Направи дарение на училище!
Спасявайки се от французите, португалският крал Жоао VI пристига с целия си двор в Бразилия. Рио де Жанейро става временно столица на Португалската империя. Пребиваването на португалския двор е Бразилия засилва колониалната експлоатация на страната и предизвиква нова вълна от заговори и въстания с цел завоюване на независимост.
1813 г.
Въстание на робите в североизточната част на Бразилия.
1815 г.
Португалските власти провъзгласяват Бразилия за кралство. Крал е Жоао VI, Премахнат е колониалният статут.
1817 г.
Въстание на републиканците в Пернамбуку, (щат в Югоизточна Бразилия, край. Атлантическия океан), насочено срещу португалската аристокрация. Провъзгласена е република, ликвидирано е робството на негрите, въведена е религиозна търпимост, установени са контакти със северната част на Бразилия (където също избухват въстания, които са потушени).
1820—1822 г.
Жоао VI се връща в Лисабон, като оставя за наместник в Рио де Жанейро своя син Педро. В Рио де Жанейро е свикано Национално събрание, което прокламира отделяне на Бразилия от Португалия (1821 г.). Поради несъгласие на португалското правителство, избухва въстание. Провъзгласена е независимостта на Бразилия (1822 г.). Педро става император на Бразилия (12. X.1822 г.).
1822-1831 г.
Управление на Педро I.
1823 г.
Свикан е първият бразилски парламент (3. V), който приема конституция (1824 г.). Бразилия става конституционна монархия.
1825-1828 г.
Бразилия води неуспешна война с Аржентина и загубва Уругвай.
1831 г.
Поради военното поражение и затова не признава конституцията, Педро I отрича от престола в полза на малолетния си син Педро II и заминава за Португалия.
1831—1889 г.
Управление на Педро II. През този период Бразилия продължава да се управлява от едрите плантатори-робовладелци.
1835 г.
Въстание на робите-негри в Северна Бразилия.
1836—1846 г.
Републикански движения в Южна Бразилия. Борба за премахване на монархическия строй и установяване на република, за ликвидиране на робството.
1848—1849 г.
Републиканско въстание в Пернамбук
1850 г.
Влиза в действие първата морска линия (с парни кораби) до Европа. Забрана върху търговията с роби (нелегална тъвговия обаче продължава).
1851 г.
Война с аржентинския диктатор Рося която завършва с успех за Бразилия
1854 г.
Започва строителството на жп линии.
1858 г.
Кафето е 48 на сто от целия бразилски износ.
1865—1870 г.
Бразилия, Аржентина и Уругвай водя война с Парагвай. Те окупират почти половината от парагвайската територия
1869 г.
Създадена е Републиканска партия, която групира опозиционерите.
1870 г.
Прокламиран е Републиканският манифест, който настояза за федерации. от деляне на църквата от държавата премахване на робството.
1873 г.
Бразилия осигурява 50 на сто от световното производство на кафе.
1875—1900 г.
В Бразилия пристигат 8 млн. селскостопански работници от Западна Европа.
1888 г.
Ликвидирано е робството (най-късно от всички страни в Южна Америка). Това предизвиква недоволство от страна на плантаторите, които преминават в опозиция на монапхизма, отслабен преди това от въстанията на републиканците.
1889 г.
Ликвидирана е монархията.
1891 г.
Парламентът приема нова конституция (24. II), подобна на консттуцията на САЩ. Бразилия става федеративна република. Църквата е отделена от държавата. Въпреки демократичните промени, властта е в ръцете на едрите земевладелци. Голямо влияние на чуждия капитал (особено на американския).
1896 г.
Основана е Социалистическата партия на Бразилия (тя престава да действа по време на Първата световна война).
1898—1902 г.
Президент на републиката е Ферас де Кампос Салес. Финансови реформи.
1902—1912 г.
Регулирани са границите с Аржентина, Френска и Британска Гвиана, Боливия, Перу и Уругвай.
1904 г.
Кафето е 75 на сто от бразилския износ.
1906—1909 г.
Разгърнато е строителството на жп линии. Реорганизирани са въоръжените сили. Регулирани са въпросите за емиграцията.
1910 г.
Делът на кафето и каучука достига 80 на сто в бразилския износ.
1917 г.
Бразилия участвува в Първата световна война на страната на Антантата.