Бихте ли се представили на нашите читатели?
Имам удоволствието да Ви се представя – проф. дн. Йорданка Александрова Иванова. Завършила съм Харковски Държавен Университет (1967, Украйна), Факултет по математика и механика със специализация Механика. Същата година ме приеха на работа в Института по математика и механика, БАН. През 1976 г. защитих кандидатска дисертация (Харков), а през 1999 голяма докторска дисертация (София, Институт по математика и информатика, доктор на науките). Публикувала съм една монография: J. Ivanova, F. Pastrone, Geometric method for stability of non–linear elastic thin shells, Kluwer Academic Publishers, Hardbound, ISBN 0-7923-7524-6, p. 244, (2002) и над 100 научни статии и доклади в наши и международни списания, както и в списания с импакт фактор. Била съм през 1994-2013 – член на НС на Института по механика, БАН, 1996–2010 – секретар и заместник-председател на НС, 2004-2010 – ръководител на секция „Механика на твърдото деформируемо тяло, 2004-2008 – член на комисията по математика към ВАК, 2016 – член на Академичния съвет към ЕПУ. Научните ми интереси са в областта на приложението на математиката в механиката: глобална устойчивост на тънки нееластични черупки, композитни материали, динамика и отслояване на двуслойни конструкции. Чела съм лекции на семинарите на University of Torino, Torino, Italy (1990-2004), Institute of fundamental technological research, Warsaw, PAN, Poland (2003-2005), Technical University of Darmstadt, Darmstadt, Germany, 2010 -. Пенсионирана съм през 2013 г. в Института по механика, БАН.
Коя научна институция представлявате и с какво се занимава тя?
Институтът по механика на БАН интензивно и успешно работи в областта на мехатрониката, механиката на твърдото деформируемо тяло, механиката на течности и физико-химичната механика, математичното моделиране и числените симулации и биомеханиката. Научният състав е разнообразен – математици, физици, строителни и машинни инженери, биолози, инженерни химици, което до голяма степен се предопределя от интердисциплинарността на науката механика.
Понастоящем съм професор към Европейски Политехнически Университет (Перник), който е част от Pegaso (Италия) и преподавам теоретична механика на студентите от Строително инженерство. По принцип обучението в ЕПУ е конвенционално, но бидейки част от Pegaso (най-големия университет по дистанционно обучение в Италия) за някои от катедрите обучението се предвижда да бъде дистанционно.
Кое Ви запали да се занимавате с науката и кога се случи това?
Темата на дипломната ми работа (1967). Тя беше в областта на механиката на твърдото деформируемо тяло, която остана моя любима тематика.
Имате ли одобрен проект в последната сесия на Фонд научни изследвания, как се казва той и какви ползи ще има той за науката и живота на обикновения човек?
Не съм подавала проект за последната сесия на ФНИ, но участвам в колектива на един проект. Ползата в живота не е за обикновения човек, а за участниците в проекта – това е истинската ситуация в момента. Дали има полза за науката – това ще се оцени по броя на независимите цитати на публикациите по проекта.
С какво заглавие беше последната Ви публикация? Разкажете ни повече за нея.
От 2011 г. ръководя проекти с Дармщадския Университет (Германия), финансирани от DFG. Последната публикация е E. Kirilova1, T. Petrova, W. Becker, J.Ivanova, Influence of the geometry and the frequency range on the interface delamination in smart patch/layer structures under combined dynamic loading. ZAMM · Z. Angew. Math. Mech. 1–11 (2017) / DOI 10.1002/zamm.201600273.
Така наречените „умни“ двуслойни конструкции са приложими практически навсякъде – като се почне от соларни батерии, рамки на прозорци, самолетни панели и т.н. и са обект на изследване и важна тематика в световната литература. Тук е интересен едномерният аналитичен метод, който дава възможност за детайлно изследване на обекта и бърза и ефективна прогноза за намиране на положението и развитието на дефекти по границата на два различни материала, подложени на комбинирано въздействие на електричен и динамичен товар при влияние на околната среда.
Има ли бъдеще науката в България и как го виждате Вие?
Да, ако се вдигне драстично субсидията за наука (в момента е просто жалка). Ако правителството не уважава своите учени, кой да ги уважава тогава? Смятам, че децата на България са талантливи и не бива да се пилее таланта им. Необходима е интензивна кооперация с другите европейски държави и мога да отбележа, че това вече се прави. Зависи от нас, нашата активност и лобиране.
Как оценявате работата на екипа си?
Отлична и качествена работа на екипа.
Има ли млади хора, които искат да се занимават с наука във Вашата област?
Много малко. Причината е известна – слабо и обидно заплащане и като резултат – изтичане на мозъци.
Какво бихте казали на хората, които все още се колебаят дали да се занимават с наука в България?
Не се колебайте да се занимавате с наука – това е творчество. Дали в България – трудно ми е да Ви дам съвет. Въпреки това в БАН има достатъчно успели институти със стабилни и високи научни постижения и европейско финансиране. Опитайте!
Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?
Финансирането на първо място! Да се създаде Регистър към БАН, в който всяка по-голяма фирма и предприятие да поставя въпроси относно срещани трудности (технологични, биологични, химични и пр.) със съответно финансиране, подлежащи на изследване от страна на учените от институтите на БАН. Част от предложеното финансиране да стимулира млади учени и докторанти (разбира се и техните ръководители). Наред с задължителната и редовна медийна реклама на постиженията на учените в БАН е необходимо създаването на училища към институтите и допълнително обучение на интересуващите се ученици. Вече има такива примери – Института по математика и информатика.
Занимавали ли сте се с нещо извън научната работа? Какви други интереси имате и как обичате да прекарвате свободното си време?
Да, обичам да чета, да пътувам в непознати за мен градове и държави, а най-много обичам да пиша детски фантастични приказки. Обичам да философствам с внучката и внуците на различни теми и откровено казано съм удивена от техните знания и рационалност.
