Автор: Галина Стойкова Маркова
Магистър 1 курс АСА ДГТУ, Русия, гр. Ростов-на-Дон
Резюме: В статията се прави анализ на средиземноморската архитектура и се представят общите особености и малките различия на стила в крайбрежните зони.
Ключови думи: средиземноморска архитектура, крайбрежни зони, жилищни сгради, вътрешни дворове, архитектурни елементи, средиземноморски регион, ландшафт.
Анализира се средиземноморската архитектура и се представят особеностите на стила в крайбрежните зони. За провеждане на анализа се разглежда структурата по крайбрежието на Средиземно море, с присъствието на характерни архитектурни елементи, които се превръщат в отличителни черти за стила.
Архитектурата на средиземноморското крайбрежие е разположена на три континента – Европа, Азия и Африка; на територията на много страни: Гърция, Испания, Италия, Франция, Турция, Тунис, Алжир, северен Египет, Мароко и други. Крайбрежните райони се състоят от различни страни, и територии с разнообразна история и култура. Тези региони, подложени на различни въздействия в значителна степен са оказали влияние на средиземноморската архитектура, определящи общите черти в структурата на крайбрежните зони, но и големи различия в архитектурния стил между две съседни области.
От далечни древни времена морското крайбрежие, винаги е било уязвимо на въздействия от външни фактори, в съчетание с регионалните стилове, природна среда, и своеобразните възгледи за живота, това е довело до формирането на архитектурния стил, с елементи тясно свързани с природата. В страните с горещо лято и мека зима архитектурата изпълнява главна задача – да съхрани комфорта и прохладата във вътрешните помещения. Стилът съчетава функционалност и естетика. За средиземноморския регион са характерни прости и ненатрапчиви форми, в съответствие с мащаба на ландшафта и морето. Често баланс се поддържа между структурата и пейзажа, който го обкръжава. За поддържане на тази архитектурна хармония, се взимат под внимание фактори като: цвят, светлина, форми, размери и обща ландшафтна среда.
Определени правила при строителството на жилищни сгради и особеностите в климата на средиземноморския регион сформират характерните особености в архитектурата на средиземноморското крайбрежие: цвят, използване на естествени материали, и обезателно наличие на балкони и просторни покрити тераси в жилищните здания.
За средиземноморския стил в крайбрежните зони характерен цвят за покритие на сградите са: бяла, бежова или розово-теракотна мазилка. Като правило е решено изпълнение в пастелни тонове, благодарение на което, светлите стени отразяват слънчевите лъчи. Покривите на сградите често са плоски или с много малък наклон, покрити с естествени плочи.
Естествени материали използвани за вътрешни и външни пространства са: естествен камък, мрамор, дърво, гранит и керамика. Каменните подове и стени създават приятна атмосфера в средиземноморските къщи в летните горещини. Като правило в средиземноморската архитектура подовете се изпълняват от гранит, мрамор или керамични плочки. Високите тавани от 6 до 8 метра височина водят до увеличение вертикалното пространство на стените и позволяват разположението на много прозорци. Традиционната средиземноморска архитектура позволява и дава път към по-отворено планиране на пространството, отхвърля идеята за затворено и ограничено пространство. Създава много добър баланс между светлина и сянка, едновременно с надеждна вентилация.
Балконите и просторните покрити тераси са важна особеност на стила и са обезателно налични в жилищните сгради. Характерен елемент за жилищата е появата на вътрешен двор (патио) – открито дворно място, заградено частично или напълно от сгради и/или стени, запълнено с растителност от тропически растения и цветя.
Общите архитектурни елементи по крайбрежието на Средиземно море, които са определящи структурни черти, се обясняват с географското положение на региона, и/или климатичните условия. Основни елементи са: скатни покриви с малки наклони; високи тавани; отворено етажно пространство; измазани фасади на сградите; арковидни входове и детайли; вътрешни дворове, дворове, градини; фонтани, басейни.
Средиземноморските градини представляват големи пространства, които както придават на конструкцията естетичност, така могат и да са независими от нея, разположени пред централната фасада. Средиземноморските градини включват огромно многообразие от цветя и плодове, цъфтящи и зреещи през всички сезони.
В средиземноморския регион водата се разглежда като източник на живот. Фонтанът, който е постоянен източник на проточна вода, като форма се явява неразделна част от структурата на средиземноморието. Ако обектът позволява и около него има участък с достатъчна площ, то непременно присъства басейн – като правило, защитен от слънцето.
Целта на анализа на средиземноморската архитектура е да покаже общите архитектурни елементи, които определят отличителните му черти и са продължение на великите древни цивилизации: Минойска, Гръцка, Римска и Византийска. Достигане на поставената цел показва продължение, развитие и еволюция в богатото наследство на средиземноморския регион.
При анализиране на средиземноморската архитектура и представяне особеностите на стила в крайбрежните зони, резултатите може да се обобщят в следното:
- Формиране на зони за отдих и удоволствие – градини, дворове, вътрешни дворове, фонтани, басейни, арковидни входове и детайли.
- В проектирания вътрешен интериор типичната средиземноморска структура като цяло представлява единството в живота – високи тавани и открито етажно планиране. Характерно е обединение на вътрешното и външното пространство.
- При изследване общите елементи на средиземноморската архитектура в крайбрежните зони, може да се забележи присъствие на определени отличителни черти, които отличават дори един регион от друг. Наблюдава се развитие и процъфтяване в региона на средиземноморското крайбрежие в най-старите цивилизаци: Минойска, Гръцка, Римска и Византийска. Регионът е голям и разположен на три континента, поради което се откриват различия в архитектурния стил. Например, в Гърция или Испания еднакво узнаваем и ярък стилът е станал не навсякъде, в различните региони в крайбрежните зони също съществуват различия.
Например, за средиземноморска архитектура в Гърция се има предвид преди всичко “цикладският стил”. На цикладския архипелаг се е зародила традицията за боядисване стените на къщите с бяла мазилка, а рамките на прозорците и вратите – в сини или небесносини цветове. В Гърция преобладаващият обем жилищни постройки са малоетажни, обикновено на 1-2 етажа. Местните къщи и вили имат плоски и обикновено функционални покриви, на които са разположени тераси, соларни съоръжения и инсталации, слънчеви колектори.
Къщите в Испания също представляват сами по себе си класика в средиземноморската архитектура и за много региони са характерни собствени черти. Например, при къщите в Андалусия присъстват източни мотиви: ярки цветове, червени отенъци, кули, балюстради – показващи дългото арабско присъствие. Във Валенсийския регион къщите имат ярко изразени черти на средиземноморския стил – ослепително бели или бежови стени, високи стълби, големи тераси. Съвременните испански къщи имат два или три етажа, с обезателно присъствие на камина, участък с градина, зона за барбекю и басейн.
- Изучаването и обмяната на опит от различните региони на средиземноморската архитектура в крайбережните зони разкрива човешкия мироглед на живущите в тези региони и способства за положително развитие. Средиземноморските конструкции процъфтяват и продължават еволюцията на древните цивилизации.
В заключение може да се каже, че структурата на средиземноморския регион е проста и ненатрапчива, с размери в съответствие с мащабите на ландшафта и морето. Особеностите на средиземноморската архитектура в крайбрежните зони са в това, че трябва да има баланс и единство между естествените, природни елементи – море, слънце и пищна растителност, с технологичните елементи. Типичната средиземноморска структура като цяло представя единството в живота. Средиземноморското направление дава основа и вдъхновение на други стилове, продължаващи своето развитие в съвременния свят с еволюция на традиционни елементи от древните цивилизации: керамичени плочки и мозайки, теракотни или дървени подове, дървени греди по таваните, ажурни капаци, щори, балкони с парапети, вътрешни дворове (патио), засадени с растения, цветя и плодове. При анализиране на средиземноморската архитектура и нейните особености в крайбрежните зони може да кажем, че въпреки всички съществуващи общи елементи, в стила между две съседни области могат да съществуват и отличителни различия.
Използвана литература:
- „Евразия недвижимость“, Средиземноморский архитектурный стиль: дома в Греции, Испании, на Кипре.
- Строительные и ремонтные работы, Средиземноморская архитектура.
