Направи дарение на училище!
Анализи показват, че пътеводителите преувеличават способностите на подобни постройки да пренасят звук.
Твърденията на пътеводителя „БОСТЪН” относно ненадминатата акустика на древния амфитеатър в гръцкия град Епидавър са повече мелодрама, отколкото истина. Според специалистa по акустика Реми Уенмейкърс „гласовете на актьорите достигат до задните редове, но шепот и други тихи звуци не успяват”. Това стана ясно на 28 юни по време на среща на Американското акустично общество.
Акустиката на 14 000-местния театър, датиращ от IV век пр. Хр., често е рекламирана заради способността си да разпространява съвсем слаби звуци с необикновена яснота. Уенмейкърс и негови колеги от техническия университет в Айндховен, Холандия поставили микрофони на 264 места в театъра и записали бавен звук, произведен на сцената, чиято честота постепенно става по-висока – подобно на сирена. Екипът записал и звуци, произведени от гласов симулатор, който имитира честотния спектър на мъжки глас. Тези експерименти предоставили важни акустични параметри като сила на звука и време на реверберация (времето, в което нивото на звуковото налягане, след внезапно заглъхване на източника на звука, намалява със 60 децибела) за различни места в театъра. След това, в лаборатория, учените определили прага на чуваемост за звуци като падаща на земята топлийка или човешки шепот, сливащ се с фоновия шум в театъра.
Заради липсата на натоварени пътища около него, театърът, който и днес все още се използва, е забележително тих – особено в отсъствие на вятър, по думите на Уенмейкърс. Но звуци като късане на лист хартия или запалване на клечка кибрит са доловими само за някой, стоящ в непосредствена близост до сцената. Звукът от падаща монета едва се чува от човек, стоящ на по-заден ред, а този от пусната топлийка е прекалено тих, за да бъде доловен. Все още не е известно колко далеч ще се разпространи звукът, произведен от зрител, който отваря пакет чипс.
Превод: Надежда Калоферова
Източник: Science News