Извънредно интересен е текстът от т. нар. „Едеска хроника“, VII в., която представлява незаменим извор за ранната история на Изтока. Откъс от Айнхард разкрива взаимоотношенията между франкския владетел Карл Велики и Харун ал-Рашид.
Арабските завоевания са представени с откъси от хрониката на Табари и от историята Ибн Котейба. Много важни сведения са привлечени за класите и класовите взаимоотношения в арабския свят, за революционните борби на населението в арабските държави.
За равнището на обществената мисъл, на идеологията в арабското общество свидетелствуват последните два текста, отразяващи обществено-политическите схващания на някои арабски философи.
13. Из философските възгледи на Тарафа ибн-ал-Абад
Тарафа ибн-ал-Абад (543—569 г.) е един от изтъкнатите поети на арабската култура преди исляма. Той принадлежи към племето Бакр ибн-Ваил. Произхожда от знатен род. Баща му бил поет, а така също и дядо му. В произведенията си е отразил прогресивните тенденции в развитието на обществото. Неговите философски възгледи са насочени против религията.
Ако смъртта е неизбежна, ако след смъртта не ни очаква нищо, ако смъртта постига бедния също така, както и богатия, щедрия също така, както и скъперника, храбреца също така, както и страхливеца, не е ли по-добре да се вземат от живота всички наслаждения — и за душата, и за тялото: възвишените стремежи на душата да се удовлетворяват чрез изпълнението на дълга и издигането над пороците, а на тялото да се даде възможност да познае всички наслаждения, които са възможни.
Ханна аль-Фахури, История арабской лнтера-ратурн, т. I, Москва, 1959, с. 88.
14. Едеска хроника
Този важен извор за историята на Близкия Изток е написан въз основа на редица по-стари източници. Съставителят е използвал материали от архива на едеските царе и епископи, хрониката на Йешу Стилит, а така също устни предания от своето време. Едеската хроника е съставена през 851 г. от селевкидското летоброене, което съответствува на 540 г. от н. е. Тя е запазена в препис от VII в., съхраняван във Ватиканската библиотека,
Маряб бар Шемеш и Кайома бар Магартат, писари в Урх,
записаха това събитие по заповед на цар Авгар, Бардии и Ба-
валид, които бяха поставени начело на архивата, взеха тези
[записи] и ги положиха [в архивата] като довереници на града.
През 180 г. започнаха да поставят царе в Урх.
През 266 г. се възцари кесар Август.
През 309 г. се роди нашият господ.
През 400 г. цар Авгар си построи мавзолей в чест на своята смърт.
През 449 г. Марнион напусна католическата църква.
Кесар Луций със своите братя в петата година от своето царуване подчини партяните на ромеите.
(VIII) През 467 г. на 11 тамуз (юли) се роди Бардесан.
През 517 г. Авгар построи крепост в своето укрепление.
През 551 г. се роди Мани.
През 614 г. в дните на император Диоклетиан стените на Урх бяха разрушени повторно.
През 624 г. епископ Кун (Конон) положи основите на църква в Урх, построи и завърши тази сграда епископ Шад, който беше след него.
През 635 г. в Урх беше уредено гробище. В дните на епископ Айталаел, една година преди великия събор в Никея.
През 636 г. беше поставен за епископ в Урх Ай-талак. Той уреди гробище и църква в източната страна.
В следващата година се събра Никейският събор на 318 епископи.
През 639 г. започна строителство и увеличаване на църквите в Урх.
(XVII) В 469 г. умря Мер Иаков, епископ Низибийски. (IL XXXIX) На 24-о число на първия месец канун, след
идването на епископ Асклепий в Урх, той изгони източните монаси и всички монаси от приятелите си, които не приемаха Хал-кидонския събор.
(ХС) В 863 г. за четвърти път водата наводни Урх, разруши стените, изкопа земята, погуби жителите и направи голямо разрушение.
(ХСI) По тези причини епископ Асклепий се отдалечи от Урх и се отправи за град Антиохия при патриарх Евфразий (Евпор) и остана там около 70 дни; там, в Антиохия, той умря на 27 хазиран (юли) същата година и беше погребан пак там в Антиохия. На 4-то число на м. илула (септември) същата година взеха тялото му от Антиохия и го погребаха в църквата на мар Барлахи редом с епископ мар Нон.
(ХСП) Когато Павел научи, че Асклепий е починал, той се покая и се обърна с молба към мар Юстиниан Патрикий, а също написа и послание на патриарх Евпор, заради което и заради писмото Юстиниан го върна да заеме своята катедра. Той дойде в Урх на 8 адор (март) 837 г., осем месеца след смъртта на мар Асклепий.
(ХСШ) Епископ Павел, след като се върна в катедрата си в Урх, за трети път, живя 8 месеца и около 8 дни и на 30-то число от Парся месец тешрин (октомври) 838 г. епископ Павел почина.
(ХСIV) След него беше Андрей, който дойде в Урх на 7-мо число на месец шабаш (февруари), същата 838 г.
(ХСV) Поради вниманието и усърдието на боголюбивия император Юстиниан четири свети събора бяха записани в дип тихите на църквата, а именно — Никейският, Константинополският, Първият Ефески и Халкидонокият.
(ХСVI) В 13-та година от царуването на Юстиниан, съответстваща на 850 г., II индикт, в 5-то число на първия месец тешрин (октомври) беше видяно знамение, подобно на копие.
(ХСVII) В петък — 29-то число на м. йара (май) 837 г., в 7 часа имаше голямо и страшно земетресение, поради което беше разрушена голяма част от Антиохия, засипани бяха живи хора и загинаха жителите й.
(ХСVIII) В 839 г. на 15-то число на втория месец тишрин (ноември) избухна голям пожар в Антиохия и изгоря голяма част от това, което беше оцеляло от земетресението. Как започна пожарът, не се узна.
(ХСIХ) В това земетресение умря патриарх Евфразий, той загина под развалините, и, както се говори, през целия ден се чувал плач изпод развалините. След него беше епископ в Александрия Ефрем Амидеки, бивш епископ на Изтока.
(С) В 844 г. в 6-то число м. канун (декември) почина епископ мар Андрей и беше погребан в църквата на мар Барлах редом с останките на мар Нон и мар Асклепий. След него беше Адай, който дойде в Урх на 28 число на м. аб (август), 844 г.
(СI) В 838 г. на 1 нисан (април) мар Юстиниан стана кесар и на 10 аб (август) същата година падна, почина император Юстин и се възцари сам мар Юстиниан.
(СII) В 842 г. през м. тамуз (юли) дойде в Урх мар Де-мостен, за да началства над ромейската войска.
(СIII) В 843 г. на 18-то число на първия месец канун (декември) хуните нахлуха в ромейските предели. Те пленяваха и убиваха до Халепската (Арлепската) област и до 12 (верстовия) камък за Антиохия. От тези беди заболя мар Демостен и почина в града Телен на 10-то число на втория месец канун (януари) същата година.
(СIV) В 843 г. през м. илуле (септември) патриарх Руфиин сключи мир между перси и ромеи. Този мир продължи до 851 г.
(СV) През м. ияре (май) тази година персийският цар Хос-рой наруши мира и нахлу в ромейските предели. Той опустоши Шур, Халеб, Антиохия, завзе също Апамея, върна се и дойде до Урх. Но по божия милост заобиколи го и не му причини вреда. Богатите от града дойдоха при него и той взе два кентенария злато и се върна в страната си.
(СVI) Както ние научихме от древната история, от времето на възнесението на Христа, в славата на своя отец, четири пъти водата е разрушавала стените на благословения град, рушила неговите кули, унищожавала неговото население. За първи път стените му бяха разрушени при Север, император на ромеите, в 513 г. по летоброенето на гърците, във втория месец тешри (ноември). Втори път стените бяха разрушени в дните на император Диоклетиан в 614 г. в м. ияре (май), за трети път отново бяха разрушени стените в дните на победоносния император Хонорий и Теодосий в 724 г., във вторник — 18 адор (август), когато мар Рабул -беше епископ в Урх. За четвърти път те (стените) бяха отново разрушени в дните на император Юстин в 863 г., когато Асклепий беше епископ в Урх.
Н. В. Пигулевская, Палестинскнй сборник, IV (67), 1959, с. 88—96.
3 5. Връзките на Харун ал-Рашид с Карл Велики. Айнхард — из „Животът на Карл Велики“
Аарон ( багдадският халиф Харун ал-Рашид.), кралят на персите, владеещ целия Изток с изключение на Индия, беше така дружески разположен към Карл, че предпочиташе неговата любов пред приятелството на всички крале и князе на земята и считаше само него достоен за уважение и подаръци. По-късно, когато пратениците на Карл, отправени с дарове за светия гроб на нашия господ и спасител, за мястото на неговото възкресение, се явиха пред Аарона и му изложиха волята на своя господар, Аарон не само даде всичко, за което го помолиха, но му отстъпи самата светиня и мястото на спасението. След завръщането на пратениците Аарон, присъединявайки към тях своите пратеници, им дава за Карл дрехи, аромати и други източни богатства заедно с огромни дарове. А немного преди тях му изпрати слон, за който той го бе помолил, макар Аарон да имаше по това време само един.
MGH, Script. rer. German. Hannoverae, 1911 Einhard Vita Karoli Magni, p. 19-20, col, 16..
16. Завладяването на остров Крит според хрониката на Табари
Арабската хроника на Табари е изключително важен източник за нашествията на арабите в Европа. Самият Табари, който се е родил през есента на 839 г. в Амуле, а починал през 932 г. в Багдад, бил един от най-образованите хора на своето време. Поради свободолюбивите си възгледи бил обявен за еретик. Ако и да има до голяма степен компилативеи характер, неговата хроника е наситена с ценни подробности за взаимоотношенията между араби и византийци.
Когато Абдаллах ибн-Тахир ибн-Хусеин влезе в Египет, ( това събитие станало през 210 г. по арабското летоброене (24. IV. 825 — 12. IV. 826 г.).) той изпратил испанците при тях и при тези, които живеели с тях, за да им обявят война в случай, че откажат да им се подчинят. Съобщили му, че те се съгласили да му се покорят и помолили за пощада, при условие че им се даде възможност да се оттеглят от Александрия в някои гръцки предели, които не влизат в границите на исляма. При това условие той ги пощадил. И те се оттеглили от Александрия и се установили на един от морските острови, който се наричал Крит, заселили се на него и там се задържали. Потомците им живеят на него и досега.
А, Васильев, Византия и арабьк . ., Петроград, 1902, приложение, с. 22.
17. Набезите на арабите във Византийската империя (IX в.). Из историята на ибн-Котейба
Абу Мохамед Абдаллах бел-Муслим ибн-Котейба е един от най-видните арабски историци през ранното средновековие. Той се родил в Куфа или Багдад през 828 г., а починал през 884—885 г. Неговата история сьдържа важни сведения за взаимоотношенията между арабите и Византийската империя.
. . . След това Мамун (Мамун бил арабски халиф, който стоял начело на халифата от 813 до 833 г. Неговото управление протекло в борба срещу революционните сили, вдигнали се на въстание през 815—816 г. Той водил и две тежки войни за разширяване границите на Арабския халнфат.) се отправи за Тарс, нападна гърците и завоюва крепостите Куру, Харшану и Семалу. След това се оттегли в Дамаск, подир което замина за Египет и отново се завърна в Дамаск. След това той се отправи срещу гърците в 217 г. (7. П. 832 — 26. I. 833 г.) и през тази година беше взет Лулу и заповяда той да бъде построена Тиана. След това се завърна Мамун и се отправи за Рака.
След това се завърна в гръцката земя и почина при реката Бодендун на 17 ден на месец реджеб 218 г. [7. VIII. 833 г. от европейското летоброене]. II той беше пренесен в Тарс и погребан там.
А. Васильев, Византия и араби.. ., приложение, с. 2.
18. Класовата борба в Арабската държава. Татари — из „История“
а) Въстание на арабските племена след смъртта на Мохамед
Той почина по обед в понеделник на 12 Раби. При известието за неговата смърт войниците се завърнаха в града; Бурейда издигна знамето пред вратата на пророка. Но Абу Бекр, ставайки халиф, му заповяда да снеме знамето от дома на Усама и да не го развява, докато походът не бъде завършен.
Въпреки падането на арабите Абу Бекър заповяда на Усама да изпълни дадените му поръчения. Омар, Осман Са’д-ибн-Абу Вакас Абу Убейда и Саид ибн-Зейд ои даваха вид, че според тях не би трябвало да оставят Медина беззащитна срещу нападенията на бедуиннте и че ще дойде време да воюват против гърците, когато ислямът отново се укрепи в Арабия. Той [Абу Бекър] ги изслуша и след това каза: Даже и да мисля, че в Медина ще ме разкъсат дивите зверове, все пак по-скоро бих отправил тази експедиция, отколкото да предприема нещо друго, защото божият пратеник, върху когото слезе откровение от небето, каза: „Изпрати отряда на Усама!“ За едно само аз бих помолил Усама — да остави той при мене Омар, без когото не бих могъл да се справя.
Между това арабите отстъпиха от исляма; промениха се всички племена — къде цялото племе, къде част от племето; появи се лицемерие; евреите и християните надигнаха глава.
б) Арестуване и смърт на Ибрахим ибн-Мохамед
След това в ръцете на Нерван ибн-Мохамед попадна писмото на Ибрахим ибн-Мохамед, написано до Абу Муслим в отговор на писмото на последния. В това писмо Ибрахим заповядвал на Абу Муслим да избие всички жители на Корасан, говорещи по арабски. Тогава Нерван написал на управителя на Дамаск, заповядвайки му да напише на своя представител, управителя на областта ал-Белка, да се отправи в ал-Хумейм, за да арестува Ибрахим ибн-Мохамед и да го отправи при Нерван.
Ние казахме на Ибрахим: „Този, който пристигне за тебе, не е нищо повече от тебе като смъртен човек; дай ние да го убием и след това да избягаме в Куфа, жителите, на която са наши привърженици.“ Той им отговори: „Разрешавам ви това.“
И разказват, че когато хванали Ибрахим ибн-Мохамед, за да го отправят при Нерван, при прощаването със своето семейство той известил за своята близка кончина и им заповядал да отидат в Куфа с неговия брат Абул Абас Абдулла ибн-Мохамед, да го слушат и да му се подчиняват и завещал на Абул Абас да бъде халиф, негов приемник.
Към тази година [154, м. хиджра = 24. XII. 770—12. XII. 771 г.] се отнасят отпътуването на ал-Мансура в Сирия, неговото пътешествие в Ерусалим и отправянето на Азид ибн-Хатим начело на 50 хиляди души за Ифрикия на война против тези въстаници, които убиха там Омар ибн-Хавс, управителя на ал-Масура.. .
В тази година [176, м. хиджра = 27. IV. 792 – 17. IV. 793 г.] в Сирия се разгаря племенна борба между низаритите и йеменитите. В това време глава на низаритите беше Абул-Хейзан.
Разказват, че тези смутове се разгорели в Сирия през това време, когато неин управител от името на господаря бил Муса ибн-Иса. В резултат на тази тяхна взаимна вражда били избити много низарити и йеменити. И назначи ал-Рашид за управител на Сирия Муса ибн-Ахъя ибн-Халид и предостави на негово разположение много войводи, войски и старши чиновници. И Муса прекара в Сирия, докато се умиротвори нейното население, докато се прекрати смутът и се установи порядък в делата. Известието за това пристигане в Багдад до ал-Рашид и той предостави на Яхъя правото да реши съдбата на провинилите се. Яхъя им прости за извършените от тях престъпления н им заповяда да пристигнат в Багдад.
в) Въстанието на Абу Харб
Към събитията от тази година [227, м. хиджра=21. X. 841 — 9. X. 842 г.] се отнася появяването Абу Харб ал-Мубарка ал-Ямани в Палестина и неговото въстание срещу правителството. Едно от тези лица, от които заимствувах своите сведения, някакъв ползуващ се със слава човек, познаващ това дело, ми разказа, че причина за въстанието на Абу Харб против правителството е било следното обстоятелство: когато отсъствал Абу Харб, един войник поискал да се настани в неговия дом, в който се намирала жената или сестрата на Абу Харб. Тя не искала да го пусне и той я ударил със своя камшик. Тя вдигнала ръка за защита, ударът преминал по нейната ръка и на нея останала следа от него. Когато Абу Харб се завърнал у дома си, тя заплакала, оплакала се от постъпката на войника и му показала останалата на ръката й следа от удара. Тогава Абу Харб взел своя меч, отишъл до войника, неочакващ нападение, и го съсякал. След това той избягал, обвивайки своето лице с покривало, за да не го познаят, и пристигнал в една от урдунските планини. Правителството започнало да го търси, но никой не могъл да каже къде се е дянал той. Денем Абу Харб излизал и надявайки покривало, бродел из тази планина, която му служела за убежище. Онези, които го забелязвали, отивали при него и той ги увещавал да живеят според правдата и да се борят против кривдата, говорел за правителството и за неговото отношение към народа и го порицавал. Той не преставал да действува така дотогава, докато се присъединили към него известен брой земеделци, жители на този окръг, и селяни. Представял се той за омайяд и неговите привърженици говорели, че той е ас-Суфян. Когато около него се събрали много привърженици и последователи от хората на горепосочената класа, той се заел с пропаганда сред местните знатни и на негова страна преминали немалко вождове на йеменитите, а между другите някой си ибн-Бейхас, човек влиятелен сред йеменитите, и двама други дамаскинци. Известието за това пристигнало до ал-Мутасим по времето, когато той бил болен от онази болест, която го отвела в гроба. Той изпратил против Абу Харб Раджа ибн-Ейюба ал-Хидарий е хиляда войници. Доближавайки метежника, Раджа го видял обкръжен от целия народ.
Този, който ми предаде разказа за него, казва, че при Абу Харб имало 100 хиляди души. Тогава Раджа не искал да встъпи в бой с него, разположил се на лагер срещу него и започнал да изчаква. Когато настъпило началото на времето за обработване и оране на нивите, когато земеделците, намиращи се при Абу Харб, отишли на работа, а владетелите на земята в своите имения, така че при Абу Харб останал немного народ, хиляда или две хиляди души, тогава Раджа излязъл, за да се бори с него.
Абу Джафар съобщава, що се касае до тези, които разказват за въстанието на Абу Харб по-иначе, отколкото аз писах за него, те твърдят, че то станало през 226 г. [840—841 г.] и че той вдигнал бунт в Палестина или Рамла. Те говорят, че той бил ас-Суфян, че заедно с него въстанали 50 хиляди йеменити и др. и че го признали за ибн-Бейхас и заедно с него двама други дамаскинци; тогава ал-Мутасим изпратил против него Раджа ал-Хидарий с голяма войска; Раджа се сражавал с тях при Дамаск, разбил около 5 хиляди привърженици на ибн-Бейхас и неговите двама съмишленици, взел в плен ибн-Бен-хас и убил двама негови другари. И нападнал Раджа Абу Харб в Рамла, избил около 20 хиляди негови привърженици и взел в плен самия Абу Харб. Той бил отведен в Самария и затворен е подземна тюрма заедно с ибн-Бейхас. . .
г) За джебчиите
И през този месец на тази година [рабие I, 293, м. хид-жра = 31. XII. 905 — 25. I. 906 г.] пристигна известие, че един от братята ал-Хусеин ибн-Зикравейхи, известен под името „Родилно Петно“, излязъл на неголяма група хора в ад-Дали, че по Ефратския път при него се събрали неголямо количество бедуини и разбойници, че той се отправил с тях по направление към Дамаск през пустинята, опустошавал тази местност и воювал против нейните жители. Срещу него бил изпратен ал-Хусеин ибн-Хамдан ибн-Хамдун и той се отправил с голяма войска. От Дамаск този джебчия пристигнал в джумада на тази година. След това се получило известие, че този джебчия пристигнал в Табария, жителите, на която се възпротивили на неговото влизане в града и той воювал с тях, докато влязъл, избил всички намиращи се тук мъже и жени, разграбил града и заминал по посока на пустинята…
Н. А. Медншсов, Палестина от завоевания се арабами до крестовьiх походов по арабским источникам. Приложение I (1), СПб, 1897. с. 26—27, 137, 223, 225, 226, 236, 238—239, 241—243, 251—254.
