Автори: Гергана Лаптева. Съавтор: проф. Христо Пимпирев. Консултант: д-р Любомир Иванов
ТERRA AUSTRALIS INCOGNITA (Непознатата Южна земя) е проект от програмата ЕКОАНТАР на Българския антарктически институт, чиято цел е да събере и направи достъпни всички известни досега географски карти, изобразяващи Антарктида от древността като проследи тяхното развитие през вековете до днес, също така да покаже съвременните карти на Ледения континент, включващи топографски, геоложки, сателитни изображения, карти на ледената и подледена повърхност на континента, карти на различните изследователски бази и т.н. Разбира се, специално внимание се обръща на българския принос в картографията на Антарктида. Картите ще бъдат разделени на няколко периода, отразяващи историческото им развитие.
Те са придружени с богати обяснителни текстове и данни за техните автори, период на изследване, принос и интересни факти.
Целта е чрез проследяване на историята на последния все още чист и малко засегнат от човешката дейност континент да се привлече общественото внимание към неговото опазване и бъдеща експлоатация и е апел към опазването на уникалната флора и фауна.
Проектът се реализира в рамките на честванията на 25-та годишнина от подписването на Мадридския протокол за опазване на околната среда към Договора за Антарктика и 25-та Юбилейна антарктическа експедиция.
АВТОР: ГЕРГАНА ГРИШЕВА ЛАПТЕВА – член и завеждащ отдел „Култура” на Българския антарктически институт. Участник в седем Национални антарктически експедиции. Геолог, Софийски университет „Св. Климент Охридски”.
СЪАВТОР: ПРОФ. ДН ХРИСТО ЦАНЕВ ПИМПИРЕВ – Директор на Българския антарктически институт и Центъра за полярни изследвания към Софийски университет „Св. Климент Охридски”. Ръководител и участник в 25 Национални антарктически експедиции. Професор по геология в Софийски университет „Св. Климент Охридски”.
КОНСУЛТАНТ: д-р Любомир Лалов Иванов – математик в Българската академия на науките. Председател на българската Комисия по антарктическите наименования и национален представител в международния Комитет по антарктическа географска информация. Президент на Фондация „Манфред Вьорнер“. Член на Българския антарктически институт и участник в четири Национални антарктически експедиции.
ВЪВЕДЕНИЕ
Мистичната южна земя привлича мореплаватели и учени още от дълбока древност. За съществуването на обширен континент в южната част на земния глобус, който „балансира” северните части на Европа, Азия и Северна Африка, се споменава векове наред. Още през IV в. пр.н.е. в постулата си за земната симетрия Аристотел предполага, че на юг от познатия свят трябва да има също толкова обитаеми земи. През II в. пр.н.е. тази южна земя се появява в първия глобус на древногръцкия философ Кратес. В съществуването на Terra Australis – голям континент в далечният юг на земното кълбо като „антипод” на северните Европейски и Азиатски земи е вярвал и Птолемей (I в. от н.е.), който внушава идеята за симетрия на цялата позната суша, а римският писател и философ Макробий я изобразява на карата на света ~V в. н.е.
Едва през 1418 г. португалският принц Енрике Мореплавателя започва да финансира пътувания в тропиците с цел намиране на морски път до Индия, който заобикаля Африка. Това е началото на изследванията на Южното полукълбо. През 1473 г. португалският мореплавател Лопеш Гонсалвеш доказва, че е възможно да се пресече екватора, след което моряците и картографите започват да приемат възможността за съществуването на все още неоткрит континент с умерен климат, южно от позната част на света. През 1488 г. достигането на нос Добра Надежда от Бартоломеу Диаш е първият досег на европейците с антарктическия студ и показва, че има океан, който разделя Африка от Антарктида. Диаш, като капитан на един от корабите и главен навигатор на втората експедиция, достига Индия – тази на Педро Алварес Кабрал. Взимайки курс на югозапад, първо открива за Португалия брега на Бразилия, откъдето се насочва право на изток. На 29 май 1500 г,. в непосредствена близост до Нос Добра Надежда, експедицията се сблъсква със силна буря, при която четири от корабите потъват с целия си екипаж, в това число и този на Бартоломеу Диаш. По ирония на съдбата той намира смъртта си близо до носа, наречен от него Нос на бурите (Cabo das Tormentas) и чието достигане ще остави името му в историята.
През 1520 г. Фернанду Магелан открива проток, разделящ Южна Америка от Terra Аustralis (Магеланов проток). Той дори не предполага колко близо е бил до последния дотогава неоткрит континент на Земята – 1300 км или две седмици плаване на тогавашните кораби е разстоянието до Антарктическия полуостров. Той решава, че островите Огнена земя на юг са разклонения на Неизвестната южна земя, като това е включено в картата на Абрахам Ортелий от 1570 г. Там тя е записана като Terra australis recenter inventa sed nondum plene cognita (Новооткритата, но все още не напълно позната Южна земя).
На своите глобуси много европейски картографи от онова време свързват крайбрежията на Огнена земя и Нова Гвинея и създават континента Terra Аustralis incognita, обхващащ част от тропиците на акваторията на истинските южни части на Тихия и Индийския океан. Търсенето на Великата южна земя е водещ мотив за много експедиции през XVI и началото на XVII век.
Испанският Адмирал Габриел де Кастиля през март 1603 г. потегля от Валпарайсо (Чили) начело на експедиция, изпратена от вицекраля на Перу Луис де Веласко Маркиз де Салинас, с мисия да спре холандското нашествие в моретата на юг от Чили. Под негов контрол са три кораба: галеона Хесус Мария, Нуестра Сеньора де ла Виситацион и Нуестра Сеньора де лас Мерседес. Експедицията достига до 64° ю. ш. в Южния океан. Предполага се, че тогава за първи път е видян архипелагът на Южните Шетландски острови, тъй като това е най-отдалечената точка на юг, до която са достигали корабите.
Днес на Габриел де Кастилия е кръстена Испански антарктическа база, разположена на остров Дисепшън.
През 1642 г. Абел Тасман доказва, че дори Нова Холандия (Австралия) е разделена с море от големия Южен континент. Пътешествениците, заобикалящи нос Хорн, често се изправят срещу ветрове, които ги завличат на юг в студените и покрити с лед морета.
Алесандро Маласпина (на италиански Alessandro Malaspina, на испански Alejandro Malaspina), роден през 1754 г. и починал през 1810 г., е италиански мореплавател и географ на испанска служба. През септември 1788 г. Маласпина е назначен за началник на испанска военно-научна експедиция с два кораба („Descubieta” и „Atrevida”) за поддържане статуса на Испания в задморските ѝ владения в Америка и Азия. На 28 януари 1794 г. експедицията достига 57º ю. ш., плавайки между големи ледени късове, на юг от Фолклендските (Малвински) о-ви. Данните, получени по време на плаването, са с голям принос в областта на картографията, естествена история, етнология и графични изкуства, подробно описани в дневниците на Маласпина.
По време на втората си експедиция (1772–1775) Джеймс Кук е начело на корабите „Резолюшън” и „Адвенчър”. Експедицията е насочена отново към търсенето на Terra Australis. През 1773 г. той пръв прекосява Южния полярен кръг, открива множество атоли и острови и извършва първото околосветско пътешествие от запад на изток, без да достигне до митичния континент, но успява да се доближи до невижданите дотогава южни ширини от 71,10О ю. ш. Опровергава тезата, че Нова Зеландия е северният край на Южния материк и предполага, че този континент се намира в непосредствена близост до Южния полюс и е покрит с лед и отделен от Австралия и Нова Зеландия с океан. През 1804 г., на картата на британеца Матю Флиндърс, „отделеният” от Terra Australis континент си „присвоява” името Австралия.
Първият български географски глобус е създаден през 1836 г. от Неофит Рилски. Глобусът е изработен от дебел картон, а континентите върху него са оцветени в черно, зелено и кафяво. Ясно личат океаните и част от моретата. Разделен е на 12 сектора, върху които с черно мастило са нанесени очертанията на географските обекти. Отбелязани са северният и южният полюс, също така полярните окръжности.
С днешна дата за вече обособената полярна област общоприето е названието Антарктида, произлизащо от гръцкия термин ανταρκτική (антарктики), който в свободен превод означава „намиращ се на обратната страна на северните земи или срещу Арктика”. От своя страна наименованието Арктика, произлиза от гръцкото название на съзвездието Голяма мечка (Мегали Арктос), използвано в Северното полукълбо за определяне на посока север. За първи път Южната земя е наречена Антарктида от Мариний Тирски още през II в. от н.е. Римските автори от I–II век използват латинизираното гръцко название polus antarcticus.
В някои езици, сред които и българския, Антарктика е наименование, отнасящо се за областта около Южния полюс на Земята. Общата площ на акваторията и територия е 48–52 млн. кв. км, което прави около една десета от земната повърхност. Границата е в морето – това е т.нар. антарктическа конвергенция (наричана също антарктически океански полярен фронт), която минава между 50° и 60О южна ширина. Тук се срещат два околополюсни водни пръстена, чиято температура се различава с 2°– 3°С. Вследствие на по-голямата плътност по-студените антарктически повърхностни води попадат под по-топлата субантарктическа вода в зоната на смесването. Така се образува доста рязка океанска граница. На морската повърхност тя се забелязва по неравномерните течения и внезапната промяна на температурата и солеността. На юг от тази линия се намира Антарктика, а на север започва Субантарктика. Субполярната зона се разпростира на север до друг океански фронт в морето – субтропичната конвергенция, която протича на около 40° ю. ш.
Антарктида е континент, обграждащ Южния полюс на Земята. Той е най-студеното място на планетата, почти изцяло покрит с лед (около 98% от територията на Антарктида е покрита от лед с дебелина 1,6 км) и има статут на ледена пустиня (годишните валежи са само 200 мм около бреговете и далеч по-малко към вътрешността). Заема централната част на географския регион Антарктика. Площта му от 14 700 000 кв. го прави петият по големина континент след Азия, Африка, Северна и Южна Америка, и пред Европа и Австралия. Въпреки това той всъщност няма постоянно население. Разположен е предимно южно от Антарктическия кръг и е обграден от Атлантическия, Тихия и Индийския океан. От планински вериги е разделен на Източна и Западна Антарктида, които грубо съответстват на източното и западното полукълбо според Гринуичкия меридиан.
В англоезичната литература няма това разделяне, като съответно Антарктика е континентът, разположен около Южния полюс, а прилежащите му територии се наричат Антарктически регион..
Кой е открил Terra Australis (Южна земя), възприемана от Западния свят като континента, „уравновесяващ” земното кълбо в южната му част. Дали да „видиш”, означава да „откриеш”?
КАРТА НА ПИРИ РЕИС, 1513 г.
Пири Реѝс (Мухидин Пири) е османски мореплавател, учен и картограф, живял между 1465–1554/5 г. в Гелиболу (Турция), където днес има музей, носещ неговото име. По произход е османски турчин, син на Хаджи Али Мехмед от град Караман и племеник на легендарния османски мореплавател Кемал Реѝс (от раис – капитан на арабски). Подобно на чичо си, Пири избира пътя на мореплавател. Неговият чин в турската армия му позволява привилегирован достъп до имперската библиотека в Константинопол. Пири Реѝс е колкото велик моряк, толкова и велик картограф. Той създава „Морски атлас – Морска книга (Бахрие)”, а през 1513 г. начертава своята „Карта на света”. В серия бележки върху картата, той отбелязва, че е копирал информацията за нея от голям брой други карти, някои от които са от IV в. пр. н.е.
Може би постиженията на Адмирала щяха да останат неизвестни, ако през 1929 г. професор Адолф Деисман, работещ тогава в архива на Двореца „Топкапъ”, не бе попаднал на ценната находка, а именно част от картата на Света на Пири Реѝс. Тя е нарисувана върху пергамент, изработен от кожа от газела и включва координатна мрежа, пресичаща Атлантическия океан. Така наречените линии на посока са типични за морските пътепоказатели от Средновековието и на тях не се отбелязва географската дължина и ширина, а се ползват по-скоро като указател на посоките. Картата включва още красиви рисунки и записки, отбелязващи важни открития.
На картата е виждат очертания на континент, тогава неизвестен, днес познат като Антарктика. Вероятно, чрез комбинации от различни източници, Пири Реѝс е създал карта с правилна брегова линия на Антарктика, ползвайки един източник, но с неправилно местоположение, взето от друг. Също така при създаването на двуизмерни карти се получава изкривяване на сферичната форма на Земята. Как точно се е справял с това Пири Реѝс е обект на дебати. Възможно обяснение за наличието на Антарктида на картата е, че това е продължението на Южна Америка, огънато от сферичността на Земята, само че бреговата линия е твърде детайлна и много учени отхвърлят тази хипотеза.
През 1953 г. офицер от турския флот изпраща картата на Пири Реѝс за оценка в Хидрографския отдел на флота на САЩ М. Уолтърс, главен инженер в бюрото, извиква на помощ Арлингтън Малъри, авторитет по въпросите за древните карти, с когото е работил и преди. След дълго изучаване, Малъри открва, че е използван проекционен метод. За да провери точността на картата той прави мрежа и пренася картата на Пири Реѝс върху глобуса. Картата се оказва абсолютно точна. Малъри знае, че единственият начин да нарисуваш карта с такава точност е зоново изследване. Както се твърди в писмото на флота до проф. Чарлз Хапгуд (Карти на древни морски крале, Чарлз Хапгуд), шведско-британската експедиция до Антарктида потвърждава, на базата на изследвания със сонар и сеизмично озвучаване, че заливите, реките, планините и др., изобразени на картата на Пири Реѝс действително са на точните места под леда, дълбок 1,5 км.
Разбира се има и много противоположни мнения относно съдържанието на картата на Пири Реѝс. Според Кийт Фицпатрик Матюс, археолог от Областния музей на Северен Хертфордшир, картата не показва никакви непознати земи, най-малко Антарктика, а съдържа грешки, подобни на тези на Колумб (който е вярвал, че Куба е азиатски полуостров). Той също така смята, че част от изобразените на картата континенти са били добавени като необходимост от балансиране на сушите на север и на юг, за да се предотврати „преобръщането на Земята”.
Независимо от всичко, картата на Реѝс е забележително постижение, свидетелство за уменията му като картограф. В момента тя се намира в музея Топкапъ в Истанбул. Учените не са престанали да я изучават, но отговори на въпросите така и не са намерени, а недоказаните теории стават все по-многобройни.
КАРТА НА ПИРИ РЕИС, 1513 г.
Пири Реѝс (Мухидин Пири) е османски мореплавател, учен и картограф, живял между 1465–1554/5 г. в Гелиболу (Турция), където днес има музей, носещ неговото име. По произход е османски турчин, син на Хаджи Али Мехмед от град Караман и племеник на легендарния османски мореплавател Кемал Реѝс (от раис – капитан на арабски). Подобно на чичо си, Пири избира пътя на мореплавател. Неговият чин в турската армия му позволява привилегирован достъп до имперската библиотека в Константинопол. Пири Реѝс е колкото велик моряк, толкова и велик картограф. Той създава „Морски атлас – Морска книга (Бахрие)”, а през 1513 г. начертава своята „Карта на света”. В серия бележки върху картата, той отбелязва, че е копирал информацията за нея от голям брой други карти, някои от които са от IV в. пр. н.е.
Може би постиженията на Адмирала щяха да останат неизвестни, ако през 1929 г. професор Адолф Деисман, работещ тогава в архива на Двореца „Топкапъ”, не бе попаднал на ценната находка, а именно част от картата на Света на Пири Реѝс. Тя е нарисувана върху пергамент, изработен от кожа от газела и включва координатна мрежа, пресичаща Атлантическия океан. Така наречените линии на посока са типични за морските пътепоказатели от Средновековието и на тях не се отбелязва географската дължина и ширина, а се ползват по-скоро като указател на посоките. Картата включва още красиви рисунки и записки, отбелязващи важни открития.
На картата е виждат очертания на континент, тогава неизвестен, днес познат като Антарктика. Вероятно, чрез комбинации от различни източници, Пири Реѝс е създал карта с правилна брегова линия на Антарктика, ползвайки един източник, но с неправилно местоположение, взето от друг. Също така при създаването на двуизмерни карти се получава изкривяване на сферичната форма на Земята. Как точно се е справял с това Пири Реѝс е обект на дебати. Възможно обяснение за наличието на Антарктида на картата е, че това е продължението на Южна Америка, огънато от сферичността на Земята, само че бреговата линия е твърде детайлна и много учени отхвърлят тази хипотеза.
През 1953 г. офицер от турския флот изпраща картата на Пири Реѝс за оценка в Хидрографския отдел на флота на САЩ М. Уолтърс, главен инженер в бюрото, извиква на помощ Арлингтън Малъри, авторитет по въпросите за древните карти, с когото е работил и преди. След дълго изучаване, Малъри открва, че е използван проекционен метод. За да провери точността на картата той прави мрежа и пренася картата на Пири Реѝс върху глобуса. Картата се оказва абсолютно точна. Малъри знае, че единственият начин да нарисуваш карта с такава точност е зоново изследване. Както се твърди в писмото на флота до проф. Чарлз Хапгуд (Карти на древни морски крале, Чарлз Хапгуд), шведско-британската експедиция до Антарктида потвърждава, на базата на изследвания със сонар и сеизмично озвучаване, че заливите, реките, планините и др., изобразени на картата на Пири Реѝс действително са на точните места под леда, дълбок 1,5 км.
Разбира се има и много противоположни мнения относно съдържанието на картата на Пири Реѝс. Според Кийт Фицпатрик Матюс, археолог от Областния музей на Северен Хертфордшир, картата не показва никакви непознати земи, най-малко Антарктика, а съдържа грешки, подобни на тези на Колумб (който е вярвал, че Куба е азиатски полуостров). Той също така смята, че част от изобразените на картата континенти са били добавени като необходимост от балансиране на сушите на север и на юг, за да се предотврати „преобръщането на Земята”.
Независимо от всичко, картата на Реѝс е забележително постижение, свидетелство за уменията му като картограф. В момента тя се намира в музея Топкапъ в Истанбул. Учените не са престанали да я изучават, но отговори на въпросите така и не са намерени, а недоказаните теории стават все по-многобройни.
КАРТА НА АНТАРКТИДА НА ХАДЖИ АХМЕД, 1559 г.
Хаджи Ахмед е арабски географ и картограф от Дамаск, живял през XVI в.
Картата, изготвена от него през 1559 г., изобразява света в някаква странна на вид проекция (повече изкуство, отколкото наука), което е характерно за арабската картография от това време. При пречертаването и при пренасянето на проекцията на картата в сферична се наблюдава голямата точност на измерванията в нейния първообраз.
Внимателният й анализ показа, че това е „подобрен” вариант на карта на Птолемей, използвана е най-новата информация от португалските мореплаватели, както и такава от неизвестен източник.
В южния сектор на картата се вижда очертанието на континент, наподобяващ Антарктика. Размерът ѝ е доста преувеличен, което вероятно се дължи на същата грешка, както при картата на Оронс Фине, а именно объркването на 80-ия паралел с Полярния кръг.
КАРТА НА СВЕТА НА МЕРКАТОР, 1538 г. И КАРТА НА АНТАРКТИДА, 1569 г.
Герардус Меркатор (Gerardus Mercator), латинизирано наименование на Герхард Кремер, фламандски картограф и географ. Роден на 5 март 1512 г. в Източна Фландрия, сега Белгия. Учи в Хертогенбош, а след това в университета в Лувен. След дипломирането си през 1532 г. работи върху създаването глобуси на Земята и Луната, като в същото време, е ангажиран в производството на прецизни оптични инструменти, както и с преподаването на география и астрономия.
През 1538 г. Меркатор съставя карта на света. На нея, въпреки че „Америка” вече съществува като географско название, той за пръв път го отнася както към Северна, така и към Южна Америка. Река Амазонка, подобно на картата на Пири Реѝс, е изместена неправилно спрямо екватора, но течението ѝ е очертано от множество меандри. На тази карта Меркатор изобразява и Антарктида. В очертанията на континента се забелязват много сходства с тези от картата на Оронс Фине, но има и редица разлики. Полярният кръг и при двамата автори попада вътре в континента, но на различно разстояние от полюса. Разбира се, това отново води до промяна в мащаба. През този период картографите са ползвали данни от по-стари източници в съчетание с такива, открити от съвременниците им.
След задълбочен анализ на редица точки от картата (днес известни като – Земя на Кралица Мод, представена като група острови: Земя Мери Бърд, море Амундсен, остров Александър) проф. Хапгуд (1966 г.) прави заключение, че източниците на Меркатор са различни от тези на Оронс Фине. Отново трябва да се отчете изкривяването и силното уголемяване на обектите в областта на полюсите, породени от успоредността на меридианите от полюс до полюс. Следвайки географската конвенция на своето време, Меркатор брои 360О от меридиана на западното крайбрежие на Африка, което приблизително съвпада с днешните 23О з.д. Не случайно Меркатор е един от най-великите картографи. Съставяйки картата на света, той не е знаел точната обиколка на Земята. Действал е по приблизителна преценка. При съпоставянето на точки от неговата със съвременната карта на света, разликата е само 13%.
КАРТА НА НЕПОЗНАТАТА ЮЖНА ЗЕМЯ (TERRA AUSTRALIS INCOGNITA) НА ОРТЕЛИЙ, 1570 г.
Абрахам Ортелий (на холандски Abraham Ortels, латинизирано на Abraham Ortelius) е роден през 1527 г. в Антверпен, част от владенията на Хабсбургите. Той е член на влиятелната по това време фамилия Ортелий и пътува много из Европа – в цяла Нидерландия, Германия, Франция, Англия, Ирландия и Италия. Умира в родния си град през 1598 г.
Ортелий започва да работи като гравьор на карти и през 1547 г. става член на Aнтверпенската картографска гилдия. В следващите години се заема със съставянето на атласа „Theatrum Orbis Terrarum” („Театърът на света”), включващ 53 карти, с който остава известен в историята на картографията. Повечето са репродукции, в някои от тях са допуснати грешки, като например тази в контура на Южна Америка, коригиран по-късно. Ортелий не престава да преработва и да разширява атласа си. До неговата смърт през 1598 г. „Театърът на света” е преиздаден 31 пъти, а броят на включените в него карти достига 167. На картата на света от атласа е включена и Непознатата Южна земя, там тя е записана като Terra australis recenter inventa sed nondum plene cognita (Новооткритата, но все още не напълно позната Южна земя).
Карта на ПЕТРУС ПЛАНЦИУС, Тера аустралис Магаланика (Terra Avstralis Magalanica), 1594 г.
Петрус Планциус (Petrus Plancius) (1552 – 15 май, 1622) е фламандски астроном, картограф и свещеник. Той е роден с името Pieter Platevoet (Питер Платевое) в Западна Фландрия (дн. Северна Белгия). Учи теология в Германия и Англия. По-късно започва да се интересува от навигация и картография, имайки достъп до морски карти, донесени по време на множеството плавания от Португалия Скоро Планциус е признат за експерт по маршрутите за доставки на стоки до Индия.
Карта на света от 1594 г. на Планциус е богато декорирана, с гравиран надпис от холандския майстор Ян ван Доетекум. Тя се различава от предишната карта на света с използването на пищна украса с разнообразни орнаменти и фигури, стил, характерен за картографията по това време. Богатата украса е била вдъхновена от творчеството на Теодор де Бри. Картата също има голямо географско значение, особено в картографирането на Арктика и Далечния изток, както и на Азия и Япония.
Южните континенти са представени схематично, като на много от рисунките се виждат сцени от бита на местните племена, четат се надписи Перу, Мексико и др. Тера Аустралис Магаланика (Terra Avstralis Magalanica) е представена като обширна повърхност, заемаща по-голямата част от южната полусфера, достигаща на север до екватора и почти свързана с Южна Америка.
