Направи дарение на училище!
Хераклид, Пътни картини, I, 6—30
6. Оттук пътят води за Ороп ( Град на Северна Атика, разположен на Евбейския залив.), като минава през Афидна и покрай светилището на Зевс Амфиарейски; за онзи, който пътува без багаж, това е път за около един ден. Пътят е стръмен, но по него има толкова странноприемници, в които се намяра в изобилие необходимата храна, както и места за почивка, така че предпазват пътниците от умора.
7. Градът на оропците принадлежи на Тива. Тук занаятите са извънредно развити, а алчността на митничарите е открай време неизмерима, като при това тя е подхранвана и от тяхната злоба. Защото те събират мита даже и от стоки, които тепърва ще се внасят у тях. Повечето от тях са груби в обноските си, особено след като са премахнали разбраните хора. ..
8. Оттук до Танагра има 120 стадия. Пътят води през една местност, обрасла, с маслинени и други дървета, ,и е напълно безопасен откъм заплахата от разбойници. Град Танагра е разположен на една камениста стръмнина, като неговата глинеста почва блести отдалеч със своята белота. Предверията на къщите и оцветените с восъчни бои картини са голяма украса на града. Той не е особено богат със земеделското си производство, но по своето производство на вино заема първо място в Беотия.
9. Жителите са в извънредно добро материално състояние, но по своя начин на живот са скромни; всички те са предимно земевладелци, а не работници-занаятчии. Те умеят да съблюдават добре правото, верността и гостоприемството. На нуждаещите се свои съграждани и на пътниците-чужденци те охотно даряват от онова, което имат, и щедро им позволяват да вземат от него, като при това са далеч от каквото и да било желание за обогатяване. Като местопребивание за чужденците Танагра е най-сигурният град в Беотия, защото тук цари искрено и строго отвращение към злосторството поради това, че неговите; жители са в състояние да се самозадоволяват и са трудолюбиви.“
10. Оттук [т. е. от Танагра] до Платея има 200 стадия. Пътят е донякъде самотен и каменист, тъй като той пресича планината Китерон, но не е особено опасен. Ето и описанието на града според описанието на поета-комик Посейдип: „Тук има два храма, т. нар. „Колонада“ ‘И „Име“, а също и баня, с която се слави .името на Серамб. Градът обикновено е пуст и само на празника на Елевтериите е град.“
Гражданите не могат да кажат нищо друго освен това, че са атински колонисти и че при техния град станало сражение между персите и гърците. И действително платейците са единствените атиняни измежду беотийците.
12. Оттук до Тива има 80 стадия. Пътят е съвсем гладък и равнинен. Градът лежи по средата на територията на беотийците и заема едно пространство от 70 стадия. Той е заоблен във вид на кръг и се издига над равна черноземна почва. Макар че е стар, през него са прокарани и нови улици, тъй като, както се учим от историята, този град е бил разрушаван вече три пъти вследствие на несговорчивостта и високомерието на неговите жители.
13. Коневъдството тук е развито много добре и градът има изобилна вода, вследствие на което е потънал в богото зеленина и е заобиколен с плодородни хълмове. Тук се отглеждат повече градински култури, отколкото във всички други градове в Гърция, защото през града текат и две реки, напояващи цялата низина, която се разстила под града. Вода извира и изпод т. нар. Кадмея; тя е каптирана и се отвежда чрез подземни тръби, които, както се разказва, били положени от Кадъм в незапомнени времена.
14. Такова е местоположението на град Тива. Жителите му са великодушни и заслужават адмирации заради своята увереност, която се проявява при всички обстоятелства в живота; те са дръзки, прибягват до насилие и са арогантни: побойници и безогледни спрямо всеки чужденец и кореняк и незачитащи каквото и да било право.
15. При споровете, възникнали при общуването им с други хора, те не стигат до споразумение, а прибягват до дръзкото насилие на юмрука, като пренасят грубата сила, която се прилага при юмручните борби от атлетите, и върху съдебните процеси.
16. По тази причина и съдебните дела се гледат при тях след изтичането на срок от най-малко тридесет години. Защото, ако всеки, комуто това бъде напомняно от народа по някакъв начин, не напусне веднага Беотия, а продължава да стой дори и най-кратко време в града още, скоро след това той бива издебван нощно време от онези, които не желаят приключването на процесите, и наказван с насилствена смърт. Убийствата стават при тях и по други най-различни случаи.
17. Такива са таванските мъже. Измежду тях се срещат обаче й такива, които са достойни за уважение, великодушни и заслужават всяко приятелство. Жените им по своя ръст, походка и движение са най-красиви и снажни от всички жени в Гърция. Това е засвидетелствано от Софокъл: „Ти ми говориш за Тива, за града със стоте врати, в който единствено смъртните майки раждат богове.“
18. Покривалото на главата им е направено така, че прави цялото лице, като да е забулено с воал, защото само очите се виждат от него, а всички останали части на лицето са покрити от химатиона. Всички жени носят химатиони.
19. Косите им са руси и са превързани на кок чак на темето, прическа, която местните наричат „факличка“. Обувките им са скромни и не са много високи; те имат пурпурен цвят, ниски подметки и са превързани с ремъчки тъй високо на краката, че нозете им изглеждат почти съвсем голи.
20. При общуването им с други хора те са по-скоро сикионийки, отколкото беотийки. Гласът им е приятен, докато гласът на мъжете е груб и дебел.
21. Градът е превъзходен за летуване, защото изобилства със студена вода и градини. При това тук духа и свеж вятър, а погледът се наслаждава на обраслите със зеленина поля. Изобилие на плодове и богатство на летни продукти. Обаче градът няма дърва ,и затова не е никак пригоден за зимуване поради влагата от реките и поради ветровете. Защото тук пада дори и сняг и улиците са твърде разкаляни.
23. От Тива до град Антедон има 160 стадия. Пътят е второстепенен, но въпреки това по него може да се пътува с кола, като при пътуването се минава през обработена и засята местност. Градът не е голям и е разположен непосредствено до самото Евбейско море. Павираният му площад е залесен с дървета и е заобиколен с две редици колони. Градът изобилства с вино и с морски продукти, но е беден откъм жито, тъй като почвата е неплодородна.
24, Почти всичките му жители са риболовци, които изкарват прехраната си с ловене на риба било с въдици, било с мрежи. Освен това те се прехранват от ловенето на пурпурни миди и морски гъби и остаряват по-морския бряг всред водораслите и хижите. Те всички са червенокоси и слаби. Върховете на ноктите на пръстите им са притъпени поради техния поминък, свързан с работа в морето. Те обичат страстно прехвърлянето и пътуването по море и се занимават с корабостроителство. Не само не обработват земята, но и нямат земя и самите те казват, че са потомци на морския демон Главк, който според общото мнение бил риболовец.
25. Така изглежда Беотия. Защото само още град Теспия може да се похвали с амбициозността на своите мъже и със своите незавършени още статуи, а иначе няма нищо друго. Самите беотийци разказват обаче за лошавините, които се коренят у тях, като казват, че жаждата за печалба се била загнездила в Ороп, завистта — в Танагра, свадливостта — в Теспия, насилничеството — в Тива, алчността — в Антедон, любопитството и клюкарството — в Коронея, самохвалството — в Платея, блатната треска — в Онхест и тъпоумието — в Халиарт. По този начин бедите и злините на цяла Гърция се стекли в градовете на Беотия. Оттам и стихът на Ферекрат: „Ако имаш разум, отбягвай беотийската земя!“
Приведените по-горе сведения от „Пътни картини“ на Хераклид са извънредно важен, за да не кажем единствен литературен извор за икономическото положение на Елада към края на III в. пр. н. о. Макар и предадено във формата на сатира, описанието на Атина от Хсрлклид разкрива съвсем недвусмислено стремглавото обедняване на все по-широки слоеве от населението на Атина. Не случайно авторът изтъква, че повечето от къщите на Атина са бедни, че малко атински жилища имат богат и охолен изглед и че чужденецът, който за пръв път идва в Атина, недоумява дали в случая той наистина се намира в прославения някога и със своя външен блясък град.