Бихте ли се представили на нашите читатели?
Казвам се Ахинора Балтакова и съм главен асистент в СУ „Св. Климент Охридски“ в катедра „Климатология, хидрология и геоморфология“ на Геолого-географски факултет. Моята специалност е „Геоморфология” – науката за формите на земната повърхност, релефа, техния механизъм на образуване и материалите, които ги изграждат. Аз съм преподавател по тази дисциплина и други сродни предмети. В същото време се занимавам с изучаване на въздействието на климата върху релефообразуващите процеси и конкретно – настоящата ми тема е свързана с проучване на процесите, свързани със замръзването и размразяването на скалите, разрушените материали и почви във високопланинския пояс на Пирин.
Коя научна институция представлявате и с какво се занимава тя?
Софийският университет няма нужда от представяне – той е най-старата научна институция в България и обхватът на специалностите в него е много широк. Той единствен в България покрива определението за университет, т.е. място за наблюдение на Универсума – Вселената, на нейното изучаване. Преподавателите, работещи в Университета, не са просто учители (на лат. професори), а и изследователи. До голяма степен затова все още това висше училище е институция, пазеща и даваща живот на академизма в България.
Кое Ви запали да се занимавате с науката и кога се случи това?
За първи път се докоснах до науката, когато завършвах магистърската си степен по „Геоморфология” и тогава реших да продължа със следващата стъпка – докторантура в същата специалност. Не съм имала предварителна нагласа, че животът ми ще се канализира в това направление. Просто това беше работата, която ми носеше най-голямо удовлетворение и до голяма степен резонираше на моята представа за себереализация.
Имате ли одобрен проект в последната сесия на Фонд научни изследвания, как се казва той и какви ползи ще има той за науката и живота на обикновения човек?
В последната сесия на ФНИ кандидатствахме с 2 проекта, от които и двата са одобрени, но само единият беше финансиран. И двата се отнасят за работата на нашия екип в Пирин, като първият беше посветен на по-фундаментални научни изследвания за влиянието на климатичните промени върху геоморфоложките процеси, а другият касаеше мобилност, посветена на специализация на младите хора в екипа в областта на рисковите процеси в туристическите райони. Спечели само вторият проект. Предполагам, че по-голямата насоченост към социални и икономически проблеми в планината даде по-голямото му предимство в сравнение с чисто научните аспекти на другия проект. С него планираме да осъвременим методиката за оценка на лавинната опасност в районите с повишена концентрация на туристическа инфраструктура, което директно може да се приложи при защитата от рискови процеси в планината.
С какво заглавие беше последната Ви публикация? Разкажете ни повече за нея.
Миналата година имах повече участия и организации на международни форуми и представяния на работата ми на тях. В момента подготвям 2 публикации по тези представяния. Иначе последната ми публикация – от 2015 г., е за колебанията на температурния режим на изследваните от нас участъци в Пирин и тяхната връзка с активността на склоновите процеси. В нея поместихме резултатите си от 3-годишни наблюдения на температурата на почвата и успоредни такива на процеси, развиващи се в ключовите участъци Голям Казан, Синаница и Беговица. Резултатите показват, че в преходните сезони е пикът на активността на склоновите процеси, което има връзка с повърхностната температура на почвата и наличието на снежна покривка. През есента, когато безснежният период продължи, до началото на януари, оголените скали се разрушават и срутищните процеси са особено активни. През късна пролет и началото на лятото, когато снежната покривка се задържи след устойчивото задържане на температурата на въздуха над 0о, периодът на преход на температурата на скалите и почвите през точката на замръзване се прескача. Тогава, във връзка с голямото овлажнение, протичат процеси на течение на материалите по склоновете – крийп, солифлукция, селеви потоци. Досега такива наблюдения в България не са правени и натрупването на данни повишава ценността на тези проучвания.
Има ли бъдеще науката в България и как го виждате Вие?
Науката не може да няма бъдеще – няма как да се върнем в Тъмните векове. В България пътят за развитие на науката е в международен план. Ние сме много малка част от Европа, Евразия и света, и българската наука отдавна е надхвърлила държавните граници. Тази тенденция трябва да бъде продължена и това е единственият начин да бъдем на ниво.
В същото време не можем да останем откъснати от реалния живот тук, в България, и смятам, че и занапред учените, които популяризират дейността си, ще имат по-добра реализация от тези, които се държат на дистанция от публичност.
Третата тенденция, която виждам да се очертава, е в развитието на нови технологии, които са ориентирани както за подобряване качеството на живота на Земята, така и в реализиране на дейност в Космоса и на други планети…
Как оценявате работата на екипа си?
Ние сме неголям екип, съставен от членовете от катедра „Климатология, хидрология и геоморфология“ на Геолого-географския факултет, който за първи път работи по международновъзприета методика в българските планини. Доколкото внедряваме нещо напълно ново, което досега не е разработвано, екипът полага максимални усилия за българските условия. Нямам съмнения в качеството на екипа, в който работя – те са много добри специалисти, а освен това са отворени към новото и се сработихме отлично. Нашата работа се допълва. В същото време в екипа фигурират студенти и докторанти, които се обучават и помагат в научната ни дейност.
Има ли млади хора, които искат да се занимават с наука във Вашата област?
Млади хора винаги има при нас, въпреки че не сме масова специалност. Доколкото в България има реализация в нашата област, в Университета винаги се подготвят кадри по Геоморфология, готови да продължат в научната дейност в България или в чужбина.
Какво бихте казали на хората, които все още се колебаят дали да се занимават с наука в България?
В България в последните 20 г. всеки се спасява поединично и затова не мога да кажа на хората непременно да се занимават с наука. Ако обаче това е работата, която им се отдава, аз съм сигурна, че всеки един от тях ще намери път за реализация. Един умен човек винаги ще съумее да остане над определено ниво на материално благосъстояние. Сигурно не звучи много привлекателно за хората, които искат да живеят добре тук и сега. Богатите учени са единици и от наука като цяло не се печелят много пари. В същото време не всички сме еднакви и не всички се стремят непременно да задоволят всичките си материални стремежи. Хората на науката гледат много по-широкообхватно на работата си, не само в пространството, но и във времето. Искам да кажа, че ако не ги оценяват в България, по света са добре приети, а също и ако не са оценени сега, то някога техният труд ще бъде оценен.
Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?
Ако кажа, че е мисленето, сигурно ще е клише, но това е факт. Начинът, по който се възприема научната работа от обществото, начинът, по който се заплаща (със сигурност!), начинът, по който се управляват научните институции, както и начинът, по който се израства в кариерата.
Занимавали ли сте се с нещо извън научната работа? Какви други интереси имате и как обичате да прекарвате свободното си време?
Работила съм в частна фирма – административна работа, и зная, че не ми харесва. В нашата наука имаме работа на открито, на чист въздух, сред природата. Да пътувам и да откривам нови места е любимото ми занимание и смятам, че това е най-хубавата част от моите задължения. Обичам и да чета, въпреки че напоследък чета предимно научна литература. С работа като моята и със семейство, нямам много свободно време, но заетостта ми е толкова приятна, че нямам особена нужда от него. Вероятно ако го имах, щях да чета повече художествена литература и щях да пътувам повече за удоволствие.
