Социалнните умения на кучетата зависят от рецепторите за хормона окситоцин

Накратко: Проучване на Линшьопингския университет разкрива, че социалните умения на кучетата и тяхната склонност да търсят контакт със собствениците си зависят от генетичните вариации в чувствителността на рецепторите към хормона окситоцин. Тези открития помагат да разберем как промените в работата на този хормон са способствали за развитието на способността на кучетата да си сътрудничат с хората по време на процеса на опитомяване.

Според ново проучване, проведено в Линшьопингския университет (Linköpings universitet), Швеция, склонността на кучето да търси силно контакт със собственика си е свързана с генетичните вариации в чувствителността на рецепторите към хормона окситоцин. Резултатите са публикувани в научното списание Hormones and Behavior и допринасят за нашето разбиране за промяната на кучетата при опитомяването им от вълци до домашни животни.

От времето на опитомяването им от предците им, вълци, до домашни любимци, кучетата са развили невероятна способност да работят заедно с хората. Едната страна на нещата е тяхната готовност да поискат помощ в трудна ситуация, въпреки голямата разлика между породите и между кучетата от една порода. Изследователска група от Линшьопингския университет, ръководена от проф. Пер Йенсен (Per Jensen) са открили възможно обяснение на въпроса защо кучетата са толкова различни в желанието да си сътрудничат с хората.

Учените предполагали, че е замесен хормонът окситоцин. Известно е, че този хормон има роля в социалните взаимоотношения и при хората, и при животните. Ефектът на хормона зависи от функцията на рецептора, към който се свързва в клетката. Предишни изследвания предполагат, че способността на кучетата да общуват е свързана с вариации в генетичния материал в близост до гена, кодиращ окситоциновия рецептор. В сегашното проучване са изследвани 60 кучета от породата Голдън ретрийвър в проблемни ситуации.

Миа Персон (Mia Persson), докторант в катедрата по физика, химия и биология, водещ автор на статията, разказва: „Първото предизвикателство пред кучетата беше те да се научат да отварят капак. След това капакът беше здраво закрепен и на кучетата им беше дадена задача, но беше невъзможно капакът да бъде отворен от тях. Измерихме времето, в което кучетата опитваха сами, преди да поискат помощ от стопаните си.“

Преди поведенческия тест, учените повишили нивото на окситоцин при кучетата, пръскайки хормона в носовете им. Като контрола са използвани кучета, преминали през същия тест, но в носовете им бил впръскан физиологичен разтвор (солена вода). Изследователите събрали и ДНК проби от бузите, за да видят кой вариант на гена за рецепторите за окситоцин носи всяко от кучетата.

Резултатите показали, че кучетата с определен генетичен вариант на рецептора са реагирали по-силно на спрея, в сравнение с другите кучета. Склонността да потърсят стопанина си за помощ била по-висока при тези, които били напръскани с окситоцин, в сравнение с тези, напръскани със солния разтвор. Авторите смятат, че тази тенденция ще ни помогне да разберем промените, които са настъпили по време на опитомяването. Били анализирани и 21 проби от вълци, като и при тях са открити същите генетични вариации. Което предполага, че тези генетични вариации вече са съществували, когато е започнало опитомяването преди около 15 хил. години.

Според Миа Персон резултатите сочат, че хората са избирали за опитомяване вълци с много добра способност за взаимодействие и така впоследствие са се появили различните породи кучета.

Генетичните вариации, изследвани от авторите, сами по себе си не влияят върху рецептора за окситоцин, те са маркери с практични цели. Необходими са бъдещи изследвания, за да се установи в детайли кои разлики в генетичния материал лежат в основата на този ефект.

Според Пер Йенсен, проучването показва, че социалното поведение при различните видове се контролира от еднакви генетични фактори.

Той казва още, че окситоцинът е много важен във взаимоотношенията между хората. И  че ние имаме същите вариации в гените за тази хормонална система. Също отбелязва, че изучаването на поведението на кучетата, може да ни помогне да разберем по- добре себе си и в дългосрочен план да допринесе за знанията относно това как социалното поведение при различните видове се контролира от едни и същи генетични фактори.

 

Превод: Надежда Радованова

Източник: Science Daily

Живейте по-добре с наука!

  • Развийте критично мислене и изградете защита срещу дезинформация.

  • Придобийте ключови умения за по-добър живот с нашите курсове във формат текст, видео и аудио.

  • Открийте новостите и иновациите в медицината.

  • Само 3 минути дневно са достатъчни, за да трансформирате живота си!

  • Всеки месец ви очаква нов брой с увлекателни статии по биология, космос, технологии, история, медицина и много други.

Изживейте науката навсякъде и по всяко време, като я четете на най-удобното за вас устройство.

 
Годишен абонамент
ВИЖ ПОВЕЧЕ
  • Безкрайно знание - списание, видеа, аудио, книги и т.н.
  • Достъп от всякъде
  • Социална мрежа за знание с хора като вас.

Създадохме платформа, която предлага курсове и ръководства, насочени към решаването на житейски предизвикателства чрез научно обосновани методи. Тя не само подпомага личностното развитие, но и предоставя ценни знания за водене на по-здравословен, успешен и пълноценен живот. Благодарение на научния подход, потребителите ще имат възможност да подобрят своето благосъстояние и да постигнат по-високо качество на живот.

БГ Наука
Powered by  GDPR Cookie Compliance
Правила на поверителност

Използваме „бисквитки“, за да персонализираме съдържанието и рекламите, да предоставяме функции на социални медии и да анализираме трафика си. Също така споделяме информация за начина, по който използвате сайта ни, с партньорските си социални медии, рекламните си партньори и партньори за анализ.

Можете да коригирате всички настройки на „бисквитките“, като отворите разделите вляво.