5-степенна скала, чиито стойности варират в порядъка – 1 – не съм съгласен, до 5 – напълно съгласен съм.
Този метод включва също и 6-степенна скала за доходи, чиито стойности варират в порядъка: 1 – имам сериозни финансови проблеми, до 6 – доходите ми са по-големи от това, което мога да изхарча.
Анализ на данните
Таблица 1
Средни величини за оценката на „генералното убеждение в справедливия свят” и „убеждението в справедливия свят за личността” по подгрупи „образование“
| Образование | Брой лица | Средни величини | Стандартно отклонение | Риск за грешка | |
| Генерално убеждение в справедлив свят | Средно | 22 | 61,7424 | 23,02505 | 4,90896 |
| Висше | 24 | 63,1944 | 24,74711 | 5,05148 | |
| Убеждение в справедлив свят за личността | Средно | 22 | 64,1234 | 20,83874 | 4,44284 |
| Висше | 24 | 63,5417 | 27,98266 | 5,71194 |
Никоя от посочените нагласи – „генерално убеждение в справедливия свят” и „убеждение в справедливия свят за личността” – не дава индикации за статистически значима разлика на средните по подгрупите на „образованието”, (Таблица 1) т. е. „образованието” не е фактор, който влияе върху нагласите и оценките на света като „справедлив” или „несправедлив“.
Оценка, влиянието на „брой деца” върху нагласата към света като „справедлив” или „несправедлив“ е задачата на следващата проверка.
Таблица 2
Средни величини за оценката на „генералното убеждение в справедливия свят” и „убеждението в справедливия свят за личността” по подгрупи „брой деца“
| Брой лица | Средни величини | Стандартно отклонение | Риск за грешка | |||
| Генерално убеждение в справедлив свят | Без деца | 5 | 63,3333 | 27,06730 | 12,10487 | |
| Едно дете | 13 | 60,8974 | 26,05075 | 7,22518 | ||
| Две деца | 30 | 64,3056 | 22,54952 | 4,11696 | ||
| Общо | 48 | 63,2812 | 23,48633 | 3,38996 | ||
| Убеждение в справедлив свят за личността | Без деца | 5 | 61,4286 | 29,70948 | 13,28648 | |
| Едно дете | 13 | 57,1429 | 23,95787 | 6,64472 | ||
| Две деца | 30 | 67,9762 | 24,21322 | 4,42071 | ||
| Общо | 48 | 64,3601 | 24,63905 | 3,55634 | ||
Най-високи стойности и по „генерално убеждение в справедливия свят”, и по „убеждение в справедливия свят за личността” има в групата на майки с две деца. Най-ниски стойности има в групата с едно дете.
Таблица 3
Корелация между „убеждение за справедливост“ и „продължителността на заболяването”
| Продължителност | ||
| Генерално убеждение в справедлив свят | Корелация по Пирсон | -,296* |
| Риск за грешка | ,041 | |
| Брой лица | 48 | |
| Убеждение в справедлив свят за личността | Корелация по Пирсон | -,362* |
| Риск за грешка | ,011 | |
| Брой лица | 48 | |
Забележка:
* – значима корелация р < 0.05.
Резултатът е негативна и слаба по сила корелация с риск за грешка < 5%. На езика на психологията това означава, че и „генералното убеждение в справедливия свят”, и „убеждението в справедливия свят за личността” зависят обратно пропорционално от „продължителността на заболяването” – намаляват с увеличаване на болестния период.
Преценката за влиянието на „трудовия статус” върху „генералното убеждение за справедлив свят” и „убеждението в справедливия свят за личността” в тази част отново се прави върху сравняването на средните величини по подгрупи. (Таблица 4)
Таблица 4
Средни величини за оценката на „генералното убеждение в справедливия свят” и „убеждението в справедливия свят за личността” по подгрупи трудов статус „пенсионер/работещ”
| Брой лица | Средни величини | Стандартно отклонение | Риск за грешка | |||
| Генерално убеждение в справедлив свят | Работещ | 20 | 67,9167 | 20,90339 | 4,67414 | |
| Пенсионер | 27 | 59,1049 | 25,05435 | 4,82171 | ||
| Убеждение в справедлив свят за личността | Работещ | 20 | 61,2500 | 17,04054 | 3,81038 | |
| Пенсионер | 27 | 65,3439 | 28,77358 | 5,53748 | ||
Данните в таблица 4 указват, че „генералното убеждение за справедлив свят” при „работещите” е на по-високо ниво, отколкото при пенсионерите. И обратното – „убеждението в справедливия свят за личността” е на по-високо ниво при „пенсионерите”, отколкото при „работещите”.
Няма статистически значима разлика между средните за „генералното убеждение за справедлив свят” и „убеждението в справедливия свят за личността” по подгрупи „пенсионер/работещ”. Рискът за грешка надхвърля 5%.
Изследването показва, че отсъства връзка между „генералното убеждение в справедливия свят” и „убеждението в справедливия свят за личността” от една страна и „онкообремененост/необремененост” от друга.
Таблица 5
Средни величини за оценката на „генералното убеждение в справедливия свят” и „убеждението в справедливия свят за личността” по подгрупи „доходи”
| Брой лица | Средни величини | Стандартно отклонение | Риск за грешка | |||
| Генерално убеждение в справедлив свят | Имам сериозни финансови проблеми | 7 | 59,5238 | 24,49895 | 9,25973 | |
| Доходите ми едва стигат за посрещане на основните ми нужди | 15 | 65,2778 | 20,45288 | 5,28091 | ||
| Доходите ми стигат, за да посрещам нуждите си | 16 | 70,3125 | 21,02000 | 5,25500 | ||
| Доходите ми стигат, но в сравнение с другите се чувствам беден | 3 | 37,5000 | 21,65064 | 12,50000 | ||
| Добри доходи | 7 | 57,7381 | 30,94093 | 11,69457 | ||
| Общо | 48 | 63,2813 | 23,48633 | 3,38996 | ||
| Убеждение в справедлив свят за личността | Имам сериозни финансови проблеми | 7 | 64,2857 | 13,36306 | 5,05076 | |
| Доходите ми едва стигат за посрещане на основните ми нужди | 15 | 52,6190 | 17,04621 | 4,40131 | ||
| Доходите ми стигат, за да посрещам нуждите си | 16 | 79,6875 | 26,58956 | 6,64739 | ||
| Доходите ми стигат, но в сравнение с другите се чувствам беден | 3 | 50,0000 | 18,55769 | 10,71429 | ||
| Добри доходи | 7 | 60,7143 | 30,44455 | 11,50696 | ||
| Общо | 48 | 64,3601 | 24,63905 | 3,55634 | ||
Относно наличието на връзка с „доходите“, статистически се доказва, че „Убеждението в справедлив свят“ и по двете скали – „Генерално убеждение в справедлив свят“ и „Убеждение в справедлив свят за личността“ – се влияе от тях. По-високите доходи благоприятстват позитивна нагласа към света.
Изводи
- Резултатите от проведеното изследване отчитат добри резултати при работещите пациенти за разлика от тези в пенсионна възраст.
- Висшето образование се явява катализатор за по-висока адаптация.
- Относно заетостта – трудовият статус на пациентите, страдащи от карцином на млечната жлеза, подобрява адаптацията, докато пенсионният статус я влошава.
Л И Т Е Р А Т У Р А
- Александров, И., Иванова, В. (2012), Психологичното консултиране в криза – аспекти свързани със спецификата на психологичната помощ в болничната среда. Психологически изследвания, София, БАН.
- Бом, М. (1994), Рак на млечната жлеза. Всичко, което трябва да знаете. Рулин, Варна.
- Бенет, П., Морисън, В. (2013), Въведение в здравната психология, Изток-Запад.
- Джонев, С. (2004), Социална психология. Изследователски дизайн.
Статистическа обработка – SPSS Интерпретация. София, СОФИ-Р, Т.5.