„Как бих променил моята наука с 1 милион евро?“
Гл. ас. ГЕОРГИ ГАНЧЕВ, Executive M.B.L.-HSG[1]
Трудно ми е да си представя, че бих могъл да променя особено науката само с влагането на повече финансови средства. За мен промяната в много по-голяма степен се свързва със структурни промени в Обществото, въз основа на които то да започне да функционира така, че движещата сила в него да бъде интелигентния, знаещ, високообразован и способен човек.
Няма да забравя никога първото си посещение в Американски университет в столицата на Тексас – Остин, където се състоя един от модулите ни, докато бях възпитаник на елитна мастърс програма в един от най-реномираните бизнес университети в света. Вярно е, че навсякъде в Америка чувстваш невидимото присъствие на един особен „дух“, който през цялото време Ви внушава, че се намирате в страната на неограничените възможности, където сюжета на филма „В преследване на щастието“ (The Pursuit of Happiness) е една истинска и възможна реалност. Но в Университета е някак още по-различно, защото всички Преподаватели и цялата академична атмосфера, като че ли се стреми да Ви предразположи и внуши, че Вие можете да творите с интелекта си и трябва да движите света напред, т.е. Вие самият сте ценност като личност и движещата сила. Няма как човек да не почувства, че Американската мечта не е само една химера, а присъща част на отвъдокеанската действителност, върху която се крепи мощта и водещата роля на страната. А това безспорно е от полза не само за Вас, но на първо място за Обществото като цяло.
За мое голямо съжаление, това чувство не се поражда и го няма в Стара Европа. Независимо от това, консервативна Европа има бъдеще, защото Обществото е основано на морални и религиозни ценности за справедливост и добро, както е и структурирано въз основа на истински конкурентни принципи. Пътят за издигане по социалната и обществена стълбичка на живота преминава през отличното образование и неговото непрекъснато надграждане, доказването във всеки един момент и постъпателност в процеса нагоре, основан в полза на обществените ценности и просперитета на цялото Общество. В крайна сметка, погледнато отстрани, Западното Общество, като че ли прилича на един много добре смазан механизъм, в който всеки е на точното си място, така че много трудно може да има случаен „електрон“ по върховете, респективно да е пропуснат „мозък“, на който да не му е дадена достатъчна възможност за изява.
На целият този фон, запитвам се – къде сме ние и къде е нашето място в тази ценностна система и в света…?! Така или иначе, ние живеем, а и нашите наследници още дълги години ще живеят, във времето доминирано от Западната цивилизация с всичките и достижения, включително откъм структура и начин на организация на Обществото – най-напредничавия продукт, създаван някога от човечеството. У нас обаче, типичните ценности на Запад като безспорен интелект, добро образование, висок морал и чувство за справедливост, обикновено не водят до особен личностен просперитет, нито се използват пълноценно за благото на всички. Ако се вгледаме в най-новата си история ще открием, че сред хората, които са по върховете и ни управляват, има достатъчно много, които не се отличават с особен интелект, без необходимото образование са (често се опитват да го компенсират, докато са „горе“), не са open-minded за Обществото като цяло, но същевременно са доста находчиви, често дори хитри и нагли, за удовлетворяване на собствените си амбиции, интереси и потребности. Нещо повече, у нас много по-често връх взима физическата сила, наглостта, пошлостта и дори откровената простотия, отколкото ума, интелекта и образоваността…
На фона на горните разсъждения трудно мога да си представя, че с 1, 10 или 100 милиона евро, може да се промени нещо кардинално. Обществото ни, в много по-голяма степен, се нуждае от съществена промяна, свързана със структурата и начина на неговата организация. На първо място, необходимо е да се даде ясно послание, че у нас върховенство имат интелекта над физическата сила и ума над посредствеността. На следващо място, трябва да е безспорно, че изкачването по социалната стълбица се свързва с интелекта, образованието и способностите, а не с вихрещата се по нашите географски ширини шуробаджинащина (сама по себе си представлява проблем, тъй като често се свързва с лица, без личностни качества и съответно покритие), послушание и наглост. Наред с това, на всеки човек трябва да му се предостави широка възможност за изява и простор да твори, докато спомага за просперитета на Обществото – доколкото, когато сме от полза за всички, ние удовлетворяваме в по-голяма степен и собствените си интереси, но обратното като по правило не е вярно. И не на последно място, доколкото съм юрист, бих могъл да добавя, че върховенството на закона и неговото еднакво приложение спрямо всички, е нужната съставка, която да обезпечи налагане доброто и справедливостта като нравствени принципи и правилното функциониране на така бленуваното Общество. Защото, някак в балканския ни манталитет е вкоренено, че законът е хубаво нещо и трябва да се прилага за останалите, но ако нещо не ни харесва, то не сме длъжни да го спазваме, което има за резултат всеобщо беззаконие или дори по-лошо – различни нива на приложение и върховенство на закона, водещи до изкривявания във всички посоки. Тогава, като че ли от самосебе си, ще дойдат и редица други отговори – какви са нашите приоритети, за какво можем да си позволим по-голям бюджет, и от какво бихме могли да се лишим, къде да инвестираме и какво да загърбим или подминем, защото само в утопиите всичко е неограничено, включително за всеки, докато в реалния живот нещата са много по-земни, дотолкова, че на всички са ни до болка познати …
[1] Авторът е завършил Юридическия факултет към СУ „Св. Климент Охридски“, както е и носител на академичната степен EMBL-HSG (Executive Master of European and International Business Law) от авторитетния Университет в Санкт Галлен, Швейцария. Специализирал е в редица държави – Австрия, Германия, Лихтенщайн, Люксембург, САЩ, Швейцария, включително с престижни стипендии на Австрийското федерално министерство на образованието, Фондация „Кацарови“ (Швейцария), участвал е в известни форуми (Алпбах, Австрия). Понастоящем е преподавател по Гражданско процесуално право в ЮФ към ПУ „Паисий Хилендарски“, арбитър в European Court of Arbitration (Austrian Chapter), както и активно практикуващ адвокат. Има публикации в престижни наши и чужди професионални издания и списания;
