Музиката и „бардската“ страна на нашите англо – саксонски предци
От: Андрю Р. Гловър
Докато зората се показва и огрява още една студена декемврийска утрин, два дни преди голямото зимно слънцестоене и първият ден от общо 12-те дни на коледни празници, се замислям как нашите предци са се справяли с дългите ужасяващи нощи на тишина, бури и сняг във време когато светът е възприеман по начин, много различен от сегашния. Свят на северни богове, гиганти, джуджета, тролове, елфи и тъмни сили, дебнещи хората в свят, който те не могат да разберат и дори да се предпазят. Днес науката е обяснила много от мистериите на природата и света около нас, а също така и доста от космическите загадки, дала ни е възможностите да затръшнем вратата на свирепия свят отвън и да се чувстваме част от цивилизация, която не е само национална, но и глобална чрез медиите. Можем да затворим входната врата направена в Германия и да я заключим с ключ изработен в Китай, с желязо доставено от Индия и да гледаме телевизионни сериали, направени в Америка чрез телевизор измайсторен в Япония, докато ядем тайландска храна и гледаме как хора живеят и умират в Африка от глад или оръжия направени в Русия и доставката им, пренасочена от полетата на смъртта в Афганистан, където са подадени от търговци на оръжия от Франция за да се борят срещу армиите на Великобритания и Америка. Схващате идеята!
Помислете си за свят без незабавна комуникация, без електричество или течаща вода, помислете за свят от малки селца където храната ви се намира в близките ниви, а добитъкът за вечерята ви дели един дом с вас. Свят където, ако сте пътували до близкия неголям град ви считат за опитни пътешественици. Свят на суеверия и малки общности, място с прост, но суров начин на живот, където човек оцелява. Място където забавлението се създава от скопа* или от пътуващ разказвач и музикант. Върнете се 1300 години назад и се опитайте да разсъждавате като предците ни, които са говорели това, което ще бъде основата на нашия език, успявали са да се забавляват в свят, където никой не е излизал от познатата му местност на повече от няколко километра. Само хускарлите** и тановете*** са познавали земите извън обкръжаващите ги и това е поради нужда от данъци и хора за войската. Представата ни за някогашния човек е тази на силен, космат и войнствен войн. Тъпчещ се с месо и пиян до припадък, слушащ скопите да разказват приказки за славни битки и воини които по някога не са се завръщали. До някаква степен това е истина, войните са правели всички тези неща, че дори повече, но не през цялото време. Също така са били грижовни, лоялни, религиозни, умели занаятчии които са обичали да търгуват и да се наслаждават на изящните изкуства. Англосаксонското общество от късния 5-ти век, което е било доминиращото в Британия е било с различно социално устройство от днешното и всяко племе си е имало социални пластове които са си имали йерархии. Селяните най-отдолу, краля и местните ърлове**** отгоре като под тях са били Хускарлите (войни), следвани от свободните хора и фермерите в различните региони. Те от своя страна пък са имали роби (пленници от битките) които са помагали в обработването на земята, но всеки мъж е бил свободен до някаква степен и е дължал вярност на местния благородник. Фермерът обработва земята си и плаща данък на местния лорд, ърл или тан. Били са свободомислещи и са били привиквани няколко седмици в годината да се бият като част от войската на местния господар, когато се е налагало. Та къде в целия този свят се вмества скопът/бардът, който е играл ролята не само на разказвач и създател на песни, но и на историк на общество във време когато грамотността сред простолюдието е била минимална? Не са били виждани както в днешното общество като парии, негодници, особняци или използвачи. Те са били важна част от обществото като разказвачи, комици, певци, текстописци, пазители на историята на обществото, законите и фолклора. Някои са били възприемани и като вещери и вещици, които чрез занаята си са били във връзка с отвъдното, света на духовете и тъмните сили. Англосаксонското виждане за вещерството е много различно от това на Нормандско – френската църква. Те (вещерите бел. прев), заедно със скитащите хора на изкуствата са част от света на Англосаксонците преди и след християнството.
Тяхната роля може да бъде разгледана не само като на артисти, но и като на хора свързващи света на хората със духовния чрез музиката и умението да се разказват епични приказки и поеми, разбира се докато християнството не ги е забранило като еретически.
Музиката е била виждана от нашите Англосаксонски предци като нещо от друг свят и може да бъде сама по себе си магия. В онази ера преди Норманското завоевание магията не е била нещо което е изглеждало лошо, а нещо което може да бъде добро и зло заради света, който я заобикаля.
Англосаксонците са били много повече в хармония с природата отколкото ние някога сме били, затворени в тухлените си черупки и метални превозни средства. Техния свят е бил пълен със природна магия, красива, грозна, спокойна, унищожителна. Музиката е имала силата да променя умствените състояния, да извиква различни настроения или да успокоява или окуражава хората във важни моменти. Светът на звуците е бил магично място, като дим – нещо материално, но в същото време недостъпно във физическото си състояние и както Шекспир пише в „Укротяване на опърничавата” много векове по-късно:
„Не се плашете; островът е пълен със звуци и песни и сладки благовония които носят радост, а не вредят. Понякога хиляди инструменти свирят в моите уши, а понякога гласове ме приспиват когато от сън неспокоен съм станал.”
_______
*Средновековен музикант в Скандинавия и Западна Европа – бел. прев
**хускарл (старонорвежск.: huskarl; англ. housecarl) — член на воинската каста на германските народи, или на кралската гвардия в англосаксонска Британия от XI век.
***тан – нисш или среден британски ранносредновековен местен земевладелец и военначалник
**** ърл (ярл, съкратено от по-ранното алдерман) ранносредновековен британски висш кралски приближен или управител на провинция
Превод: Велимир Макавеев
