Направи дарение на училище!
Автори: Яна Ненчева и Боян Лазов
Боян Лазов завършва НПМГ, след това записва да учи физика във Физическия факултет към СУ „Св. Климент Охридски”, където защитава магистратурата си по Теоретична и математическа физика. Към момента е докторант в катедра Теоретична физика, където продължава научното си развитие.
Вие сте записал да учите физика. Как Ви заинтригува тази специалност?
В някаква степен цял живот съм знаел, че ще уча (теоретична) физика. Не съм сигурен защо обаче. Предполагам, че родителите ми имат пръст в това. Винаги съм имал в главата си представата за тези гениални умове, които описват как работи нашият свят. Все пак, за да съм по-конкретен, в училище винаги са ми вървели точните науки (математика и физика). Голям зор виждах с литературата… А специалността Физика избрах, т. к. беше така да се каже най-общата от специалностите във ФзФ. Тоест с тази специалност можех да отложа избора за по-нататък (например, да се пренасоча към нещо инженерно), т. к. нямаше специализирани предмети.
Кога осъзнахте, че именно това е вашето занимание? Може ли да се нарече призвание? Ако не беше това, с какво смятате, че щяхте да се занимавате?
Има доста такива моменти на осъзнаване. Мисля, че те все още продължават. За първи път това стана още в първи курс. Тогава видях, какво всъщност представлява математиката. Във втори курс пък беше направена за първи път връзката между физиката и математиката в курса по диференциални уравнения. Говоря не за училищната физика, където се използват прости формули за решаване на прекалено идеализирани и статични задачи. Имам предвид описанието на по-сложна, движеща се система, като например обикалянето на планетите около Слънцето. Бях възхитен от факта, че всичко, което наблюдаваме, се описва от уравнения. Някой може да каже, че това е добре известен факт. Това е така, но човек не го разбира наистина, докато не види конкретен пример. За да отговоря на другите въпроси – чак да е призвание не съм сигурен. А иначе предполагам, че бих се занимавал с програмиране, но подозирам, че щеше да ми писне много бързо. Това е нещо, което ми е интересно като хоби, но не като професия.
Прочетете цялото интервю безплатно тук.
Изтеглете новия 91. брой на сп. Българска Наука тук.