Фотография: Благой Анев
Текст: Венета Ангелкова
bgmonuments@gmail.com
www.monuments.bg
В брой 43 на сп. „Българска наука” вече Ви представихме личността и делото на Найден Геров и неговия паметник в Пловдив, където великият българин е развивал голяма част от народополезната си дейност.
Сега ще се върнем към началото, за да посетим паметника на Найден Геров в родната Копривщица и ще се опитаме да погледнем към възрожденеца през литературните му и езиковедски усилия.
За разлика от паметника в Пловдив, където Найден Геров е изобразен в цял ръст с книга в ръка, в Копривщица близо до центъра на града, пред неговата родна къща можем да видим бюст-паметник, тържествено открит през 1998 г. Мястото на паметника е символично и с това, че в къщата се е помещавало училището, където е преподавал бащата на Найден Геров и в което самият той е започнал образованието си.
Паметникът е дело на известния скулптор Михаил Шапкарев, сам потомък на българския възрожденец и фолклорист Кузман Шапкарев. Този паметник е един от редицата успешни експерименти на автора в монументалното изкуство, където Шапкарев въвежда нови композиционни и пластични прийоми в използването на врачанския камък.
Паметникът в Копривщица отбелязва началото на живот, изпълнен с обществена, политическа и главно просветителска работа, чрез която Найден Геров се стреми да даде лице и самосъзнание на своя народ, да го издигне до културните постижения на свободните общества. По време на българското Възраждане в Русия и западните страни бурно се развиват техническите нововъведения, а заедно с тях и научните търсения.
Високо образован и ревностно ангажиран с проблемите на своя народ, Найден Геров заема мястото и ролята на първосъздател на научни и културни ценности – издава първата поема на новобългарски език „Стоян и Рада“, поставя началото на пътеписания жанр в българската литература, автор е на първия многотомен тълковен речник на български език.
Като типичен възрожденски енциклопедист Найден Геров се труди в разнопосочни области. Освен учител и общественик, по чиято инициатива за първи път се организира празник на светите братя Кирил и Методий, той е писател, езиковед, фолклорист, а също и философ и учен-естественик – по време на учението си в Ришельовския лицей в Одеса издава книгите „Няколко думи за превода на математическата география“ (1842) и „Начала на християнското учение“ (1843).
Но все пак Найден Геров е много различен от съвременниците си. Ето как Георги Константинов описва нетипичната за онова време и място изключителна личност: „Имаме пред себе си един спокоен и благороден дух, роден за съзерцателна и кабинетна работа, поставен всред условия, които не признават никакво разпределение на труда и които от учения искат да правят герой, от съзерцателя, борец. Това е епоха, в която никой не може да узнае преобладаващите склонности на природата си, епоха на велики увлечения, които търсят само едно – свободата, без да подбират средствата и героите. Та и Найден Геров, който в днешно време би бил само един почетен академик, по силата на тия условия на времето си, трябва тъй често да мени своите роли. Това е трагедията и величието на всички наши дейци от времето преди Освобождението.”
Литературните и филологическите занимания увличат Найден Геров още в Одеса, където в културната среда на българската емиграция и повлиян от руските фолклористи поезията му слага началото на ново българско стихосложение. Стиховете му, които така и не отпечатва, са първата българска революционна поезия, достигнала по-късно гениален апогей у Ботев.
Най-стойностен художествен израз на емигрантския блян по родината и на стремежите на народния дух е поемата „Стоян и Рада”, отпечатана през 1845 г. в Одеса. В нея за първи път виждаме преработка на фолклорен сюжет – похват, усъвършенстван с времето и използван и до сега в българската поезия и проза. Любовният мотив, който излиза извън канона на патриотично-борческата повеля на времето, залага още една нова за българската литература романтична тенденция. Найден Геров отпечатва поемата и за да докаже на мнозина българи, че говоримият български език е пригоден за поетически изказ. Така с поемата на един 22 годишен младеж започва и официализирането на нашия език и приближаването на всекидневната реч към една научна норма, която днес изучаваме като всеизвестна даденост.
Епохалното дело на Найден Геров, в което са отразени неговата широка култура и упорството на академичния ум, е неговият „Речник на блъгарский язик, с тлъкувание речити на блъгарски и русски. Събрал, нарядил и на свят изважда Найден Геров”. В продължение на петдесет години той събира думи, изречения, пословици, откъси от песни и собствени имена, за да положи основата на този писмен паметник на българския език и творчество.
Много български книжовници от онова време пишат граматики, събират материали за речници и т. н. Интересът към езика, заедно с тоя към бита и историята на народа, са типични за нашето Възраждане. Самият Найден Геров издава редица филологически изследвания, в които се застъпва за строго етимологичното писане с разбирането, че съвременният му български език по звучене и правопис е най-близък до църковно- славянския (т. е. старобългарския), с което създава цяла правописна школа.
Но речникът е забележително постижение, тъй като в него е събрана огромна като обем част от словното богатство на тогавашните българи. Никой до тогава, а и дълго след това, не е успял с такава ерудиция, сериозна професионална подготовка и изключителна обич към българската реч да подреди и анализира живия променлив език с отразения в него мироглед и традиции на българина.
Българският език се еманципира от езиците на Османската империя като език на отделна култура, народ и държава. Той става инструмент за ново национално самосъзнание. На него се пише, публикуват се художествени и научни произведения, той се изучава и кодифицира. Найден Геров започва това дело и се труди за него със страстта на учен и родолюбив българин през целия си живот.
А паметникът в Копривщица и символиката около него разказват нашата лична история, когато за първи път влезем в школото и с неуверена детска ръка напишем: „Аз съм българче…”
