Учените доказаха, че животните с по-големи мозъци са по-добри във вземането на решения

Накратко: Ново изследване на хищни бозайници доказва, че относителният размер на мозъка спрямо тялото е пряк показател за способността за решаване на проблеми. Чрез наблюдение на 140 животни от 39 различни вида, учените установиха, че видовете с по-големи мозъци се справят по-добре с нови и непознати задачи.

Защо някои видове, като например хората и делфините, се развиват с по-големи мозъци в сравнение с размера на телата им? Защо други, като сините китове и хипопотамите, се развиват с мозък, който в сравнение с телата им е сравнително недорасъл?

Отдавна се смята, че видовете с мозъци, които са по-големи по отношение на телата им, са по-интелигентни. Въпреки десетилетията на научни изследвания, идеята, че относителният размер на мозъка прогнозира познавателните способности остава изключително спорна, тъй като все още са малко експерименталните доказателства, които я подкрепят. Въпреки това една нова статия описва масивен експеримент, подкрепящ тази идея.

Сара Бенсан-Амрам, доцент в катедрата по зоология и физиология в университета в Уайоминг, е водещият автор на тази статия със заглавие „Размерът на мозъка прогнозира способността на месоядните бозайници за решаване на проблеми“. Изследването показва, че хищните животни с по-големи мозъци, в сравнение с размера на телата им, са по-добри в намирането на решение на непознати проблеми. Статията се появява в Бюлетин на Националната академия на науките.

Другите автори на изследването са Kай Холекамп – уважаван професор в Мичиганския държавен университет; Бен Данзен – асистент професор в Университета на Мичиган; Eли Суонсън – изследовател в Университета на Минесота; и Грег Стрикер – също от Мичиганския държавен университет.

Авторите посещават 9 зоологически градини и наблюдават 140 животни от 39 различни вида хищни бозайници, като им поставят нова задача за решаване на проблеми. В проучването са включени полярни мечки, арктически лисици, тигри, речни видри, вълци, петнисти хиени и някои редки и екзотични видове като например снежни леопарди. На всяко животно са дадени 30 минути, за да се опита да извaди храна от затворена метална кутия. За достъп до храната, животното трябва да плъзне болт на капаче, което да позволи на вратата да се отвори.

Основният резултат е, че видовете с по-големи мозъци, в сравнение с размера на тялото им, са по-умни от видове с по-малки мозъци спрямо тялото.

„Това изследване предлага рядък и любопитен поглед върху начина за решаване на задачите, поставяни пред хищници, а получените резултати предоставят важна подкрепа на твърдението, че размерът на мозъка се отразява върху способността на животното да взема решения и да се справя с проблеми и показва защо при някои видове са се развили по-големи мозъци.“, казва Бенсан-Амрам.

Данзен добавя:

„Като цяло 35 % от животните (49 екземляра от 23 вида) се справиха успешно при решаването на проблема, но мечките бяха най-добри – извадиха любимата си храна за едва 70 % от времето. За разлика от тях, сурикатите и мангустите се справиха зле и с ниска физическа активност, присъща за вида им.“

Интересното е, че по-големите животни са по-успешни от по-малките. В статията също така се съобщава, че сръчността не е повлияла за решаването на задачата успешно.

В допълнение към изследването, авторите се запитани дали видове, които живеят в по-големи групи са по-успешни при решаването на проблеми.

„Хипотезата събра най-голяма подкрепа сред проучванията на приматите и извежда „социалната хипотеза за мозъка“. Според нея по-големите мозъци са еволюирали, за да се справят с предизвикателствата в социалната сфера. Тя също постулира, че разузнаването се развива, за да позволи на животните да предвидят отговори и дори за да може да манипулират действията на другите в техните социални групи. Ако социалната хипотеза за мозъка е вярна, тогава трябва да очакваме, че видовете, които живеят в по-големи социални групи биха били по-интелигентни. Въпреки това ние не намерихме подкрепа за социалната хипотеза за мозъка в това проучване. Няма данни, че размерът на социалната група влияе върху решаването на проблеми.“, допълват учените.

Превод: Христинка Башева

Източник: ScienceDaily

Живейте по-добре с наука!

  • Развийте критично мислене и изградете защита срещу дезинформация.

  • Придобийте ключови умения за по-добър живот с нашите курсове във формат текст, видео и аудио.

  • Открийте новостите и иновациите в медицината.

  • Само 3 минути дневно са достатъчни, за да трансформирате живота си!

  • Всеки месец ви очаква нов брой с увлекателни статии по биология, космос, технологии, история, медицина и много други.

Изживейте науката навсякъде и по всяко време, като я четете на най-удобното за вас устройство.

 
Годишен абонамент
ВИЖ ПОВЕЧЕ
  • Безкрайно знание - списание, видеа, аудио, книги и т.н.
  • Достъп от всякъде
  • Социална мрежа за знание с хора като вас.

Създадохме платформа, която предлага курсове и ръководства, насочени към решаването на житейски предизвикателства чрез научно обосновани методи. Тя не само подпомага личностното развитие, но и предоставя ценни знания за водене на по-здравословен, успешен и пълноценен живот. Благодарение на научния подход, потребителите ще имат възможност да подобрят своето благосъстояние и да постигнат по-високо качество на живот.

БГ Наука
Powered by  GDPR Cookie Compliance
Правила на поверителност

Използваме „бисквитки“, за да персонализираме съдържанието и рекламите, да предоставяме функции на социални медии и да анализираме трафика си. Също така споделяме информация за начина, по който използвате сайта ни, с партньорските си социални медии, рекламните си партньори и партньори за анализ.

Можете да коригирате всички настройки на „бисквитките“, като отворите разделите вляво.