– Каква е частта на учения във Вашата личност и имате ли непознати за колегите и студентите Ви страни?
Може би 80% е ученият. Все проучвам, експериментирам … Дори в ежедневните неща, като например готвенето … Никога не повтарям рецепта, все добавям или заменям нещо… Е, понякога е „провалена проба”, но в науката и „отрицателният резултат” е резултат.
– Как бихте искали да Ви възприемат хората и всъщност интересувате ли се от мнението на другите?
Като добър човек. За мен позицията и професията не са определящи в отношенията, важно е да можеш да съчувстваш на нещастието, да се радваш на успехите и да помагаш. Мисля, че досега не съм предала себе си.
Живеем сред хора, не мога да кажа, че не ме интересува, но не го имам като ограничаващ фактор.
– Как решихте да поемете по пътя на академичното поприще?
Още като ученичка в Английската гимназия и по-късно като студентка в Университета по хранителни технологии (тогава ВИХВП) участвах в различни кръжоци, научно-техническа дейност, проекти.
– Кои са Вашите учители в науката?
Първият, който ме запали за науката беше баща ми. Той винаги търсеше причините и следствията на нещата.… Първото ми проучване бе посветено на добива на цветни метали под ръководството на учителката ми по химия в английската гимназия г-жа Колева. Съпругът ми завърши Университета по хранителни технологии и също се бе посветил на науката. Благодарна съм на проф. Стамов, моя научен ръководител на докторантурата, който ме изгради като научен работник. Голяма част от научните ми разработки са под негово ръководство. Всички мои преподаватели и колеги у нас и в чужбина, с които съм работила, са ми дали по нещо.
– Добър избор ли е човек да се посвети на науката и образованието?
Да. Но трябва да си готов да се посветиш изцяло. В науката няма работно време, почивни дни… Непрекъснат процес…. И не трябва да си егоист, а да си готов да споделяш и да работиш в екип.
– Мислите ли, че фразата „Сега не е време за наука” е клише, или всъщност въпреки всички финансови проблеми в държавата у нас се правят изследвания на световно ниво?
Бих казала, че сега повече от всякога имаме нужда от наука. Просто извинение за отклоняване на така нужните средства. При първата си специализация в Англия бях шокирана от оборудването, което имаха на разположение колегите, от достъпа до научна информация, от средствата за наука… след 21 години – у нас е все още борба…трудно се прави наука с морално остаряла техника… А и не виждам екипност между университети и БАН.
– Изпреварихте въпроса ми: университетите ли са мястото, в което трябва да се прави наука, или институтите към БАН и съществува ли ефектът „Лявата ръка не знае какво прави дясната” при това извършване на научни дейности на различни места?
Основната дейност на университетите е обучението, но то не може да става без развитие и на научни изследвания. Преглеждайки различни проекти, наистина човек остава с впечатлението, че понякога едно и също нещо се проучва, без да се стъпва на вече установеното. Има завист, има криене на информация…Глупаво е. Създаването на интегрирани екипи ще помогне както на науката да бъде по-близо до практиката, така и да са по-тясно обвързани с образованието.
– Кое е най-интересното пред Вашата наука, погледната с хоризонта на 21 век?
Разработването на функционални храни и изолиране на биологично-активни вещества, които са полезни и влияят върху запазването на здравето. Запазване на традиционната идентичност на българската национална кухня и оползотворяването на биологично-активни компоненти и хранителни вещества от нетрадиционни суровини и продукти.
– А как окуражавате младите – студентите и начинаещите в науката?
Посвещавайки много от свободното си време в работа с тях, осигурявайки им участие в национални и международни проекти, поощрявайки ги с участие в научни форуми, осъществявайки контакти с други научни екипи и т.н.
– Как си почивате и как се забавлявате?
С внуците.
– Обичате ли да пътувате и имате ли свое място някъде по света?
Мястото не е важно, но има значение с кого си. Обичам да пътувам.
– Има ли нещо, за което досега не сте намерили време в живота си, а то Ви привлича?
В дълг съм към дъщеря си и семейството си, които все очакват да приключа с една или друга задача, отчет. Сега задлъжнявам и към внуците…
С премиера на книгата „Хора на науката. Университетът като убежище на мисълта” ще започне на 25 септември от 17 часа десетото юбилейно издание на Нощта на учените. Книгата е сборник с интервюта с пловдивски учени, които отговарят на едни и същи въпроси – за академичното поприще и смисъла човек да се посвети на науката. Представянето й ще бъде в 6 аудитория на ПУ „Паисий Хилендарски”. Един от интервюираните е проф. Йорданка Алексиева от УХТ.
Източник: http://agronovinite.com/
ВИЗИТКА
Проф. Йорданка Алексиева е родена през 1960 г. в Асеновград. Завършва Английската езикова гимназия в Пловдив, а след това се дипломира като магистър, инженер-технолог по “Технология на продуктите за общественото хранене” във Висшия институт по хранителна и вкусова промишленост (сега Университет по хранителни технологии). От 1987 г. е редовен докторант, след това става асистент и преминавайки всички стъпки в академичната йерархия, от 2012 г. е професор към катедра “Хранене и туризъм”. Специализирала е във Великобритания и Германия. Интересите й са насочени към подобряване на качеството и създаване на нови продукти в храненето и туризма; кулинарна технология; алтернативен туризъм; маркетингови проучвания; внедряването на добри практики в ресторантьорството, хотелиерството и туризма.
