– Каква е частта на учения във Вашата личност и имате ли непознати за колегите и студентите Ви страни?

Науката е част от моя живот, в този смисъл частта на учения у мен е много голяма, но въпреки това бих искал да кажа, че не съм далеч от аграрната практика и реалния живот. Съчетанието на учения и човека, свързан с бизнеса, у мен съществува в изключително голяма степен, защото съм убеден, че мисията на учения е да изпреварва и да подпомага практиката. За мен ученият, учителят и човекът, свързани със земята са неделимо цяло.

Това, което някои хора не знаят за мен, е, че земеделското производство ми е напълно ясно, защото заради различни семейни неволи работя от ІV клас. Това изненадваше хората, докато бях министър, те си мислеха, че някакъв професор от някакъв университет е сложен там, без да се е докосвал до земята.

– Как бихте искали да Ви възприемат хората и всъщност интересувате ли се от мнението на другите?

Интересувам се от мнението на хората, освен ако то не е преднамерено или е базирано на някакви личностни отношения, които сме си създали по една или друга причина. Когато човек е бил ръководител повече от 15-16 години, все е засегнал някого, но това не пречи да се дава обективна оценка, базирана на реално направеното. Аз винаги съм се стремил като ръководител да бъда до хората да чувствам техните проблеми и не е без значение тяхното мнение за за мен. Вярвам, че стойността на човека е като произведение от дроб, в която самооценката е знаменателят, а мнението на другите – числителят.

Разбери повече за БГ Наука:

***

Така че ценя отношението на другите и то има много по-голяма стойност , защото, ако числителят е по-голям, и стойността на дадена дроб е по-висока. Вратата на ректорския ми кабинет винаги е отворена, така беше и когато бяха министър. За мен е изключително важно да чуеш какво мислят колегите ти и този диалог те прави по-богат и можеш да вземеш много по- точни решения.

– Как решихте да поемете по пътя на академичното поприще?

Никога не планирам дългосрочно. Не съм планирал нито да бъда академичен човек, нито да стана министър, но просто понякога решавам нещата много бързо. От малък знам, че земеделското производство е много тежко и че нещата може да се променят само когато заетите в него се вслушват в това, което казват учените. В нашия край, в Любимец, беше така и затова в един момент реших, че науката е добро поприще и начин човек да се опита да промени нещата към по-добро. И досега вярвам, че особено в тежки моменти на икономическа криза човек трябва да се опре на науката, защото тя ще му даде правилния и бърз път за развитие напред.

– Кои са вашите учители в науката?

В Аграрния университет има плеяда професори, които са не само пътеводни звезди в науката, а и хора с прекрасни човешки качества. Те са били идоли за мен, не изброявам имена, защото се страхувам да не пропусна някого.

– Добър избор ли е човек да се посвети на науката и образованието?

В отделните периоди от време науката е била различно благодатна за хората, които се занимават с нея. Ако човек очаква да забогатее от наука, това няма да се случи, но е важно да се знае, че хората, които изпитват житейска удовлетвореност от научните си занимания, са много. В тази сфера си богат с душата си, с доволството, че с някакъв малък процент си повишил някакво производство или си подобрил даден показател и още повече , че си предал това което знаеш на младите хора. Последното е много важно. Това е професия за отдадени на моралното удовлетворение хора.

– Мислите ли, че фразата „Сега не е време за наука” е клише, или всъщност въпреки всички финансови проблеми в държавата у нас се правят изследвания на световно ниво?

Напротив, мисля че точно сега е време за наука. Само науката може да ни тласне напред, може би не с цели крачки, а само със сантиметри, но пак ще има реален ефект. Всичко останало е налучкване и води до временен успех, а науката е устойчивото развитие напред. Само ако се погледне развитието на селското стопанство в последните 30 години, ще се види какво сме постигнали с помощта на науката. Да, може би науката в България сега не е на световно ниво, затова и част от възпитаниците на Аграрния университет избират да работят в големите международни лаборатории. Но въпреки това е време за наука и образование, само да не забравяме, че образованието започва от семейството и след това преминава през училището, университета и научните лаборатории.

– Университетите ли са мястото, в което трябва да се прави наука, или институтите към БАН и съществува ли ефектът „Лявата ръка не знае какво прави дясната” при това извършване на научни дейности на различни места?

В нашата сфера този въпрос е особено важен, защото съществува и Селскостопанската академия. За мен трябва да бъдат обединени усилията на всички научни звена и вузове, не казвам това непременно да стане под една шапка. Сегашните проблеми на науката се отличават коренно от това, което е било дори само преди 5 години.Но един проблем вече не може да бъде решен само от един учен, бил той и Айнщайн. Трябва да има колективи, които да решават комплексно проблемите.

Моята тясна специалност е бубарството и наскоро бях в Япония. Там има университети, в които екипи от по 30-40, дори 80 учени, изследват само една част от цялото отва производство – дължината на копринената нишка. А аз се занимавам с всичко – от черничарството до селекцията на копринената буба. А човек не може да усвои всичко, науката е необятна. Така че трябва да има тясна обвързаност между БАН, Селскостопанската академия и университетите.

– Кое е най-интересното пред Вашата наука, погледната с хоризонта на 21 век?

Основното предизвикателство е свързано с нарастването на населението на планетата, като се очаква към 2050 г. то да стане около 10 млрд. души. Всички тези хора трябва не просто да се изхранват, а според вижданията на Европейския съюз една голяма част трябва да става чрез биологичното производство, а не с генномодифицирани храни. Значи нашата мисия е да осигурим повече и по-качествена храна.

– А как окуражавате младите – студентите и начинаещите в науката?

Желанието да се посветиш на науката е вътрешно чувство. Но за да удовлетворяваш това чувство, трябва да живееш спокойно, без да мисли за ежедневните битови проблеми. Когато аз бях докторант, стипендията беше 114 лв. После стана 250, сега е 450 лв., но и тези пари не стигат за издръжката на едно семейство. Добре че има хора, които нещо ги чопли отвътре, имат интерес да откриват нови неща. Младите хора сега търсят бърза реализация, затова и много от тях напускат нашата страна. Но има и такива, които виждат че земеделският бизнес е един от проспериращите у нас.

Около 20% от работещото население у нас се занимава със земеделско производство, 6 на сто от брутния вътрешен продукт идва от селско стопанство. Днес голяма част от земеделското производство е рентабилно.Това е достатъчен стимул човек да се посвети на селското стопанство. И е показателно, че хора с престижно друго образование напоследък се ориентират към земеделието. Записват се да учат магистратури при нас, преквалифицират се.

– Как си почивате и как се забавлявате?

Сменям един вид труд с друг. Затова, докато бях министър, в почивните дни работех в университета, просто не може да се разделя с него. Понякога ми стига и само да се разходя в полето и планината.

– Обичате ли да пътувате и имате ли свое място някъде по света?

За мен почивката е в пътуването и сигурно съм един от малкото ректори, които сами си шофират. Обичам да пътувам сам, слушайки радио и мислейки, понякога на ден минавам километри на ден колкото един тираджия. Моето място за почивка е родната ми къща в Белица.

– Има ли нещо, за което досега не сте намерили време в живота си, а то Ви привлича?

Не съм отделял достатъчно време за семейството си. Когато бях докторант, просто не усетих как пораснаха моите деца. Сега усещам колко съм загубил. Имам две внучки и ги чувствам като мои деца. Радвам им се! Завършил съм езикова гимназия, но въпреки това си мисля, че човек трябва да научи втори и трети език, затова отчитам като своя грешка, че не знам повече езици.

Винаги когато се връщам от чужбина, си казвам, че ще отделя време за това, но после ежедневието те увлича и не остават свободни часове. Но все пак животът е онова, което е в момента правиш и усещаш, докато кроиш планове за бъдещето, беше казал някой. А аз, както казах, планове не правя, значи живея и усещам живота такъв, какъвто е, и чувствам удовлетворение от това.

С премиера на книгата „Хора на науката. Университетът като убежище на мисълта” ще започне на 25 септември от 17 часа  десетото юбилейно издание на Нощта на учените. Книгата е сборник с интервюта с пловдивски учени, които отговарят на едни и същи въпроси – за академичното поприще и смисъла човек да се посвети на науката. Представянето й ще бъде в 6 аудитория на ПУ „Паисий Хилендарски”. Един от интервюираните е ректорът на Аграрния университет проф. Димитър Греков.

Източник: http://agronovinite.com/