Текст: Антоан Тонев
Мемориалната група се намира в центъра на столицата ни в непосредствена близост до Народното събрание и Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Състои се от два паметника, като първият е посветен на българските летци загинали във войните от 1912 до 1945 година, а вторият – на българските парашутисти, намерили смъртта си при изпълнението на воинския си дълг. Първият паметник представлява скулптура на летец в цял ръст, като върху постамента е изписано: „Все по – високо и по – високо. На българския летецъ. Българското студентство”. Според един надпис върху паметника скулптурата е била създаден от Академическия аероклуб през 1941 година, а мемориалната плоча, която посвещава паметника на всички български летци, загинали за Родината, е поставена през 1994 година от клуба на летците „кап. Димитър Списаревски”. Вторият паметник представлява правоъгълна възпоменателна плоча в чиито център са изписани имената на български парашутисти загинали при Стражин, Страцин, Куманово и в Унгария. От двете страни на паметната плоча има колони, като на лявата е „кацнал” орел с разперени криле, а на дясната е поставен знака на парашутни войски.
Макар че се намира в центъра на столицата този мемориален комплекс е доста непознат сред широката общественост и това донякъде се дължи на факта, че много малко се знае за героизма на българските летци и парашутисти по време на войните, в които България участва през ХХ век. Стотици страници няма да ни стигнат за да представим невероятните подвизи, извършени от българските авиатори и десантчици. По тази причина тук няма да се спираме подробно на всички велики дела, а само ще маркираме някои от най – важните, като се надяваме, че читателите сами ще се запознаят с биографиите и делата на героите, които ги развълнуват най – много.
По време на Балканската война българската авиация за първи път използва самолета като средство за нанасяне на удар срещу живата сила на противника. Завинаги в историята ще останат имената на поручиците Радул Милков и Продан Таракчиев, които на 16 октомври 1912 година извършват първия боен полет в българската военна история. По време на Балканската война българската авиация променя цялостно концепцията за използването на този вид войски и не случайно цяла Европа с интерес наблюдава случващото се на Балканите. Българските летци започват една от най – големите промени в историята на военното дело, свързана с превръщането на военно – въздушните сили в основна ударна част от армията на всяка напреднала във военно отношение държава.
По време на Първата световна война българските летци показват невероятни качества, които изумяват не само съюзниците, но и враговете ни. Докато английските и френски летци обикновено навлизат с 20 – 30 километра зад фронтовата линия, за да разузнаят, то българските авиатори летят на 150 – 160 километра зад вражеските окопи. Не един и два са случаите в които смели български пилоти, макар и да не разполагат със специализирани изтребители, успяват да защитят българското въздушно пространство и някои обекти със стратегическо значение в българския тил. Така например на 21 април 1916 година капитан Таракчиев се сблъсква с 4 вражески самолета и с отчаяна стрелба успява да ги прогони от въздушното ни пространство. На 30 септември 1916 година българската авиация постига и първата си въздушна победа. Поручик Марко Първанов сваля френски бомбардировач, чиято цел е била да бомбардира София. В следващите две години българската авиация участва в над 60 въздушни боя, като сваля 5 чужди самолета и пленява още 5 чужди машини заедно с екипажите им. Загубите на родната авиация са петима пилоти и двама наблюдатели и макар че има извършени три принудителни кацания на български самолети на чужда територия нито летците, нито машините са пленени. Българските летци унищожават своите самолети, а след това успешно се изтеглят зад фронтовата линия. Какъв по – ярък пример за невероятната смелост и за високите воински качества на българските летци можем да дадем?
Най – впечатляващо по своите размери е участието на българската авиация във Втората световна война. Неравните битки срещу английските и американските противници донасят много страдания и разрушения в България, но и показват че българският летец е достоен защитник на Отечеството и че по – скоро би избрал смъртта, отколкото поражението. Англо – американските удари в крайна сметка не постигат целта си и Царство България не се изтегля от териториите, които са му отстъпени от страна на съюзниците ни. Статистиката показва, че по време на англо – американската офанзива българската авиация сваля 65 противникови самолета, а още 120 падат в резултат на повреди причинени от нанесените им от българските летци удари, като междувременно губим 27 самолета и 23-ма пилоти. Всички тези цифри обаче не могат в достатъчна степен да разкрият героизма на българските летци, които по принцип се бият срещу седемкратно превъзхождащ ги противник, а в отделни сражения съотношението на силите е достигало до 23:1 в полза на англо – американската авиация. Общо 66 български летци оставят имената си в списъка на въздушните победители по време на Втората световна война. Начело на този списък е поручик Стоян Стоянов, който постига впечатляващите 15 въздушни победи, а под него следват имената на други български герои с по 13, 10, 8, 7 и т.н. въздушни победи.
Може би по – лесно може да се разберат героизмът и жертвоготовността на българските летци, ако се вгледаме не в статистиката, а в две по – частни, чисто човешки истории. Това са историите на двамата български тарани – поручик Димитър Списаревски и поручик Неделчо Бончев.
На 20 декември 1943 година е първият и последен бой на поручик Списаревски. Той се сблъсква с противникова бомбардировъчна група в района на село Долни Пасарел, Софийско. След като сваля един от бомбардировачите българският летец се насочва към летящата крепост, която е водач на групата, и след като свършват патроните на картечницата му се врязва със своя самолет в американския бомбардировач. Поручик Списаревски загива и посмъртно е произведен в чин капитан, но успява да свали американската летяща крепост и да прекрати бомбардировките, поне за ден. Показателни за качествата на българските летци са думите на единствения оцелял американец от поразената от първия български таран летяща крепост: „Българските летци се бият с ожесточение, като че ли защитават най-скъпата светиня на света. За мен те изчерпват понятието ненадмината ярост в авиацията.” Вторият български таранен удар срещу противника е осъществен от поручик Неделчо Бончев, който на „черния” 17 април 1944 година след изчерпване на боеприпасите си се врязва в противникова летяща крепост. За разлика от поручик Списаревски Бончев успява да катапултира, но при падането губи ботушите си и се разболява тежко от бронхопневмония. Само 6 месеца по – късно не напълно възстановен българският герой отново се завръща на фронта, но този път воюва срещу своите довчерашни съюзници германците. Този момент показва колко силна е любовта към Родината на българските военни през 40-те години на ХХ век и как за тях освен България и българския народ няма нищо друго свято на земята. Самолетът на поручик Бончев е свален при една щурмова атака срещу германските позиции и след като отказва да сътрудничи на нацистите е разстрелян от охранителните части на СС. Историите на Димитър Списаревски и Неделчо Бончев са урок за всички нас, урок по патриотизъм и родолюбие от най – висока проба.
Невероятните победи на българските летци продължават и в последната фаза на Втората световна война. Българите успяват да унищожат 85 батареи, 694 бойни коли, 23 локомотива, 496 вагона, 25 самолета, 16 моста и 11 ж. п. гари, контролирани от силите на Вермахта. В отговор на това Луфтвафе сваля 32 български самолета като загиват 18 български летци. В тази последна фаза на войната се проявяват и българските парашутисти. При Стражин, Страцин и Куманово те изиграват решаваща роля за пробиването на германската защита. Техните подвизи и до днес не са напълно известни на българската общественост. Това може да бъде отчетено като сериозен пропуск, който в последните години започва да се преодолява след издаването на няколко книги посветени на героите от парашутната дружина.
Саможертвата и смелостта на българските авиатори никога няма да бъде забравена. Имената на героите завинаги ще бъдат изписани със златни букви в нашата история и ще ни служат за пример как да обичаме и да защитаваме Родината си. Независимо срещу кого, независимо в каква ситуация и при какво разпределение на силите смелите български пилоти излитаха и се биеха за България до последна капка кръв. Те опазиха нашето небе, а ние пазим за тях най – свидно място в сърцата ни.
Посвещавам тази статия на дядо ми –
Благой Стоичков, полковник от
Български Военновъздушни сили.
Благой Анев
