Открита е първата опашка на динозавър, запазена в кехлибар

Според доклад, публикуван в списание Current Biology, е открита опашката на динозавър на възраст 99 милиона години, включително кости, меки тъкани и дори пера, запазени в кехлибар.

Въпреки че и преди са откривани единични пера, запазени в кехлибар от ерата на динозаврите и доказателства за пернати динозаври са запазени във фосилните записи, това е първият случай, в който учените могат да направят ясна връзка между добре запазени пера и динозавър.

Полупрозрачният кехлибар от средата на Креда е с размера и формата на сушена кайсиева ядка и в нея е запазен 3,5-сантиметров израстък, покрит с нежни пера, чийто цвят е описан като кестеняв с бледа или бяла долна повърхност.

Микроскопските анализи на пробата и сканиране с компютърен томограф са разкрили осем прешлена от средата или края на дълга, тънка опашка, която вероятно е била изградена общо от над 25 прешлена.

По структурата на опашката, изследователите съдят, че тя е принадлежала на млад целурозавър, принадлежащ на групата на тероподните динозаври, която включва всичко от тиранозаврите до съвременните птици.

Наличието на съчленени опашни прешлени в пробата позволило на учените да отхвърлят хипотезата, че перата са принадлежали на праисторическа птица. Птиците притежават няколко слети опашни прешлена, наречени пигостил, който позволява на опашните пера да се движат като едно цяло.

Перата на динозавъра имат слабо изразена централна ос (рахис) и изглежда са провисвали настрани. Отворената, гъвкава структура прилича повече на тази при украсителните пера на птиците, отколкото на структурата на маховите пера, които имат добре изразен рахис, странични разклонения (рами) и кукички, които захващат цялата структура в гладко перо.

Изглежда, че ако цялата дължина на опашката е била покрита с наблюдаваните в смолата пера, то динозавърът не е можел да лети. Вместо това, подобни пера биха могли да служат за сигнализация или терморегулация.

Кехлибарът е наречен Ева, в чест на палеоботаникът Eva Koppelhus, която е съпруга на съавтора Philip Currie, и е открит в мина в долината Hukawng в Качин, северен Мианмар. Кехлибарите, откривани в този регион, съдържат вероятно най-голямото разнообразие от растителни и животински представители на Креда.

Той е бил един от повече от дузина кехлибара, съдържащи значими включения, взети от екипа през 2015 от известен пазар за кехлибари в столицата на Качин. Два от другите кехлибари съдържали пера от птици от ерата на динозаврите и са описани в проучване, публикувано по-рано тази година.

По-голямата част от кехлибарите в Бурма се използват за бижута и Ева вече е била подлагана на обработка, преди екипът да я открие.

Но обработката си имала и своята добра страна – тя позволила на учените да изследват химическия състав на изложената повърхност на опашката. Те открили желязо от разложената кръв на динозавъра.

„Това ни дава надежда, че ще успеем да получим още химическа информация за неща като пигментацията или дори да идентифицираме части от кератина” – казва Ryan McKellar, който е съавтор на проучването и куратор на секцията по палеонтология на безгръбначните към Royal Saskatchewan Museum, Канада. „Може би не при този конкретен обект, но при следващи.”

Междувременно, наближаващият край на десетилетния конфликт между правителството на Мианмар и Армията на независимостта на Качин, която контролира Долината Hukawng, ще доведе до повишен достъп на учените до кехлибарените мини и ще доведе до внушителни открития. Може би ще бъде открит дори цял динозавър?

Превод: Росица Ташкова

Източник: National Geographic