Автор: Аспарух Илиев
Статията разглежда еволюцията на града през отделните периоди на развитие на човешката цивилизация, преминавайки по темпоралната нишка от праисторията до днешно време. Набляга се на хронологичното изреждане на по-значимите и известни градове, като техният генезис се обвързва с културното и духовно развитие на обществото и в частност на човешката личност.
Проследена е и урбанизационната динамика в географски аспект (след основния текст са поместени четири карти, илюстриращи тази динамика в световен мащаб).
Разграничени са различните типове градове според броя на населението, технологичното и културното ниво. Засяга се, макар и накратко, преминаването на града от реалност към дигиталност (през призмата на идеите на Уилям Гибсън за виртуалното пространство и виртуалното общество. Оттук и ролята на отделния индивид в урбанизацията и хиперурбанизацията).
Ключови думи: град, мегаполис, урбанизация, комплекс, селище, поселение, сгради, жители, столица, градоустройство, архитектура, община, транспорт, търговия, икономика, индустриализация, дигитализация, цивилизация, технологии, култура, неолит, средновековие, разселване, агломерация
Чували ли сте за онзи страховит град в покрайнините на мегаполиса Хонг Конг, известен с името Коулун? Наричан „Градът на мрака” и „Ограденият град”, той добива световна популярност със своята нетипична структура, която и до днес остава без аналог. Представлявал затворен комплекс от слепени сгради, в които преди разрушаването му през 1993г. живеят около 33 000 души. Добивали вода от кладенци, изхвърляли боклука по покривите на сградите… Вместо с улици, Коулун бил нашарен с огромна мрежа коридори, свързващи отделните сгради и етажи. Около 300 постройки изграждали инфраструктурата на града, като всеки жител разполагал с приблизително 40 кв. м. индивидуална площ. В него процъфтявал нелегалният бизнес, нелицензирани лекари отваряли кабинети, а Триадите държали здраво местното предприемачество. През 80-те години е взето решение жителите на Коулун да бъдат изселени, а градът – разрушен. От този последен период (1988-1993) е останал един документален филм, който подробно разказва за живота на местните жители и за силната връзка помежду им.
Но Коулун не е единственият „странен” град. Близо до Кайро се намира Маншиат Насър – кварталът-бунище на египетската столица. Там няма никаква безработица, защото цялото население се занимава със сортиране и преработване на отпадъците от останалата част на града. Жилищата са изключително евтини, а самите жители определят своето битие като „щастливо”. Те извозват боклуците от Кайро в своя квартал, където извличат „полезните” за тях предмети, а останалото пресоват и подреждат на купчини край улиците и по покривите на сградите.
В контраст с тези „особени” аномалии на съвременната урбанизация изпъкват градове като Стокхолм (Швеция), Хамбург (Германия), Вашингтон (САЩ), Отава (Канада), Амстердам (Холандия), Виена (Австрия) и др., които са определени като еталон за градоустройство, инфраструктура и условия за живот.
Подобно на класовата обособеност при човека, градовете, като творение на хората, придобиват същите рамкови ограничения и определения. В градове като Ню Йорк, Хонг Конг, Сингапур и Лондон виждаме многомилионно население от различни класи и етноси. Малките градове и села се обезлюдяват, а потоците от хора се насочват към големия град, който предоставя благоприятна среда за развитие. Човекът, като социално животно, винаги ще се стреми към множеството, към групата. Това се доказва от науката през изминалия век. Този феномен може да бъде наблюдаван и в по-широк исторически план – феодализмът, който се характеризира с доминацията на малките населени общини, преминава в индустриализъм, където градовете стават основна движеща сила в икономиката.
Днес, в ерата на дигиталните технологии, може да се забележи и един нов, нетипичен и вероятно непредвиден процес – рурализацията. Рурализацията представлява преминаване на градско население към селските райони в търсене на спокойствие и по-здравословен живот. Остарялата екстровертна социална система предава щафетата на интровертната система. Глобалната връзка между хората ги поставя в състояние на търсене на собствената си идентичност, която, поради наличието на интернет, бива сериозно размита. Истинската личност отстъпва на дигиталната, като последната може да бъде изградена по много начини на много места, което автоматично я прави по-достъпна.
За да разберем съвременната динамика в развитието на градовете, трябва да се върнем назад във времето, към началото на градския живот и първите урбанизационни процеси, които са тясно свързани с еволюцията на човешкото съзнание.
Градът, в своята същност, е средище на голям брой хора, с установени административно-битови правила и норми, както и с характерни обществени и чисто архитектурни белези. Въпреки че големината на населението е важна, тя не е определяща за града. Градовете имат изградена управленска система, която се допълва от вида на предлаганите услуги, здравна и социална структура, жилищна и транспортна мрежа.
В прединдустриално време градовете са се издържали предимно от селскостопанска продукция и нейната обработка, които са тясно свързани с процесите, протичащи в селата и по-малките общини.
След края на XVIII век градът и неговата вътрешносоциална и икономическа структура значително се изменят. Индустриализацията на градската среда превръща този тип поселения в политически и икономически центрове, в двигатели на всяка една държава. Със засилването на манифактурното производство, а по-късно и на фабричното, градовете започват да изместват селата като основен център на човешката дейност.
В древността градът е бил значително по-различен от днешните мегаполиси и мултинационални урбанизационни чудовища. Повече се е доближавал като административна структура до държавата, чиято еволюция е тясно свързана с историята на селищата. Нека си припомним гръцките полиси от времето на Троянската война до създаването на Римската република и по-късната империя. В това време, най-вече в Европа, градовете представляват малки държави, притежаващи прилежащите им земи и села, от които се изхранва градското население. Повечето от тези градове имат собствена войска, фортификационна система, управленски апарат и социална мрежа, съставена от три основни категории – богато свободно население (владетел, администрация, висши военни), обикновено свободно население (войници, работници) и роби.
Гръцките полиси преминават през няколко етапа на развитие. Първоначално те са управлявани от еднолични владетели, които държали почти изцяло властта в собствените си ръце. От VI век. пр. Хр. тази власт е разделена между старейшини, съставляващи градския съвет (буле). Еклесията е по-мащабно проявление на административната и държавната власт, в което взимат участие всички граждани от мъжки пол, навършили пълнолетие. За всяко подобно събитие гърците изграждат съответната сграда-домакин. За свикване на градския съвет от старейшини се е използвала сградата булевтерион, а за общоградско съвещание – еклесиастерион.
С установяването на Римската империя градският облик значително се променя. Римляните градят своите селища по строго определена схема. Те въвеждат (копирайки Картаген) каменната настилка на улиците и доразвиват Хиподамовия градоустройствен принцип на гърците (правоъгълен план на улиците и застрояването, установено от Хиподам през V век пр. Хр).
Според някои учени самите гърци заимстват тази технология от племената на етруските, които имат малоазийски произход и които след своето преселение в Северна Италия повлияват върху „цивилизоването” на местните италийски племена. Дори в Древна Индия, в текстовете „Шилпашастра” (3 хил.пр.Хр.), се споменават градоустройствени планове с геометрична визия.
Но създаването на града трябва да се търси много по-назад във времето. Ако се върнем в епохата на неолита, ще открием множество градове, предхождащи тези в Месопотамия, Гърция, Египет и Индия.
Най-старото поселение, определено от археолозите като град, е Йерихон, част от т.нар. Натуфсийска култура. Възникнал около 10 000 г.пр.Хр. Йерихон получава легендарен, библейски статут. Градът е известен с наличието на крепостна стена и кула, вероятно издигнати на много по-късен етап. Самото присъствие на град от този период говори за голямото развитие, което търпят човешките поселения и етно-културният генезис, допринесъл за урбанизацията.
Друг ярък пример за неолитен град е Чаталхюук, намиращ се на територията на днешна Турция (Мала Азия).
Чаталхюук възниква в периода на кремъчната революция, когато се засилва и производителността на човека. След като открива земеделието и животновъдството, човекът застава на върха на хранителната верига и започва да завладява все по-големи и по-големи площи, които използва за засяване. Появяват се градовете Джармо, Хаджилар, Чайьоню, Невалли Чори, Хирокития и др.
От това време датират и първите домашни животни – куче, коза и овца. Къщите имат предимно правоъгълна форма, като в редки случаи тя може да бъде и кръгла (при Хирокития).
Населението на тези градове се занимава със земеделие, а развитото животновъдство говори за тяхната уседналост. Появяват се различни занаяти, свързани с бита. Структурата на къщите се усъвършенства.
Подобрените жизнени условия създават предпоставки за бърз прираст на населението, който води до сериозни демографски взривове. Възникват огромни за времето си поселищни агломерации – резултат от концентрацията на съществени маси население на едно място. Въпреки че са разглеждани от учените като протоградове, тези центрове притежават голяма част от белезите, определящи дадено селище като град. Тези градове играят роля на търговски и култови центрове с обособена местна власт и администрация (нещо, което ги доближава до гръцките полиси). Наблюдава се и наличие на монументални храмови комплекси и фортификационни съоръжения.
След преминаването от новокаменната към каменно-медната и бронзовата епоха, човечеството започва процес на интензивно разселване и преход от неблагоприятните райони към места с предпоставки за развитие на земеделие.
Налице са значителни миграционни процеси. Започват да се оформят първите племенни обединения в Малоазийско-сирийския район. Появяват се и първите селища на Балканите – със строга вътрешна планировка, разделена от прави улици, ориентирани по посоките на света (Х. Тодорова). Постройките са групирани в квартали или в успоредни редове. Ясно изразена е и фортификацията – валове, ровове, палисади от каменни или дървени облицовки.
Пример за този тип селища в България е Поляница.
В ранните години на бронзовата епоха (3800-2500 г.пр.Хр.) в областта на Междуречието (Месопотамия) възниква цивилизацията на шумерите.
Един от най-древните шумерски градове е Ериду (появил се около 3700 г.пр.Хр, вероятно и по-рано). Ериду е пример за напредъка на шумерската цивилизация, която се намира на върха на световното културно развитие в този момент. Името на града означава „могъщо място”. Руините му се намират на територията на днешен Ирак и представляват уникална туристическа атракция.
Ериду е последван хронологически от други шумерски селища – Урук и Ларак (3500г.пр.Хр), които се намират малко по на север и които изместват Ериду като главен икономически център в района. Заедно с техния възход се появява и първата система от писмени знаци – клинописът. Разбира се, отново в Месопотамия.
През 3275 г.пр.Хр. в земите на днешен Югозападен Иран (тогавашната държава Елам) възниква град Аншан. Това е най-ранната столица на Еламското царство и главен търговски център в района. По-късно градът ще се превърне в една от първите столици на могъщата Персийска империя.
В началото на третото хилядолетие преди Христа в земите на Южна Месопотамия се появява град Нипур, който се превръща в свещено място за шумерите.
Малко по-късно, отново в тази зона, възникват и градовете Вавилон, Ларса и Ума. От това време са запазени и сведения за управлението на легендарния Гилгамеш, господар на град Урук, за чиито подвизи разбираме от няколко запазени шумерски песни.
През 2575 г.пр.Хр. край бреговете на р. Инд в Северозападна Индия се появява град Харапа – символ на зараждащата се индийска цивилизация.
Осемдесет години по-късно в земите на древен Египет възниква град Мемфис, столица на Египетската държава от времето на Старото царство.
Характерна за градовете от този период (4-3 хил.пр.Хр.) е засилената фортификация – изграждането на крепостни стени с ровове, обикновено запълнени с вода. Поради силното раздвижване на иранските и кавказките племена, месопотамските и малоазийски градове започват да строят високи крепостни стени, наблюдателници, кули и цитадели. Обособява се централното „царско“ място и периферията, където живеят обикновените хора.
През 2400 г.пр.Хр. в сърцето на Туран се появява град Намазга-тепе с популация от около 10 000 души. Това е първият известен град в този район, който най-вероятно е бил населен от северноирански племена, предшественици на масагетите, согдианците и сарматите. През следващите два века на територията на първата индийска цивилизация изгряват градовете Ракхигархи, Дхолавира и Мохенджо Даро. В този период на запад, акадският владетел Саргон покорява местните шумерски племена и поставя основите на първата империя в човешката история – Акадската.
Малко по-късно в Египет започва епохата на Средното царство, чийто център става град Тива (1800 г.пр.Хр.).
През 1700г.пр.Хр. на територията на днешен Китай възниква първият град в района – Ерлитоу. Специално за този район може да отбележим, че до династия Тан повечето постройки в Китай се правят от кирпич, дърво и бамбук. Масовата употреба на камък и желязо в строителството започва едва в началото на VII век.
В това време на остров Крит се появява Кносос – символ на минойската култура – първата европейска цивилизация. Градът е културен и религиозен център на древната държава и около него се преплитат много легенди, свързани със старогръцката митология.
Около 1360 г.пр.Хр., вече на континентална Гърция, възниква град Микена, характерен със своя „циклопски” градеж на сградите. Само няколко десетилетия по-късно, след началото на гръцката колониална експанзия по западните брегове на Мала Азия, се появява и легендарният град Троя, който ще се превърне в ядро на раздор за гръцката цивилизация (Троянската война от 1260 г.пр.Хр.).
През следващия век продължава бурното урбанизиране на населението в Китай, Сирия, Анатолия и Египет. Старите държавни центрове са заменени от нови. В началото на първото хилядолетие преди Новата ера, в земите на днешна Северна Корея, се появява град Пхенян, столица на древен Чосон.
През 925 г.пр.Хр. Асирийската империя се превръща в хегемон в Близкия изток, завземайки земите между Иранското плато и Египет. По това време в Централна Америка процъфтява и първата индианска култура, основала градовете Теотиуакан, Тикал и Каракол.
През 775 г.пр.Хр. на световната карта се появява и свещения за евреи, християни и мюсюлмани град Йерусалим. По това време са датирани и първите олимпийски игри.
Малко след това (753 г.пр.Хр.) легендарните братя Ромул и Рем поставят основите на „вечния“ Рим, който по-късно ще се превърне в хегемон, както в Европа, така и в Предна Азия.
Рим е последван от екзотичния Самарканд, появил се няколко десетилетия по-късно в просторите на Централна Азия. Този град ще стане център на империята на Тимур през XIV век и ще омагьосва пътниците с ориенталския си чар.
През 650 г.пр.Хр. възниква и първият град на Арабския полуостров – Мареб. Половин век след това, на територията на днешен Тунис, се появява и Картаген – могъща финикийска колония, която ще оспорва короната за крал на Западна Европа с Рим по времето на Пуническите войни.
С появата на Персийската империя на Кир Велики се поставя началото на цялостното реперсонифициране на културния и архитектурен облик на източните градове (от Либия до Индия). Процес, който ще напредне значително и ще бъде завършен по времето на походите на Александър Македонски и установената от него гръцка империя, простираща се от Сахара до Хималаите.
През 500г.пр.Хр. възникват Шанхай и Екбатана – двете „перли” на Китай и Туран.
Само за половин век се поставят основите на стотици градове по целия свят. Човешката цивилизация търпи много по-бурно развитие в сравнение с предишното хилядолетие. Наличието на добре развита писменост сред населението, подобряването на бойното снаряжение и нововъведенията в селското стопанство тласкат цивилизацията силно напред. Културният обмен между народите е провокиран от мащабите на империите, които владеят света в този момент – империята на Ахеменидите, китайската Джоу и ведическа Индия.
През 214 г.пр.Хр. Китай започва да гради своята Велика стена против държавата Хунну, простираща се на север сред безбрежната степ.
Век преди раждането на Христос се появяват и древните градски първообрази на Лондон (Лондиниум) и Милано (Медиоланум), които са преобразени по римски образец след преминаването на легионите по тези земи.
През втори век от следващото хилядолетие Римската империя достига своя културен и военен зенит. Превръщайки Средиземно море във вътрешен басейн, тя налага контрол над цялата търговия, извършваща се на запад от Месопотамия. Нейните управници, обаче, не подозират какви мащабни процеси предстоят да се случат.
Великото преселение на народите е световен процес, който стартира в дълбините на Азия и представлява преместване на огромни маси от хора от изток на запад в посока Европа в търсене на по-добри условия за живот. Това глобално антропологично явление стартира с разпадането на държавата Хунну на север от Китай, от която тръгват многобройните племена с общото название хуни, които се насочват към западните предели на Азия. Тези племена изтласкват установилите се между Скандинавия и Черно море германски народи, които от своя страна проникват дълбоко в Римската империя, достигайки Панония и Галия. Там създават и първите неримски държавни образувания (Вестготското и Остготското кралство, Вандалското кралство, Бургундското кралство и др.)
В първите десетилетия на IV век възникват градовете Виена и Едеса. Под ударите на германските племена и поради вътрешнополитически дисонанс, Римската империя се разделя на две части – Източна, с център Константинопол и Западна, със столица Рим.
През 476 г. Западната римска империя пада под натиска на набиращите сила германски народи, като техния предводител Одоакър (бивш римски войник) сваля император Ромул Августул.
Век и половина по-късно възниква свещения за исляма град Медина.
През VII век на територията на бързо разширяващия се Арабски халифат се появяват множество важни административни центрове като Куфа, Басра, Мека, Шираз, Кайро и др.
В средата на следващия век възникват Багдад, Мосул, свещения Лхаса, Букхара и Астрахан. Малко по-късно (IX век) започват своята история Кордоба, Толедо, Неапол, Куш, Киото, Самара, Преслав и др.
До края на Средновековието се забелязва изместване в динамиката на възникване на градове от Близкия изток към Европа. Особено след XI век, когато културния и духовен център на европейската цивилизация преминава от Източната римска империя към Западна Европа, много ясно личи географската промяна на градоустройствения генезис. Арабската култура, наследила останките на Египет, Персия и Сирия, губи надпреварата с бурноразвиващия се Запад (Германия, Франция, Англия и италианските градове-републики).
Когато през 1475г. Колумб достига Америка, средните векове окончателно залязват. Дошло е времето на колониалните империи и завладяването на света. Градовете в тези страни престават да бъдат средища на местната култура, а се превръщат в мултикултурни центрове, в богата палитра от етноси и различни обичаи. Всичко това е тласкано от търговията, която постепенно измества феодализма.
През 1630г. са поставени основите на Бостън – един от първите американски градове, където се разиграва известното Бостънско чаено парти, което играе ролята на прелюдия към войната за независимост от Великобритания.
След него се появяват и други американски градове – Вашингтон, Синсинати, Филаделфия, Бъфало, Балтимор и др.
Западната цивилизация от XIX век, особено във Великобритания, Австралия, Канада и САЩ, е белязана от силното влияние на индустриализацията.
Градът, като проявление на човешката цивилизация, преминава през множество метаморфози в зависимост от епохата и местоположението си – от средища на пост-първобитни хора от неолита, през градове-държави, разраснали се римски лагери, укрепени селища от късното Средновековие, религиозни центрове с десетки храмове, феодални замъци с прикрепените към тях села, колониални селища, до столици, фирмени градове (company towns), пазарни и военни градове, подземни поселения и др.
Подобно на човешката личност, градът (като своеобразен социален кладенец) гравитира около технологичния устрем, който от своя страна се е превърнал в основен антропоморфен белег, и преминава през фазите на откриване и изгубване на индивидуалното, социализирайки и десоциализирайки отделните характери. Градът е отговор на човешкия стремеж към обединение, но също така разрушава и междуличностната граница, изтривайки контурите на отделните личности. Опирайки се на производствени и търговски норми, този тип населени места едновременно дава възможности и поставя рамки на ограничение. Градът е социално явление, което върви ръка за ръка с технологичното развитие и икономиката. Обособяването на големи поселищни агломерации от миналото сега е заменено от множество различни микроградове (в границите на самите градове или извън тях), които съществуват на базата на чисто професионално разделение (т.нар. бизнес паркове, научни градчета, еднопрофилни индустриални селища и др.)
Разнообразието на типовете градове в наши дни говори за силната дефрагментация на икономиката и обществото, а оттук и за тясното обвързване на личността със социалните норми и глобалните технологични и политически тенденции. Създава се дигиталният град (У.Гибсън) – място, където виртуалните личности комуникират помежду си, където вече е изградена ясна икономическа (според някои учени и валутна) система. Всеки сайт с достатъчно голям брой потребители, всеки форум, всяка социална медия, може да се разглежда като своеобразен град със собствена вътрешна структура и със собствени правила и норми. Този процес е особено явен на места, потърпевши от хиперурбанизацията.
Ако сравним последното „отроче“ на градската еволюция с първите протоградове като Йерихон и Чаталхюук, ще видим, че основната разлика е именно в по-голямата дефрагментация на елементите на вътрешната структура на града. Ако преди градовете са играели ролята на средища за развитие на селското стопанство, на генератор за бъдещите нации, то в днешно време тези градове напомнят гигантски урбанизационни възли, които отслабват етническия акцент и засилват чисто социалния.
С разграничаването на светската власт от религията се променя и структурата на града. Остарелите духовни норми губят власт над личността, която сама за себе си определя правилата и законите, които трябва да спазва на базата на общ наказателен кодекс. Сблъсъкът на милиони личности в града играе ролята на катализатор за индивидуалното развитие. Културният и житейски обмен обогатяват персоналността на индивида. Лесният достъп до информация прави излишни всякакви прегради и защитни съоръжения. Градът вече е отворено място, гигантски форум, преплел в себе си всички аспекти на човешкия бит.
През 1850 г. световната градска карта изглежда по следния начин:
А това са картите за 1900 г., 1950 г. и 2000 г.:
