Пилетата имат репутацията, че са откровено глупави, но в действителност те са изключително интелигентни и дори могат да изпитват съчувствие.
Репутация: Пилетата са по-тъпи от средностатистическата птица – те са малко повече от ходещи фабрики за месо, които имат таланта да снасят вкусни яйца.
Реалност: Най-често срещаната птица в света всъщност е интелигентна, а може би дори и чувствителна към благосъстоянието на себеподобните си, което би могло да повдигне някои неудобни етични въпроси за селското стопанство.
Има нещо странно в пилетата. В световен мащаб те наброяват повече от 19 милиарда, което ги прави един от най-разпространените видове гръбначни на планетата. Въпреки това много хора имат малък или никакъв контакт с птиците – поне не и докато те са все още живи.
Това е довело до някои странни схващания относно пилетата. Според изследвания на някои хора дори им е трудно да ги възприемат като птици. В действителност те са представител на разред Кошкоподобни, който включва още пуйки, яребици и фазани.
Също така е обичайно за хората да гледат на пилетата като на ниско интелигентни животни, които не разполагат със сложните психологически характеристики на “висшите” животни като маймуните. Това е възглед, подсилен от начина, по който пилетата са изобразявани в популярната култура, и той може да помогне на хората да не се чувстват гузни, че ядат яйца или пилешко месо, произведени в селското стопанство.
Но всъщност пилетата са всичко друго, но не и глупави.
Те могат да броят, демонстрират ниво на самосъзнание и дори могат да се манипулират един друг по лукав начин. Всъщност пилетата са толкова умни, че дори кратък досег до тях може да разбие дългогодишните предубеждения.
За проучване, публикувано през 2015 г., Lisel O’Dwyer и Susan Hazel провели часове със студенти от университета в Аделаида, Австралия. Като начин да научат повече за психологията и познанието, студентите провели експерименти, които включвали обучаване на пилета.
Преди да започнат занятията студентите попълнили въпросник. Повечето казали, че до момента са прекарали малко време с пилета. Те ги възприемали като простовати същества, които едва ли чувстват скука, раздразнение или щастие.
Само след два часа обучение на птиците студентите вече оценявали това, че пилетата могат да се изпитват всички тези емоции.
“Пилетата са много по-умни, отколкото първоначално си мислех”, коментира един студент в попълнен впоследствие въпросник. Друг казва: “Никога не съм мислил, че пилетата са достатъчно интелигентни и могат да се учат толкова бързо.”
Преди публикуването на изследването O’Dwyer повтаря това проучване с работници от сектора на птицевъдството, като резултатът е същият. “На практика ние работихме с две съвсем различни социални групи, като установихме същите [първоначални] нагласи, както и същата промяна в отношението и при двете групи”, казва тя.
Сега тя планира да проучи дали това преживяване има някакво въздействие върху хранителните навици на хората – например, дали те ще се пренасочат към яденето на пилета, отглеждани по начин, който смятат за по-приемлив от морална гледна точка.
Проучването на O’Dwyer е само едно от многото, подбрани от Лори Марино от Kimmela – център за застъпничество на животните в Юта, като част от научен преглед на познаването на пилетата, публикуван през януари 2017 г.
“Докладът е част от съвместно начинание между Farm Sanctuary и Kimmela Center, наречено The Someone Project”, казва Марино. “Целта на проекта е да образова обществото за това какви са селскостопанските животни, като се използват научни данни.”
Марино казва, че научните доказателства ясно показват, че пилетата не са глупави, както много хора смятат.
Да вземем например поредица от доклади, публикувани през последното десетилетие в университета в Падуа, Италия от Rosa Rugani и нейните колеги. Работейки с новоизлюпени пилета, учените са установили, че пилетата могат да броят и да изпълняват основни аритметични действия.
Пилетата са отглеждани от излюпването им с пет предмета – пластмасови контейнери от шоколадовите яйца Kinder Surprise. След няколко дни, учените взели петте предмета и пред погледите на пилетата скрили три зад един екран, а останалите две зад друг екран. Пилетата се отправяли по-често към екрана, зад който са скрити повечето предмети.
Последващ експеримент тества паметта на пилета и способността им да събират и изваждат. След като предметите са скрити зад двата екрана, учените започват да прехвърлят предмети между тях, като пилетата наблюдават процеса. Пилетата сякаш следят бройката на предметите зад всеки екран и продължават да се доближават към този, зад който се крие по-големият брой предмети.
Пилета имат добро разбиране за числови задачи от ранна възраст, дори и опитът им да е ограничен, казва Rugani.
Тя смята, че това може да е вярно по-скоро за висшите животни като цяло, отколкото само за пилетата в частност. “Тези способности биха помогнали на животните в естествената им среда, например, за да си осигурят по-голямо количество храна или да намерят по-голяма група за социално общуване”, казва тя.
Пилетата вероятно имат и известни способности за “мислено пътуване във времето” – т.е. да си представят какво ще се случи в бъдеще – за да си осигуряват по-голямо количество храна, според проучване от 2005 г., проведено от Siobhan Abeyesinghe, която по това време работи в университета в Бристол, Великобритания.
Abeyesinghe дала на пилетата възможност да избират да клъвнат един клавиш, който им осигурява достъп до храна след две-секундно забавяне, или друг клавиш, който им дава продължителен достъп до храна след шест-секундно забавяне.
Птиците значително по-често избирали втория ключ, който им предлага по-голяма хранителна награда, но след по-дълго време. С други думи, те демонстрирали самоконтрол – черта, която някои биолози смятат, че подсказва определена степен на самосъзнание.
Пилета също са социално сложни.
Някои проучвания показват, че птиците могат да оценят как светът изглежда за себеподобните им, както и че те могат да използват тази информация за лична изгода.
Ако мъжко пиле в търсене на храна попадне на особено вкусна находка, той често ще се опита да впечатли околните женски чрез изпълнение на танц, докато издава характерен звук, означаващ повик за храна.
Но подчинените мъжки, които изпълняват този ритуал с песни и танци, рискуват да бъдат забелязани и нападнати от доминиращия мъжки. Така че, ако доминиращият мъжки е наоколо, подчинените често изпълняват специалния танц без да издават звук в опит да впечатлят женските без доминиращият мъжки да ги забележи.
В същото време някои мъжки могат да се опитат да подведат женските и да ги накарат да се приближат, като издават характерните при намиране на храна звуци, дори когато не са намерили нищо, за което да си струва да се кукурига. Не е изненада, че женските бързо спират да се хващат на номерата на тези мъжки, които твърде често извършват този вид измама.
Някои признаци дори сочат, че пилетата могат да показват елементарна форма на съпричастност един към друг.
В поредица от изследвания през последните шест години, Джоан Едгар от университета в Бристол, Великобритания и нейните колеги са изследвали как кокошките реагират, когато видят, че пиленцата им са обдухвани с въздух – нещо, за което кокошките са научили от личен опит, че е леко неприятно.
Когато пилетата се обдухвани, сърцата на кокошите започват да бият по-силно и те започват по-често да кудкудякат. Но те не реагирали така, ако въздухът е обдухван в близост до пилетата, но без да ги безпокои.
В рамките на проучване, публикувано през 2013 г., кокошки са се научили да свързват кутия в определен цвят с неприятното обдухване с въздух, а кутия в друг цвят с безопасността – без обдухване. Кокошките отново показали признаци на безпокойство, когато пилета им били поставени в “опасната” кутията, дори когато самите пиленца не са обдухани и не съзнават опасността.
Това предполага, че кокошките могат да реагират на базата на собствените си знания при потенциална опасност за пиленцата им, вместо просто да реагират на техните сигнали за тревога.
Изследването продължава, казва Едгар. “Все още не сме установили дали поведенческите и физиологичните реакции на кокошките носачки, които наблюдават своите пиленца в ситуация на лек дискомфорт, са признаци на емоционален отговор или са просто близки до възбуда или интерес.”
Ако се окаже, че пилетата в действителност изпитват съчувствие, когато други от вида им са в беда, това би могло да породи сериозни въпроси относно начина, по който пилетата биват отглеждани във фермите.
“Има много ситуации, в които всички селскостопански животни са изложени на гледки, звуци и миризми от други животни, които показват признаци на болка и страдание”, казва Едгар. “Важно е да се определи дали тяхното благосъстояние може да бъде повлияно в такива моменти.”
Марино също смята, че е време тези въпроси да бъдат обсъдени. “Представата ни за пилетата [като животни, които не са способни на емоции и не са интелигентни] от части е породена от стремежа ни да отхвърлим тяхната интелигентност и чувствителност, защото хората ги ядат”, казва тя.
Неудобната истина за пилетата е, че те са много по-развити в познавателно отношение, отколкото много хора мислят. Но остава да видим дали потребителите, след като са наясно с това, биха променили навиците си за пазаруване на щанда за месо.
Превод: Цветелина Христова
Източник: BBC
