ДНК-анализ разкрива как котките превзеха света

Накратко: ДНК-анализ на древни котешки останки разкрива две основни вълни на миграция, чрез които домашните котки са се разпространили по света. Първата вълна е започнала от Близкия Изток към Европа преди 6400 години по суша, а втората е настъпила преди 1500 години чрез морски пътища с участието на египетските котки.

Анализ на котешки останки отпреди 9 000 години показва две вълни на миграция

Мистерията около опитомяването на дивите котки официално се разбули. Изследователи потвърждават това в броя на списанието Nature Ecology & Evolution от 19 юни. Според тях, котките са били опитомени първоначално в Близкия Изток, а след това популацията им се е разпространила до всички части на света – първо по суша, после и по море.

Анализ на ДНК от котешки останки води до преположението, че преди 6 400 години домашните котки са дошли от Близкия Изток в Европа благодарение на находчивостта на фермери. А след това, като втора миграционна вълна, вероятно чрез кораби преди 1500 години египетските котки бързо превзели сърцата на милиони в Европа.

Точното място на възникване на опитомяването е плод на разгорещени дебати. Но  благодарение на биотехнологиите и новите методи за анализ на ДНК на прародителите на днешните котки учените вече разкриват къде се е случило това. Молекулярните биолози Ева-Мария Гейгл, Тиери Грандж и колеги от Института Жак Моно в Париж са събрали митохондриална ДНК от 28 домашни котки и 352 екземпляра от техните прародители. Тези прародители са се срещали още преди 9 000 години в райони около Европа, Африка и северозападна Азия. Тъй като майката предава митохондриална ДНК на своето поколение, учените използвали вариации на митохондриална ДНК, наречени „митотипове“, за да проследят унаследяването на майчини характеристики в потомствената линия на днешните котки.

Преди около 10 000 – 9 500 години Африканските диви котки Felis silvestris lybica) може по грешка да са помогнали за опитомяването си, докато са ловели гризачи и са се прехранвали с остатъци край домовете на фермери от Близкия Изток. Хората са запазили котките в домовете си, за да им помагат в борбата срещу вредителите. Било е взаимна, симбиотична връзка, споделя Грандж. Човек от Кипър, погребан с котката си преди 9 500 години, ясно показва, че някои хора са имали особена връзка с домашните си любимци, допуска ученът. Изследователите от университета Жак Моно установили, че преди земеделските стопани да са започнали да мигрират от Близкия Изток към Европа, африканските диви котки са носели един митотип, наречен clade I. Първите европейски котки, носещи митотип, асоцииран с опитомяването, са 6 400-годишна българска и 5 200-годишна котка от Румъния, и двете с митотип IV-A – досега наблюдаван само в днешна Турция. Тъй като котките са териториални животни и не се отдалечават много от местообитанието си, проучването предполага, че хората са транспортирали котките до Европа.

Учените от Парижкия университет пък открили, че котките с този митотип са започнали инвазията си в Близкия Изток и Европа най-рано преди 2800 години, . Но това египетско нашествие всъщност се е състояло преди между 1 600 и 700 години. Дотогава 7 от 9 анализирани Европейски котки и 32 от 70 анализирани Северозападноазиатски котки са имали египетските генетични черти. Това бързо разпространение може да показва, че котките са преминали с кораб.

По цялата козина  са имали тигрови ивици, подобни на шарката на скумрия. Нова генетична информация предполага, че петнистите, тъмноивичести шарки на вече одомашнените котки първо са възникнали в северозападна Азия през Средновековието. Около 80% от модерните котки носят тази мутация.

Влиянието и бързото разпространение на египетските котки би означавало, че нещо специално е направило котките особено атрактивни за древните хора, посочват Гейгл и Грандж. Учените смятат, че котките са се разпространили толкова широко единствено защото са били приятелски настроени, тъй като домашните котки се различават от дивите по това, че не се боят от хората.

И все пак поведенческият генетик Карлос Дрискол от Лабораторията по сравнителна поведенческа геномика на Националния здравен институт в Бедеста счита, че няма достатъчно сведения за доказване на тази теория. Той допълва, че ранните котки са били зависими от хората и че просто хората, ходещи пеша, биха имали по-малка възможност да ги транспортират.

Превод: Кирил Кръстев

Източник: Science News

Живейте по-добре с наука!

  • Развийте критично мислене и изградете защита срещу дезинформация.

  • Придобийте ключови умения за по-добър живот с нашите курсове във формат текст, видео и аудио.

  • Открийте новостите и иновациите в медицината.

  • Само 3 минути дневно са достатъчни, за да трансформирате живота си!

  • Всеки месец ви очаква нов брой с увлекателни статии по биология, космос, технологии, история, медицина и много други.

Изживейте науката навсякъде и по всяко време, като я четете на най-удобното за вас устройство.

 
Годишен абонамент
ВИЖ ПОВЕЧЕ
  • Безкрайно знание - списание, видеа, аудио, книги и т.н.
  • Достъп от всякъде
  • Социална мрежа за знание с хора като вас.

Създадохме платформа, която предлага курсове и ръководства, насочени към решаването на житейски предизвикателства чрез научно обосновани методи. Тя не само подпомага личностното развитие, но и предоставя ценни знания за водене на по-здравословен, успешен и пълноценен живот. Благодарение на научния подход, потребителите ще имат възможност да подобрят своето благосъстояние и да постигнат по-високо качество на живот.

БГ Наука
Powered by  GDPR Cookie Compliance
Правила на поверителност

Използваме „бисквитки“, за да персонализираме съдържанието и рекламите, да предоставяме функции на социални медии и да анализираме трафика си. Също така споделяме информация за начина, по който използвате сайта ни, с партньорските си социални медии, рекламните си партньори и партньори за анализ.

Можете да коригирате всички настройки на „бисквитките“, като отворите разделите вляво.