Наградата „Джон Атанасов“ на Президента на Република България за изявили се млади български изследователи в областта на компютърните науки в световен мащаб привлече интереса на медии и колеги към Вас м.г. Разкажете за тази селекция и как Вашата работа беше забелязана и оценена?
Наградата “Джон Атанасов” е много висока чест за мен и съм изключително щастлива да бъда един от лауреатите за 2016 година. Моята работа е на границата между компютърните науки и квантовата физика в областта на квантовите компютри и квантовата информация. Аз съм физик теоретик, но се радвам да получа награда за компютърни науки. Моята работа, освен научни изследвания, включва преподавателска дейност както и ангажимент към ООН Сингапурски Комитет за Жените и вярвам, че журито е взело под внимание всички аспекти на работата ми, за да ме награди.
Това ли е най-голямата награда, която сте получавала досега?
Да.
А чие признание до този момент е най-ценно за Вас?
Това е признанието на моите близки хора, на моята майка и на моя съпруг, който макар и не от моята област, винаги е подкрепял работата ми.
Кога решихте да се занимавате с наука?
Някъде към края на бакалаварската си степен. Винаги съм се интересувала от точни науки и съм обичала математиката, и когато започнах да следвам във Физическия Факултет на СУ разбрах колко интересна е фундаменталната физиката и каква красота се крие в сложните уравнения. Така постепенно започнах да се занимавам с научна работа и изследвания, и моята доктурантура беше нормално продължение на нещата, които правех в момента.
Вашата докторска степен е от Физическия факултет на СУ, но научната Ви кариера е извън страната. Каква беше причината да не продължите да се занимавате с наука в България?
Причините са няколко. От една страна финансовата ситуация тук е много трудна за един човек занимаващ се с наука, но благодарение на различни проекти все пак е възможно да се прави наука на световно ниво и тук. От друга страна за един учен е нормално да работи с няколко научни групи в различни университети и лаборатории, за да натрупа опит. Така че за мен беше естествено да отида в чужбина и да потърся реализация там.
Как промени кариерата Ви Центърът за квантови технологии на Националния университет на Сингапур?
Освен качеството на науката, която се прави в Центъра за квантови технологии в Сингапур, другото което ме впечатли бяха личните ми впечатления от Сингапур и не на последно място – стила на ръководството на Центъра. Той създава добра работна среда за своите студенти и учени, която ми повлия много позитивно.
Кой беше най-вдъхновяващият учен там?
Това определено е Артур Екерт, който е Директор на Центъра. Негова е идеята за квантовата криптография базирана на сплетеността на състоянията, която използва законите на квантовата механика за перфектно защитен обмен на информация. Освен учен от най-високо ниво той е изключително интересен човек, който лети самолет, води курсове по гмуркане и е много добър в карането на водни ски. Аз все още поддържам връзка с него и неговото отношение към младите хора в науката като към равни ми направи трайно впечатление.
Върху какво работехте? Какви резултати получихте там? Какво Ви насърчи да продължите в тази сфера?
Работех върху квантови симулации – това са методи за симулиране на странни явления, които са трудно наблюдаеми, в квантови системи. Аз бях част от една научна група и научих много от моите колеги и ръководители там.
Вие ли избрахте специализацията в Massachusetts Institute of Technology (MIT) или тя Вас?
Аз я избрах, разбира се. Годината прекарана в MIT беше много важна за мен и моята кариера и там наистина се докоснах до науката на най-високо ниво в света.
Изкушавахте ли се да останете в MIT?
Моята специализация в МИТ беше за една година, като след това трябваше да се върна в Сингапур.
Във Вашата сфера къде са най-добрите специалисти?
Разбира се, САЩ – MIT, Harvard, NIST, както и няколко много добри групи в Европа – Австрия, Англия и други. Това са водещите места, като има много добри учени навсякъде по света.
Може ли да се категоризират според Вас по този начин учените – добри, по-добри, най-добри?
Не съм сигурна как да отговоря. Разбира се като във всичко едни са по-добри от други, но има и много външни фактори, които оказват голямо значение.
Мислите ли, че в България учен може да постигне резултати и признание като свой колега от водещ световен научен център?
Да, разбира се. Ние и в момента имаме учени на световно ниво, които работят в България. Често те са подкрепени от Европейски научни фондове и благодарение на тях правят наука на световно ниво. Като пример за такъв мога да спомена моя научен ръководител Проф. Николай Витанов от Физическия Факултет на СУ. Сигурна съм, че има и други.
Сингапур добро място ли е за образование и наука?
Да, Сингапур е много добро място, защото образованието и науката се ценят и са висок от приоритет за държавата. Сингапур инвестира много в тях и така привлича много добри учени от цял свят.
С какво ви спечели Singapore University of Technology and Design (SUTD), където преподавахте квантова физика?
Привлече ме с възможността да се развивам като добър университетски преподавател и учен. SUTD дава много добри възможности за печелене на проекти, за участие в научни конференции, за връзки с много добри университети и научни общности. Вече не съм в СУТД от края на 2016 г. Най-вече по лични причини реших да се върна в България. В момента моята работа е финансирана от Европейски проект, който се обслужва в Института по Твърдо Тяло на БАН.
На практика преподавахте със свои колеги от MIT и използвате добрите практики на института?
Да, така е. SUTD има много тясно сътрудничество с MIT и постоянно има колеги на гости от МИТ, които работят с нас и нашите студенти.
Кое е различното в азиатския академичен модел?
Набляга се много на оценките и на формалното признание. Студентите много държат да получават високи оценки и винаги са готови да участват в различни състезания, тъй като печелят грамоти и награди, които се ценят много. Заради това и те работят повече и са по-мотивирани.
Има ли интерес към квантовата физика сред младите хора според Вас?
Разбира се, това е една тясно специализирана област и не е от интерес на общата публика. Това не е специалност и тема за всички, не е и нужно. Но който има талант за нея, има и интерес.
Интересни иновативни проекти обикновено провокират силен интерес, а Вие работите именно по един такъв. Разкажете за работата си върху новите методи за контрол на квантови системи.
Квантовата механика описва поведението и взаимодействието на материята и енергията на нивото на индивидуалните атоми и субатомните частици. Ние интуитивно разбираме колективното поведение на частиците при много по-големи мащаби, но квантовите ефекти често са странни и контраинтуитивни. Такива квантови ефекти са суперпозицията (в която система едновременно съществува във всички възможни състояния с определена вероятност) и сплитането (суперпозиция на множество частици, в която техните свойства са корелирани помежду си). Използвайки тези уникални свойства за обработването на информация ни дава уникални и вълнуващи възможности в нови методи на обработване на информация чрез квантови компютри, точните измервания, метрологията, навигациите, комуникациите, квантовите симулации, и множество други области.
Моето научно портфолио е на границата на квантовата физика и информационната наука в областта на квантовото инженерство и контрол. Моите научни изследвания са в новите методи за използване на светлина за реализиране на желаните операции и прецизния контрол на атоми и молекули, които са градивните частици на квантовите компютри. Именно прецизния контрол (с допустима грешка по- малка от 0.0001) в реализирането на квантовите операции в присъствието на разрушителните ефекти на околната среда е в основата на практическата реализация на обработването на квантова информация чрез квантови компютри. Тъй като квантовите компютри са много чувствителни към околната среда, за сега тяхната реализация и широко разпространение остава в бъдещето.
Ще бъдат ли революционни резултатите?
Надявам се!
След колко време ще използваме такива компютри? Как те ще променят живота ни?
Може би след около 15-20 години, но други квантови технологии вече се използват от бизнеса като различни сензори, квантова комуникация и криптография.
А как тези компютри ще бъдат полезни в работата на учените?
Да, те ще бъдат полезни на всички.
Бизнесът ли търси учените, или учените търсят бизнеса по света?
Мисля, че интересът е взаимен.
Какво според Вас би могло да се промени у нас , за да имат реално практическо приложение добрите постижения в българската наука?
Трябва да има тясна комуникация и сътрудничество между науката и бизнеса. Бизнесът трябва да финансира изследвания, както и да дава насоки в коя област има нужда от иновации. Да не забравяме обаче, че винаги трябва да се подкрепя и фундаменталната наука, която няма ясно практическо приложение за момента. Защото човечеството вече няколко пъти е свидетел как нещо абстракто става основа на бъдеща технологична революция.
Преподавателската или научната дейност биха определили следващите стъпки в кариерното Ви развитие?
И двете. Мисля, че за успешното развитие на един учен е много важно той да има едновременно добър преподавателски и научен опит.
Ако имате възможност с три изречения да мотивирате умни млади хора да се занимават с наука, какво ще им кажете?
Искам да им пожелая успех и да им кажа да вярват в себе си, да пробват късмета си, да бъдат смели и да търсят възможности. Също така да знаят, че това което е най-важно е тяхното изследователско портфолио и постижения. С добри резултати тяхната диплома и работа ще бъде призната навсякъде.
Интервюто взе Милена Петкова
Наградата „Джон Атанасов“ на Президента на Република България за изявили се млади български изследователи в областта на компютърните науки в световен мащаб, привлече интереса на медии и колеги към Вас миналата година. Разкажете за тази селекция и как Вашата работа беше забелязана и оценена?
Наградата “Джон Атанасов” е много висока чест за мен и съм изключително щастлива да бъда един от лауреатите за 2016 година. Моята работа е на границата между компютърните науки и квантовата физика в областта на квантовите компютри и квантовата информация. Аз съм физик теоретик, но се радвам да получа награда за компютърни науки. Моята работа, освен научни изследвания, включва преподавателска дейност както и ангажимент към ООН Сингапурски Комитет за Жените и вярвам, че журито е взело под внимание всички аспекти на работата ми, за да ме награди.
Това ли е най-голямата награда, която сте получавала досега?
Да.
А чие признание до този момент е най-ценно за Вас?
Това е признанието на моите близки хора, на моята майка и на моя съпруг, който макар и не от моята област, винаги е подкрепял работата ми.
Кога решихте да се занимавате с наука?
Някъде към края на бакалавърската си степен. Винаги съм се интересувала от точни науки и съм обичала математиката, и когато започнах да следвам във Физическия Факултет на СУ разбрах колко интересна е фундаменталната физиката и каква красота се крие в сложните уравнения. Така постепенно започнах да се занимавам с научна работа и изследвания, и моята докторантура беше нормално продължение на нещата, които правех в момента.
Вашата докторска степен е от Физическия факултет на СУ, но научната Ви кариера е извън страната. Каква беше причината да не продължите да се занимавате с наука в България?
Причините са няколко. От една страна, финансовата ситуация тук е много трудна за един човек, занимаващ се с наука, но благодарение на различни проекти все пак е възможно да се прави наука на световно ниво и тук. От друга страна, за един учен е нормално да работи с няколко научни групи в различни университети и лаборатории, за да натрупа опит. Така че за мен беше естествено да отида в чужбина и да потърся реализация там.
Как Центърът за квантови технологии на Националния университет на Сингапур промени кариерата Ви?
Освен качеството на науката, която се прави в Центъра за квантови технологии в Сингапур, другото което ме впечатли бяха личните ми наблюдения за Сингапур и не на последно място – стилът на ръководството на Центъра. Той създава добра работна среда за своите студенти и учени, която ми повлия много позитивно.
Кой беше най-вдъхновяващият учен там?
Това определено е Артур Екерт, който е Директор на Центъра. Негова е идеята за квантовата криптография, базирана на сплетеността на състоянията, която използва законите на квантовата механика за перфектно защитен обмен на информация. Освен учен от най-високо ниво, той е изключително интересен човек, който управлява самолет, води курсове по гмуркане и е много добър в карането на водни ски. Аз все още поддържам връзка с него и неговото отношение към младите хора в науката като към равни ми направи трайно впечатление.
Върху какво работехте? Какви резултати получихте там? Какво Ви насърчи да продължите в тази сфера?
Работех върху квантови симулации – това са методи за симулиране на странни явления, които са трудно наблюдаеми, в квантови системи. Аз бях част от една научна група и научих много от моите колеги и ръководители там.
Вие ли избрахте специализацията в Massachusetts Institute of Technology (MIT) или тя Вас?
Аз я избрах, разбира се. Годината прекарана в MIT беше много важна за мен и моята кариера и там наистина се докоснах до науката на най-високо ниво в света.
Изкушавахте ли се да останете в MIT?
Моята специализация в МИТ беше за една година, като след това трябваше да се върна в Сингапур.
Къде са най-добрите специалисти във Вашата сфера?
Разбира се, в САЩ – MIT, Harvard, NIST, както и няколко много добри групи в Европа – Австрия, Англия и други. Това са водещите места, като има много добри учени навсякъде по света.
Може ли да се категоризират според Вас по този начин учените – добри, по-добри, най-добри?
Не съм сигурна как да отговоря. Разбира се, като във всичко едни са по-добри от други, но има и много външни фактори, които оказват голямо значение.
Мислите ли, че в България учен може да постигне резултати и признание като свой колега от водещ световен научен център?
Да, разбира се. Ние и в момента имаме учени на световно ниво, които работят в България. Често те са подкрепени от Европейски научни фондове и благодарение на тях правят наука на световно ниво. Като пример за такъв мога да спомена моя научен ръководител Проф. Николай Витанов от Физическия Факултет на СУ. Сигурна съм, че има и други.
Сингапур добро място ли е за образование и наука?
Да, Сингапур е много добро място, защото образованието и науката се ценят и са висок приоритет за държавата. Сингапур инвестира много в тях и така привлича много добри учени от цял свят.
С какво ви спечели Singapore University of Technology and Design (SUTD), където преподавахте квантова физика?
Привлече ме с възможността да се развивам като добър университетски преподавател и учен. SUTD дава много добри възможности за печелене на проекти, за участие в научни конференции, за връзки с много добри университети и научни общности. Вече не съм в SUTD от края на 2016 г. Най-вече по лични причини реших да се върна в България. В момента моята работа е финансирана от Европейски проект, който се обслужва в Института по физика на твърдото тяло към БАН.
Вие преподавахте със свои колеги от MIT и използвате добрите практики на института?
Да, така е. SUTD има много тясно сътрудничество с MIT и постоянно има колеги на гости от MIT, които работят с нас и нашите студенти.
Кое е различното в азиатския академичен модел?
Набляга се много на оценките и на формалното признание. Студентите много държат да получават високи оценки и винаги са готови да участват в различни състезания, тъй като печелят грамоти и награди, които се ценят много. Заради това и те работят повече и са по-мотивирани.
Има ли интерес към квантовата физика сред младите хора, според Вас?
Разбира се, това е една тясно специализирана област и обичайно не представлява интерес за широката публика. Това не е специалност и тема за всички, не е и нужно. Но който има талант за нея, има и интерес.
Интересните иновативни проекти обикновено провокират силен интерес, а Вие работите именно по един такъв. Разкажете за работата си върху новите методи за контрол на квантови системи.
Квантовата механика описва поведението и взаимодействието на материята и енергията на нивото на индивидуалните атоми и субатомните частици. Ние интуитивно разбираме колективното поведение на частиците при много по-големи мащаби, но квантовите ефекти често са странни и контраинтуитивни. Такива квантови ефекти са суперпозицията (в която система едновременно съществува във всички възможни състояния с определена вероятност) и сплитането (суперпозиция на множество частици, в която техните свойства са корелирани помежду си). Използването на тези уникални свойства за обработването на информация ни дава уникални и вълнуващи възможности в нови методи на обработване на информация чрез квантови компютри, точните измервания, метрологията, навигациите, комуникациите, квантовите симулации, и множество други области.
Моето научно портфолио е на границата на квантовата физика и информационната наука в областта на квантовото инженерство и контрол. Моите научни изследвания са в новите методи за използване на светлина за реализиране на желаните операции и прецизния контрол на атоми и молекули, които са градивните частици на квантовите компютри. Именно прецизният контрол (с допустима грешка по-малка от 0.0001) в реализирането на квантовите операции в присъствието на разрушителните ефекти на околната среда, е в основата на практическата реализация на обработването на квантова информация чрез квантови компютри. Тъй като квантовите компютри са много чувствителни към околната среда, засега тяхната реализация и широко разпространение остава в бъдещето.
След колко време ще използваме такива компютри? Как те ще променят живота ни?
Може би след около 15-20 години, но други квантови технологии вече се използват от бизнеса като различни сензори, квантова комуникация и криптография.
Бизнесът ли търси учените, или учените търсят бизнеса по света?
Мисля, че интересът е взаимен.
Какво според Вас би могло да се промени у нас , за да имат реално практическо приложение добрите постижения в българската наука?
Трябва да има тясна комуникация и сътрудничество между науката и бизнеса. Бизнесът трябва да финансира изследвания, както и да дава насоки в коя област има нужда от иновации. Да не забравяме обаче, че винаги трябва да се подкрепя и фундаменталната наука, която няма ясно практическо приложение за момента. Защото човечеството вече няколко пъти става свидетел на това как нещо абстрактно става основа на бъдеща технологична революция.
Преподавателската или научната дейност би определила следващите стъпки в кариерното Ви развитие?
И двете. Мисля, че за успешното развитие на един учен е много важно той да има едновременно добър преподавателски и научен опит.
Ако имате възможност с три изречения да мотивирате умни млади хора да се занимават с наука, какво ще им кажете?
Искам да им пожелая успех и да им кажа да вярват в себе си, да пробват късмета си, да бъдат смели и да търсят възможности. Също така да знаят, че това което е най-важно е тяхното изследователско портфолио и постижения. С добри резултати тяхната диплома и работа ще бъде призната навсякъде.
Интервюто взе Милена Петкова
