Терапиите, които включват прилагане на магнитни или електрически импулси върху мозъка, набират голяма популярност. Съществуват доказателства за ползата им при борбата с депресията, но учените си задават въпроса дали стимулацията не засяга грешното място при левичарите. Две кратки изследвания показват, че вероятно това е точно така.

На базата на предишни проучвания се счита, че точките, които двата типа стимулация засягат – локализирани в лявото полукълбо – провеждат емоции на “приближаване“, като щастие, любопитство и гняв, които карат човека да се обърне към света и да взаимодейства с него. Някои изследвания показват, че дясното полукълбо на мозъка е свързано са така наречените емоции на „отбягване“, като страх и тъга. Но опитите, които подкрепят този тип разделяне на емоциите в двете полукълба, разчитат само на индивиди, които си служат с дясната ръка.

За да установи дали при левичарите се случва нещо друго, неврологът Даниел Касасанто, от Чикагския университет, провел две изследвания: едното свърза личностните характеристики на човека с определени модели на мозъчна активност, а другото изследва последствията от стандартната мозъчна стимулация върху левичари и десняци. Мозъчната стимулация е предвидена като терапия против депресия, която действа чрез възбуждане на чувства като щастие и ангажираност. Те мотивират поведението на приближаване – изследване на заобикалящия ни свят и взаимодействие с приятелите ни.

Според Касанато, връзката между емоция и действие е много по-тясна, отколкото осъзнаваме. „Ние посягаме към света с доминантната си ръка – казва той, – а се отбраняваме с другата. Вероятно нервните пътища, които ни карат да посегнем, са фундаментално оплетени с пътищата, които контролират самото движение.“ Касанато нарича тази идея „хипотеза на меча и щита“. За хората, които си служат с дясната ръка, това би означавало, че щастието и другите емоции на приближаване са концентрирани в лявото полукълбо, наред с моторните зони, които контролират движенията на дясната ръка. Но за левичарите, би важало точно обратното.
Така, Касанато и Джефри Брукшир поставили първия тест – те анкетирали 34 десняци и 12 левичари, за да определят личностните им характеристики. След това, използвали електроенцефалография (ЕЕГ), за да определят моделите на мозъчна активност на участниците, докато те си почиват със затворени очи. В това състояние на покой, десняците, които според анкетата били общителни и дейни, показали по-висока активност в лявото полукълбо, докато левичарите със същата личностна характеристика – в дясното. Това съвпада с хипотезата за меча и щита. Резултатите са публикувани през 2012 в PLOS ONE.

Разбери повече за БГ Наука:

***

След това, Касасанто и Брукшир се обърнали към терапиите против депресия, включващи транскраниална стимулация с постоянен ток (tDCS) – техника за мозъчна стимулация, която включва провеждането на слаб електрически ток между два електрода, поставени върху скалпа на човек. Касасанто и Брукшир изследвали 25 доброволеца, от които само четирима били категорични левичари, а останалите варирали в спектъра от категорични десняци до категорични левичари. На половината от тях била приложена стандартна tDCS за повишаване активността на лявото полукълбо на мозъка, докато при другата половина третирали дясното полукълбо. Колкото по-категоричен десняк бил доброволецът, толкова по-добре се чувствал след 5-дневна стандартна терапия и толкова по-зле – след стимулация на дясното полукълбо. За левичарите важало точно обратното.

Психофизиологът Джон Алън, от Университета на Аризона, е съгласен, че левичарите не са достатъчно добре проучени, но според него екипът на Касасанто трябва да бъде по-внимателен със заключенията си. „При електроенцефалографията асиметриите в емоциите на “приближаване“ се наблюдавали в средната и задната част на мозъка, а не във фронталната, както би трябвало да бъде според предишни проучвания. – казва Алън – Освен това, част от използваната методология не дава яснота откъде идват мозъчните сигнали“.

“Смятам, че авторите на изследването са открили важна област за изучаване, но е необходимо да бъде направено още много в тази посока, включително по-строго провеждане и анализиране на ЕЕГ, преди да разберем, какво точно се случва“ – отбелязва Алън.

Превод: Росица Ташкова
Източник: http://www.sciencemag.org/