Направи дарение на училище!
Освен сведенията на Страбон за най-напредналите в своето икономическо и обществено развитие полиси на Гърция, какъвто бил например Коринт, а по-късно и Атина.
Обши географски сведения за Гърция
Страбон, VIII, 1, 1—2 (С. 332 сл.)
1. Тъй като ние тръгнахме от западната част на Европа, именно от онези области, които са заобиколени от Вътрешното (Средиземно море.) и Външното море (Атлантически океан.) и пропътувахме почти всички варварски народи, които живеят в онази част на Европа, чак до реката Танаис (Река Дон), а от Гърция обходихме неголяма част, сега ще дадем останалата част от нейното географско описание. С описанието на тези земи се занимавал пръв Омир, а след него и мнозина други. Едни от тези автори са описали Елада в специални трактати, озаглавени „Описание на пристанищата“, или „Кръгоплувя“ („Перипли“), или пък „Обиколки на земята“ („Околосветски пътувания“), като в тях са включени и географските особености на Елада. Други писатели пък предвиждат в общото историческо изложение специални отдели за локалното’ описание на отделните области. По този начин са постъпили например Ефор и Полибий. Трети пък, като Посейдоний и Хипарх, са включили много неща от този род, т. е. географски изследвания, в своите изследвания из областта на физиката ‘и математиката. Постиженията на останалите автори се поддават лесно на преценка, обаче описанията на Омир изискват едно критично разглеждане, защото той говори като поет, и то не за сегашни неща, а за неща от древността, споменът за повечето от които е замъглен от времето.
И тъй ние трябва да започнем изложението си по възможност оттам, откъдето го прекъснахме; нашето описание завършваше на запад и север при епнрските и илирийските племена, а на изток — при македонците,“ чак до Византион. След епирците и илирийците от елинските племена идват акарнанците, етолийците и озолскнте локрийци, а до тях са фокейците и беотийците. Отвъд протока срещу тях е крайбрежието на Пелопонес, обхващащо в средата си Кориитския залив, който се намира между двете части на Гърция. Пелопонес очертава формата на този залив и от своя страна сам той получава формата си от него. Подир македонците идват тесалийците, [стигащи] чак до малийците и до останалите племена, които живеят от двете страни на Коринтския провлак.
2. По -тези места живеят многобройни племена, но главните от тях отговарят по брой на известните гръцки диалекти. Макар и тези последните да са четири (йонийски (атически), дорийски, еолийски и ахейски диалект) на брой, ние считаме йонийския диалект за еднакъв със стария атичоски диалект, тъй като тогавашните жители на Атика се наричали йоиийци, а от Атика са и онези йонийци, които се заселили в Азия и’които сега говорят т. нар. йонийски диалект. По същия начин ние приравняваме дорийския диалект с еолийски, защото всички гърци, обитаващи вън от провлака, с изключение на атиняните, на мегарците и на дорийците, които населявали и най-дивите области, се превърнали вследствие на своята изолираност както по своя диалект, тъй и по останалите си нрави първоначално от сродни впоследствие в несродни [с останалите гръцки племена]. Същото станало и с атиняните, които обитавали една слабопочвена област, вследствие на което тя не била опустошавана и затова, както казва Тукидид, те били смятани за автохтонно [коренно] население, което винаги обитавало една и съща страна, тъй като никой не ги бил изтикал оттам, понеже никой не пожелавал да владее тяхната земя. Но именно това е причината, загдето атиняните се отличават и по диалект, и по нрави, макар и те да не са многобройни.