Оказва се, че дори безполовите гъбни клетки могат да бъдат социални: докато растат и се сливат една с друга, за да формират колонии, те се протягат към някои свои съседи, а други подминават. Сега, учени, които работят с един от тези микроорганизми – оранжева, филаментозна гъба – са открили генетичната основа зад това как техните спори, безполовите размножителни единици, комуникират по между си.

Този разговор възниква, когато белтъци, разположени в краищата на спорите, започват да се формират и разтварят в синхрон с тези на други спори. Учените наблюдавали под микроскоп взаимодействията между двойки спори от 110 генетично различни диви щамове на гъбата. Те разделили спорите на отделни „комуникационни групи” – спори на щамове, които си взаимодействат и се насочват едни към други, като пренебрегват останалите. След това изследователите анализирали гените им и разделяли тези групи на по-малки, докато не получили общо пет групи – всяка от тях диференцирана от набор от три гена.

За да разберат каква роля играят тези гени в комуникацията между спорите, изследователите заменили гените на един от щамовете с тези на щам от различна група. След това анализирали поведението на мутантните гъби. Измененият щам се държал като член на новата група. Това е един от първите пъти, в които учените откриват прости, генетично сходни организми, които комуникират помежду си от разстояние (в този случай – 15 микрона) – за сравнение, дрождите и слизестите гъби изискват директен контакт. Следващата стъпка пред изследователите е да разберат какъв молекулен език използват спорите, за да си говорят от разстояние.

Video credit: Louise Glass/UC Berkeley

Източник: http://www.sciencemag.org

Направи дарение на училище!