Откриха “митична” вряща река в тропическите гори на Амазония

Идеята му била посрещната скептично, а по-опитните му колеги я смятали за абсурдна. Необходимо е огромно количество геотермална топлинна енергия, за да заври дори малък участък от една река, а басейнът на Амазония е разположен на 700 километра от активните вулкани. Рузо дори бил посъветван да спре да задава „глупави въпроси”, ако иска успешно да завърши докторантурата си.

Но когато Рузо се прибрал у дома за празниците, майка му казала, че реката не просто съществува, а двете заедно с леля му дори са плували в нея. Така, Рузо заедно с леля си, предприел поход в тропическата гора на Амазония, където видял легендарната река със собствените си очи. Реката Шанай-тимпишка се счита за свещено геотермално лечебно място, наречено Майантуяку от местното население – индианската етническа група Ашанинка. То се пази от шаман.

Реката била толкова гореща, че над нея се издигала пара, а Рузо споделя в TED Talk през 2014, че когато я видял, веднага измерил температурата ѝ – „Средната температура беше 86°С – не точно вряща, но достатъчно близо до това определение… Съществуването на реката не е легенда.”

Не това била най-изненадващата характеристика на реката – а нейните размери. Горещите извори не са рядко срещано явление, а термалните басейни достигат подобна температура и в други части на света. Но нито един от тях не се доближава по големина до тази река – тя е широка до 25 метра, дълбока е 6 метра и температурата се запазва изключително висока в първите 6,24 километра.

С разрешението на шамана, Рузо прекарва последните пет години в лабораторията, изучавайки реката, заобикалящата я екосистема и самата вода. С помощта на грантовете на National Geographic за млади изследователи, Рузо установява, че реката се захранва от разседни горещи извори.

Химичните анализи показват, че водата в реката първоначално пада като дъжд, който се пропива в земята, насочва се към реката, като се нагрява от геотермичната енергия и се излива в басейна на Амазония през разломи, формирайки врящата река.

Заедно с биолозите Спенсър Уелс и Джонатан Айзен, Рузо секвенира геномите на микроорганизми, които живеят в и около реката. Така те открили непознати видове, които обитават водата в условията на екстремни температури.

Но не всички са способни да оцелеят в толкова гореща вода. Рузо често виждал животни да падат в нея. В резултат, те не могат повече да плуват, а водата изпълва белите им дробове, което води до сваряване отвътре-навън.

Изненадващо, някои хора плуват в реката, но само след обилни валежи, които разреждат и охлаждат горещата вода. Често тя се използва за готвене или за варене на чай.

Рузо продължава да изследва реката Шанай-тимпишка, но сега усилията му са насочени към опазването ѝ. С издаването на книгата The Boiling River той се надява да вдъхнови и други хора да се ангажират с опазването на реката от предприемачи и дървосекачи.

Ето и видео на врящото природно чудо:

Превод: Росица Ташкова

Източник:  http://thescienceexplorer.com/