Автор: Николета Атанасова
Показатели за ефективност, изведени при практическото приложение на електронния мониторинг на първите 180 правонарушители в България.
Електронният мониторинг е актуална тема в България, особено година след приключване на Проекта за въвеждането му, финансиран от Норвежкия финансов механизъм. Въпреки все още недостатъчната нормативна регламентираност и в европейското, и в националното законодателство и някои трудности при въвеждането и прилагането на електронна система за наблюдение, тя се счита за икономически изгодна и далеч по-ефективна от физическите методи за контрол върху правонарушителите. С цел да могат да се оценят реалните ползи от прилагането на електронно наблюдение трябва да се изведат специфични и общи критерии за оценка на ефективността.
Изследванията върху поведението на осъдени лица след изтърпяване на присъдите се правят отдавна в България, но за извеждане на обективни изводи относно ефективността на наказанията, е необходимо по-дълго време за мониторинг на постпенитенциарния период.
Според експертите в бранша единственият критерий за оценка на ефективността на наказателната система е сериозността на промяната в поведението на обекта на въздействие. Досега най-често за такъв критерий се е използвал възрвращаемостта в местата за лишаване от свобода или броят на лицата, извършили нови престъпления след освобождаването. За това обаче е необходим поне 3-годишен период, тъй като при рецидив е нужно технологично време едно престъпление да бъде разкрито и извършителят осъден.
Електронният мониторинг е прилаган твърде кратко време в България, но въпреки това могат да се изведат някои специфични критерии за ефективност, свързани с технологията и проверени в практиката, както и общи показатели за корективно въздействие, което пък е присъщо на наказателните мерки и целта на прилагането им.
Първият, може би базов, показател за оценка на електронното наблюдение, върху който трябва да се надграждат всички останали, е:
- Съответствие на националната законова регламентация на електронния мониторинг с европейските препоръки и стандарти.
Лошите условия и пренаселеност в местата за лишаване от свобода са основна причина от страната ни, като член на Европейския съюз, да се изисква въвеждането на алтернативни мерки и по-хуманни методи за корективно въздействие върху извършители на престъпления. В тази връзка съответствието на законодателството, определящо условията и реда за прилагане на електронно наблюдение, с европейските изисквания е основа, върху която трябва да се изгради тази система.
Може да се каже, че българската нормативна уредба по отношение на електронния мониторинг съответства на европейските препоръки и стандарти, като има нужда още малко да се доработи и прецизира на базата на практическия опит, придобит след Проекта за въвеждане на ЕМ в България.
Следващ по важност фактор, свързан с прякото техническо изпълнение на електронния мониторинг, е:
- Надеждност на технологията за електронно наблюдение
Надеждността на технологията е свързана с техническите характеристики и функционалности. „Надеждност“ в настоящия контекст ще съдържа в себе си две неща:
- Способността да упражнява 100 % контрол върху спазването на наложени ограничения на осъдени лица – неповлияване на функционалностите от временно спиране на тока или загуба на комуникация, коректно регистриране на всякакви нарушения на режима, своевременно съобщаване за всякакви събития или статуси на устройствата от значение за наблюдението, липса на фалшиви сигнали за нарушения или събития.
- Устойчивост на вмешателства и повреди – устойчивост и защити срещу преодоляване с цел избягване на контрола.
Електронните гривни са водо, прахо и удароустойчиви, което гарантира нормалното им функциониране при извършване на естествените ежедневни човешки дейности. Разбира се, те могат да бъдат скъсани, което е с цел безопасност, в случай, че поради травма, например, се наложи спешно отстраняване на гривната. Но тогава гривната има няколко защити и функции, за да съобщи, че нещо се е случило с нея. Стационарното устройство също има вградени защити срещу отваряне, преместване и вмешателство, както и е направено с вандалоустойчив корпус. Всички комуникационни сигнали между устройствата и от тях към сървъра, към който се насочват, са криптирани, за да се избегне симулация.
Може да се каже, че електронните гривни за наблюдение са усъвършенствани през всички години на експлоатация чрез помощта на осъдените лица, които са проявявали огромна изобретателност, за да ги преодолеят.
Материалът, от който са направени устройствата, е достатъчно мек, за да остават следи по него и да доказват опити за вмешателство, дори да не се е стигнало до съществено увреждане. Понястоящем гривните са конструирани по начин, който разполага с противодействие на всички предвидими варианти за вмешателство.
Комбинирани със свойството да поддържат функционалностите си почти при всякакви обстоятелства и да не допускат грешки при отчитане присъствието/отсъствието на нарушителите от периметъра, електронните гривни са оценени като най-ефективен начин за контрол върху поведението на осъдени лица.
Към момента за условията в България, единственото, което може да повлияе частично върху 100 – процентовата ефективност на технологията, това е продължителната загуба на електрозахранване – за повече от 48 часа, загубата на комуникация през мобилния оператор и радиосянка в обитавания имот. В първия случай до 48 часа устройството работи напълно нормално и не губи нищо от свойствата си, а във втория случай и гривната, и централата буферират генерираните сигнали и ги предават накуп към Мониторинг центъра, след като комуникацията се възстанови. Радиосянка може да се получи, ако например, ограничителният периметър включва голям двор, който има по-ниски площадки спрямо къщата, където е позиционирано стационарното устройство. Но това са допълнителни фактори, които са налични рядко и трябва да се оценяват на микро локално ниво, т.е. за всеки конкретен случай. Колкото и рядко да ги има и колкото и малко да е влиянието им върху технологията, при изчисляване коефициента на ефективност, тези фактори трябва да се отчетат и да се заложи с колко процента намаляват степента на пълен контрол върху изпълнение на наказанието.
Освен технологията, в процеса на електронно наблюдение съществено значение оказва и човешкият фактор, т.е. психологическото възприятие и съответната реакция на наблюдаваните лица на наложеното наказание. Това е свързано до голяма степен с усещането на заслуженост или незаслуженост на наказанието спрямо извършеното правонарушение.
Липсата на вина за извършеното престъпление, чувството за незаслуженост на наказанието и усещането за несправедливост от принуждаването да спазват наложени ограничения определят степента на кооперативност или съпротива по време на електронното наблюдение от страна на осъдените лица. Оттук можем да изведем и следващия определящ ефективността фактор:
- Степента на съпротива на наложените ограничения.
„Съпротивата“ в контекста на настоящата статия ще изразява умишленото или пренебрежително нарушаване на наложените наказателни ограничения в свободното придвижване или други мерки. Тя се изразява в закъснения за вечерния час, напускане на периметъра по време на ограничителния час, тотално игнориране на ограничителния режим, увреждане на електронната гривна или стационарното устройство, и др.
Спазването на ограничителен режим изисква усилие на волята и психологическа настройка за определен период от време. Недопускането на отклонения от наложените ограничения предполага фокусиране, съсредоточаване на вниманието“ върху целта на това наказание, а именно изтърпяването на наказанието без нарушения и продължаване след това с живот на „на чисто“ и пълен набор от човешки права, присъщ на свободните хора.
„Умението[1] да се съсредоточава вниманието е пряко свързано и зависи от силата на волята, която има изключително значение за успеха на това, за което се полага усилието. Потвърждение за това се получава в едно проучване, което проследява съдбата на 1037 деца, родени в една и съща година в новозеландския град Дънидин. В продължение на няколко години децата били подлагани на поредица от структурирани тестове за силата на волята, включително известния „бонбонен тест“ на психолога Уолтър Мишел, в който децата трябвало да изберат дали да изядат един бонбон веднага, или да получат два, ако изчакат 15 мнути. Около една трета от децата предпочели да изядат бонбона веднага, около една трета решили да изчакат малко по-дълго, а една трета успели да устискат очакваните 15 минути.
Когато децата от проучването в Дънидин били вече на трийсет и повече години, учените проследяват съдбата им. Онези, които имали достатъчно силен когнитивен контрол да устоят на бонбона най-дълго, били без криминални прояви, значително по-здрави и по-богати в сравнение с онези, които не били способни да се въздържат.“
Резултатите от описания бонбонен тест с децата са приложими аналогично и към разглежданите в настоящата разработка правонарушители. Ако упражнят волята си да издържат максимално допустимите 6-месеца без нарушения на контролирания с електронно наблюдение ограничителен режим, след това или стават свободни хора, или ограничителният режим олеква поради липсата на електронни средства за контрол. Ако успеят след това да упражнят волята си и да не се връщат към престъпно поведение, дори да е изкушаващо заради някои временни облаги, ще могат да се радват дълго на свободен, спокоен и пълноценен живот.
За съпротивата по време на електронно наблюдение допринася и темперамента, както и емоционалността на наблюдаваните лица.
„При изследване с Минесотския многофакторен личностен въпросник (MMPI) e установено, че извършителите на особено тежки престъпления показват резултати, които са индикатори за семейни проблеми и сензитивност към самите себе си. Друго изследване докладва за значително високи оценки по скали „екстравертност” и „невротизъм” при рецидивисти, които не са извършили убийство, докато при убийците най-високи са стойностите по скала „психотизъм”. Също така, има данни за това, че проявите на крайни форми на насилие, включително убийство, се срещат при хора, при които се забелязват признаци за гранично разстройство – неустойчиви личностни отношения, емоционална нестабилност, гневливост и импулсивност. (Фернхем, Хейвен, 2001).”[2]
От гореизложените резултати може да се направи допускането, че ако извършените тежки престъпления, които не са стечение на лоши обстоятелства, а последица от личностно разстройство, най-вероятно поведението по време на евентуално наказание ще бъде некооперативно и корективното въздействие на наказателните мерки би било минимално.
Съпротивата има разнообразни проявления. При някои се изразява плахо, с малки нарушения – тестово пробване с малки закъснения или кратко напускане на периметъра дали технологията работи прецизно. При други нарушенията са чести и за по-дълго време, като израз на пренебрежение на наказателно изпълнителната система. Обикновено тази категория прави и най-много вмешателства в устройствата, т.е. най-често при тях се нарушава целостта на гривните. Трета категория правонарушители са тези, които нямат нито едно закъснение и са изключително прецизни в спазването на ограниченията си, но пък гривните им се „късат” без никаква намеса от тяхна страна, поне според твърденията на осъдените. На някои от третата група правонарушители с гривните им се случват „инциденти” по няколко пъти по време на електронното наблюдение.
Степента на съпротивата на електронното наблюдение и ограничителния режим е правопропорционална на степента на корективно въздействие, т.е. колкото по-голяма е съпротивата, толкова по-малка е степента на корективно въздействие върху поведението на осъденото лице. За съжаление обаче, не може да се каже обратното – ако степента на съпротива я няма или липсва такава, това не означава, че имаме висока степен на корективно въздействие. От казаното дотук става ясно, че степента на съпротива се явява ключов фактор и инструмент за измерване на ефективността на електронното наблюдение.
Оттук се извежда и следващия фактор за измерване на електронното наблюдение, което е едновременно и една от двете му основни цели:
- Степен на корективно въздействие.
За разлика от степента на съпротива, която се измерва по време на електронното наблюдение, степента на корективно въздействие реално може да се измери известен период от време след приключване на електронното наблюдение и се изразява в липсата на рецидив на престъпно поведение. Този период може да продължи от няколко месеца до няколко години, но към момента няма институция, която целенасочено да проследява и да прави статистика какво се случва с правонарушителите след изтърпяване на наказанието. Обикновено, при рецидив те отново се връщат в Пробацията или в затвора, поради което става ясно, че лицето е продължило да се занимава със същата или друга престъпна дейност. Ако това не се случи обаче, няма гаранция, че правонарушителят е коригирал начина си на живот, може просто да не са го хванали до дадения момент.
Според проведени изследвания[3] по-импулсивните правонарушители, с дефицити в самоконтрола и с по-ситуационен тип на поведениене „не се определят като престъпници и не разглеждат собствените си девиантни действия като престъпление” (В.Фокс,1980, 261). Те разбират, че поведението им е морално укоримо и са склонни да търпят критика и упреци, но въпреки това не възприемат негативните си постъпки като престъпление. От гледна точка на ресоциализационната работа с тях визираните атитюди са благоприятни и могат да подпомогнат прилагането на корекционно-терапевтични интервенции. От друга страна, трябва да се отчита обстоятелството, че човек, който не се смята за правонарушител, ще се съпротивлява на целенасочена работа с него.
При тревожно-неуверените личности преживяванията за виновност ще бъдат по-изразени и те ще са по-сензитивни към критика и към предложения за конструктивна промяна в собственото поведение. При лицата с малоценностови комплекси добронамерената критика само ще предизвика силни негативни, враждебни и агресивни реакции.
Именно тези особености на личностите, подложени на корекционни мерки, правят непредвидими реакциите им на изтърпяваните наказания, както и стойността на резултите от корекционната работа с тях.
За целите на научната разработка ще разделим този фактор „Степен на корективно въздействие” на два компонента, които са по-конкретни и по-ясно измерими:
- Реинтеграция в обществото
Реинтеграцията в обществото или социалната реинтеграция е свързана със способността на индивида да се адаптира отново към нормален начин на живот след дълго време престой в изолирана среда – места за лишаване от свобода. Това е важен компонент, тъй като в затвора, особено при по-дълги присъди, хората отвикват да се грижат за себе си, или по-скоро да носят отговорност за себе си. Причината е, че в продължение на години за лишените от свобода се грижи държавата – осигурена храна три пъти на ден, отопление, медицинско обслужване, дори някои занимания. И след 5-8-10 или 15 години престой в затвора тези хора трябва да поемат сами отговорността и грижата за себе си и живота си. Светът обаче не спира да се променя докато тези хора са в затвора и като ги пуснат след няколкогодишна присъда, се оказва, че условията на живот, икономическата обстановка, пазара на труда съществено са се променили и те трябва отново да се учат как да се справят с всичко.
Основните три „стълба“ на социалната реинтеграция са:
- Работа
- Семейство
- Социално обкръжение.
При осъдените на пробация ситуацията е сходна. Въпреки че не са били в затвора, при тях също е необходима реинтеграция, в смисъл на връщане към нормален начин на живот, без престъпно поведение. При тази категория осъдени също определящи фактори за способността към промяна на начина на живот са наличието на постоянна работа, подкрепата на семейството и съпричастно некриминално социално обкръжение. Тези три индикатора са използвани за измерители на ефективността на ЕМ по методика, която ще бъде представена в друга статия.
- Липса на рецидив
„Рецидив“ идва от латинската дума recidivus, която означава повтарящ се, а в юридическия й смисъл се използва за повторно извършено престъпление от лице, което е било вече осъдено за същото деяние.
Броят на рецидивите е класически метод за оценка на ефективността на българската пенитенциарна система. В нашия случай се третират факторите за ефективност на електронното наблюдение, но бидейки средство за контрол на наложена наказателна присъда, не може да не се оцени и чрез най-съществения фактор в пенитенциарната ни система „липса на рецидив“.
Изброените в настоящата статия фактори за измерване на ефективността са изведени от практиката, тъй като в България теория на електронния мониторинг все още няма. Факторите са се дефинирали в процеса на поетапно наблюдение на 183 осъдени лица през 2014 и 2015 г.
В „Стратегията за развитие на местата за лишаване от свобода в Република България за периода 2009 – 2015 г.“ като основна цел е посочена:[4] Модернизиране и реформиране на пенитенциарната[5] система в съответствие с европейските стандарти и хуманизиране изпълнението на различните видове наказания с оглед постигане целите на налагането им. Една от дейностите за постигане на поставената основна цел е посочена в средно срочен план: т. 2.1. Разширяване прилагането на наказанието пробация към групата на извършителите на престъпления, които не са тежки по смисъла на Наказателния кодекс, доминираща спрямо общия брой на осъдените лица, чрез въвеждане на електронно наблюдение като нова пробационна мярка.
Тази цел, заложена в Стратегията беше изпълнена преди края на периода, за който се отнася. През 2016 г. обаче, две години след въвеждането на електронното наблюдение като средство за контрол на пробационни мерки, е необходимо да се оцени тази дейност в три основни направления, дефинирани и в Стратегията:
- Ефективност – в каква степен са постигнати целите,
- Ефикасност – постигнатите резултати оправдават ли вложените ресурси,
- Полезност – какво влияние е оказала дейността върху целевите групи, към които е насочена.
Не може да бъде управлявано нещо, което не може да бъде измерено, затова определянето на критериите и оценката на ефективността са от ключово значение за развитието и пълноценното прилагане на електронния мониторинг в България.
Контролът върху ефективност и рентабилност е само една от причините да се търси научната и теоретична страна на електронния мониторинг. Другата е свързана с изучаването на тази дейност, усъвършенстването й, както и обучението на специалисти, които да бъдат професионално ангажирани с прилагането на електронния мониторинг в дългосрочни национални програми.
[1]Сп. „Мениджър“, бр. 9/2015, статия „Фокусирай това“, стр. 52-53, автор Даниъл Голман
[2] Стойчев, Неделчо, „Психологично профилиране на извършители на убийство”, 2005 г., София, стр. 14-15
[3] Маджаров, Емил, Психологически портрети на осъдени на пробация, 2010 г, София, стр 154
[4] Стратегията за развитие на местата за лишаване от свобода в Република България за периода 2009 – 2015 г.
[5] Наказателна система
