Къде са всички? Изводите от космическото мълчание

Накратко: Статията разглежда Парадокса на Ферми чрез теорията на астрофизика Даниел Уитмайър, че технологичните цивилизации претърпяват изчезване скоро след развитието си. Според него космическото мълчание може да е резултат от уязвимостта на видовете в ранните етапи на технологичното им развитие.
Тази галактика-джудже е наречена NGC 5949. Тя се намира на разстояние от около 44 милиона светлинни години от Земята, което я поставя в космическото обкръжение на Млечния път. Credit: ESA/Hubble & NASA
Тази галактика-джудже е наречена NGC 5949. Тя се намира на разстояние от около 44 милиона светлинни години от Земята, което я поставя в космическото обкръжение на Млечния път. Credit: ESA/Hubble & NASA

Ако възможността да съществува разумен живот някъде във Вселената, е толкова голяма, то къде са всички? В нов труд един астрофизик твърди, че видове като нашия изчезват скоро след като достигнат високо ниво на развитие на технологиите.

Вселената е необятно обширна, в нея има милиарди други планети, които обикалят милиарди други звезди. Вероятността някъде там да съществува интелигентен живот би трябвало да е огромна.

Тогава къде са всички?

Това е накратко Парадоксът на Ферми. Даниел Уитмайър (Daniel Whitmire), пенсиониран астрофизик, който преподава математика в Арканзаския университет, твърди, че космическото мълчание е знак за това, че ние като вид изоставаме много назад.

„Преподавах астрономия 37 години – казва Уитмайър – Казвах на учениците си, че според статистиката ние трябва да сме най-глупавите същества в галактиката. Все пак сме технологични от около 100 години, докато други цивилизации може би са по-технологично напреднали от нас от милиони, милиарди години.“

Наскоро обаче той е променил мнението си. Като прилага статистическа концепция, наречена „принцип на посредствеността“ (идеята, че при липса на доказателства в полза на противното, ние трябва да се считаме за типични, а не за нетипични) Уитмайър стига до заключението, че вместо да изостава, нашият вид може просто да е средностатистически. Това не са добри новини.

В един труд, публикуван на 3 август в Международния журнал по астробиология, Уитмайър твърди, че ако сме посредствени, от това следва, че видове като нашия изчезват скоро след като са придобили технологично познание (Трудът е достъпен на сайта на Уитмайър.)

Аргументът се основава на две наблюдения: ние сме първият технологичен вид, който е еволюирал на Земята и ние сме на ранен етап от технологичното си развитие. (Той определя „технологичен“ като биологичен вид, който е разработил електронни устройства и може значително да промени планетата.)

Първото наблюдение изглежда очевидно, но както Уитмайър отбелязва в труда си, изследователите смятат, че Земята би трябвало да бъде подходяща за обитаване от животни поне един милиард години напред в бъдещето. Като се има предвид колко време е отнело протоприматите да еволюират в технологичен вид, това означава, че има достатъчно време тази еволюция да се случи отново до 23 пъти.

По тази времева скала се предполага, че е имало други преди нас, но няма нищо в геологическия архив, което да показва, че не сме били първите. „Бихме оставили страшно много отпечатъци, ако изчезнем днес“, Казва Уитмайър.

Според определението на Уитмайър, ние сме станали „технологични“ след индустриалната революция и изобретяването на радиото, или по-общо казано – преди около 100 години. Според принципа на посредствеността, на графика с формата на камбана, отразяваща годините на развитие на всички съществуващи технологични цивилизации във Вселената, бихме били в средата на 95%. С други думи технологичните цивилизации, които устояват милиони години или по-дълго, биха били много нетипични. Тъй като сме първи, други типични цивилизации също би трябвало да са първи. Принципът на посредствеността не предоставя втори шанс. Изводът е, че след като един вид стане технологичен, той загива и повлича биосферата със себе си.

Уитмайър е на мнението, че принципът се отнася до две основни отклонения или в този случай – около 200 години. Но понеже разпределението на годините по камбановидната графика клони към по-старите (няма абсолютна горна граница, но възрастта не може да е по-малка от 0), той удвоява тази фигура като получава приблизително 500 години. Хипотезата за камбановидната графика не е  нужна непременно. Други хипотези дават долу-горе същите резултати.

Винаги съществува вероятността да сме нетипични и продължителността на живота на нашия вид да попадне някъде в далечните 5% на камбановидната графика. Ако случаят е такъв, се връщаме към сърцевината на онова, което Уитмайър преподава на своите ученици в продължение на повече от три десетилетия.

„Ако не сме типични, то тогава моите първоначални наблюдения би трябвало да са правилни – казва той. – Тогава определено ще сме най-глупавите типове в галактиката.”

Превод: Михаела Цонева

Източник: Science Daily

Живейте по-добре с наука!

  • Развийте критично мислене и изградете защита срещу дезинформация.

  • Придобийте ключови умения за по-добър живот с нашите курсове във формат текст, видео и аудио.

  • Открийте новостите и иновациите в медицината.

  • Само 3 минути дневно са достатъчни, за да трансформирате живота си!

  • Всеки месец ви очаква нов брой с увлекателни статии по биология, космос, технологии, история, медицина и много други.

Изживейте науката навсякъде и по всяко време, като я четете на най-удобното за вас устройство.

 
Годишен абонамент
ВИЖ ПОВЕЧЕ
  • Безкрайно знание - списание, видеа, аудио, книги и т.н.
  • Достъп от всякъде
  • Социална мрежа за знание с хора като вас.

Създадохме платформа, която предлага курсове и ръководства, насочени към решаването на житейски предизвикателства чрез научно обосновани методи. Тя не само подпомага личностното развитие, но и предоставя ценни знания за водене на по-здравословен, успешен и пълноценен живот. Благодарение на научния подход, потребителите ще имат възможност да подобрят своето благосъстояние и да постигнат по-високо качество на живот.

БГ Наука
Powered by  GDPR Cookie Compliance
Правила на поверителност

Използваме „бисквитки“, за да персонализираме съдържанието и рекламите, да предоставяме функции на социални медии и да анализираме трафика си. Също така споделяме информация за начина, по който използвате сайта ни, с партньорските си социални медии, рекламните си партньори и партньори за анализ.

Можете да коригирате всички настройки на „бисквитките“, като отворите разделите вляво.