Направи дарение на училище!

Автор: Мария Попова

Как една жена от Шотландия с обширни познания завинаги променя посоката на неравенството между половете в науката и от това прави най-възвишеното изкуство – да свързва привидно разделените.

Историята на науката е осеяна със забележителни жени, които преодоляват съкрушителната липса на възможност и наслоеното противоречие между половете, за да допринесат към човешкото познание по начин, по който преобразяват нашето разбиране за реалността, вселената и нашето място в нея. На фона на историята, тяхното наследство пребивава между окуражителното и съкрушителното – това е както завет към техния необикновен гений, така и елегия за трагедията от нарушаването на основни човешки права на цели групи от хора.

Сред някои от най-светлите примери за това са физикът иноватор Лиза Мейтнер, открила ядрения разпад, но за откритието ѝ е отказана Нобелова награда, астрофизикът Джоселин Бел Бурнел, която открива пулсарите, но също не получава Нобелова награда за откритието си, астрономът Вера Рубин, която потвърждава съществуването на тъмната материя, също е лишена от награда вече девето десетилетие. Това са били жените, които също както ранните жени астрономи, правят революционни астрономически открития десетилетия преди да имат правото да гласуват, никога не са чакали статуквото да ги догони до техния интелектуален капацитет. Но въпреки  така нареченият “културен прогрес”, жените все още представляват много по-малко от половината от научната общност.

Това че жените трябва да се сблъскат с едно такова Еверестко “изкачване” към приобщаване и равенство, е любопитна и същевременно жестока културна ирония, защото думата “учен” не винаги непременно е била свързвана с мъжете, каквато конотация е имала доскоро в исторически план. Всъщност тази дума е измислена заради една жена – всестранно развитата Мери Съмървил, живяла през Викторианската епоха /26 декември 1780 – 28 ноември 1872/, която е била ментор на първата жена компютърен програмист Ада Лъвлейс, която Мери представя на Чарлс Бабидж, а това от своя страна по-късно ще доведе до тяхната останала в историята съвместна работа по първия компютър.

Разбери повече за БГ Наука:

***

Научният труд на Съмървил от 1834, наречен “За близостта на физичните науки”, толкова впечатлил нейните съвременници, читатели и рецензенти, че  терминът “мъж на науката”, използван за човек, който допринася за развитието и напредъка на науката, внезапно станал неподходящ и остарял.

Ученият Рене Бергланд дава информация за малко познатия произход на думата в дисертацията “Мария Мичел и половете в науката: една жена астроном сред американските романтици” – една прекрасна културистична история, разгръщаща се центростремително от биографията на пионерката-астроном, която полага основите за американските жени в науката.

Бергланд пише:

“През 1834 г., преподавателят в Кеймбридж Уилям Уевел пише възхваляваща статия за Мери Съмървил, една изследователка от Шотландия, чиито ерудирани книги събират на едно място дотогава разделените области на математиката, астрономията, геологията, химията и физиката така, че тези текстове стават гръбнакът на първите научни лекции в университета Кеймбридж. Той нарекъл Съмървил учен, отчасти защото “мъж на науката” звучало неподходящо за жена, но най-вече защото работата на Съмървил била интердисциплинарна. Тя не била само астроном, физик или химик, а визионер мислител, който умело свързва отделните клонове на науката. Според биографът на Съмървил Катрин Нийли, думата “учен” измислена от Уевел не е биля изцяло термин, който да е полово неутрален. Уевел е искал думата активно да прославя “особеното озарение на женския ум”: възможността за синтез на отделни клонове на науката в една дисциплина.”

Това е била същата онази възможност, която е имала предвид Вирджиния Улф век по-късно, когато е дала гласност на креативното превъзходство на андрогенния ум.

Уевел нарича Съмървил “човек на истинската наука” като контрапункт на онези, които само са я популяризирали и които той леко е презирал. Говорейки за термина “учен”, той набляга на сходството с това как думата “артист/художник” се е формирала. Всъщност, той признава това в Съмървил, че креативният гений в свързването на привидно несвързващи се неща, е само по себе си артистично постижение. Мария Митчел, американският двойник на Съмървил, ще отбележи необичайната дарба четвърт век по-късно в една красива оценка на гения на Съмървил, публикувана в списание “Атлантик”:

“Четенето на математически трудове е лесна задача; формулите могат да бъдат научени и тяхното значение да бъде осмислено: четенето на най-задълбочените от тях с такова разбиране, че да стоиш на равна нога с великите умове, които са ги измислили, изисква по-висок интелект; и истински всеобхватен е този интелект, който размишлявайки върху някои наблюдавани явления, развива теория за светове, проследява назад през вековете тяхната история и скицира очертанията на тяхната бъдеща съдба.”

През 1835 година, една година след публикацията на нейния научен труд и измислянето на думата “учен” от Уевел, Съмървил се присъединява към астронома Каролин Хершел и така двете стават първите жени в историята, които са допуснати в уважаваното Кралско Общество на Астрономите. Но влизането на Съмървил в пантеона на науката не е станало така лесно и без спънки. Въпреки че е била почитана като “най-начетената жена в Европа”, по думите на Мичъл, на нея ѝ е бил отказан достъп до Обсерваторията на Ватикана именно заради нейния пол. Но без нейното постоянство и упоритост историята на постиженията на жените в науката щеше да бъде доста различна и несъмнено щеше да изисква повече време, за да достигне до справедливостта и равенството.

Превод: Пламен Василев

Източник: BrainPickings

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!