Нови фосили укрепват тезата, че Homo erectus е живял в Южна Африка преди 2 милиона години

Нощ на учените 2026 · онлайн

Дигитални ресурси

Всички ресурси
Броеве за четене онлайнСпецброеве за изкуствения интелект и за атома, брой 200 на „Българска наука“ и вестник „Homo Sciens“.Разгледай броевете 17 нови филма за български учениОт Стамен Григоров и бактерията на киселото мляко до генетика Дончо Костов.Гледай видеата 30 години „Мария Склодовска-Кюри“ на една картаВсички проекти по програмата от 1996 до 2026 г. – и кой с кого работи.Отвори картата Архив от минали НощиФилми, лекции и броеве от Нощите на учените 2019–2023.Към архива

 

Преди около два милиона години в днешна Южна Африка са живели поне два много различни човешки родственика. Единият — Homo erectus — развивал по-голям мозък и по-малки кътници. Другият — Paranthropus robustus — запазвал малък мозък, но имал огромни зъби и мощен дъвкателен апарат. Ново описание на 18 фосила от кариерата Дримолен добавя важни части към тази картина, включително втори черепен фрагмент, приписан на Homo erectus.

Дримолен се намира в южноафриканската „Люлка на човечеството“ — район с множество пещери и едни от най-богатите находища на древни хоминини. Мястото е открито през 1992 г. и е разкопавано до 2019 г. Част от намерените кости и зъби обаче дълго време не са били подробно описани. В Annals of Human Biology международен екип, воден от Джеси Мартин от La Trobe University, представя нов анализ на черепни и долночелюстни останки.

Най-обсъжданият образец е DNH 127 — фрагмент от череп на възрастен индивид, който авторите отнасят към Homo erectus. Пластовете на Дримолен са датирани на около 2,04–1,95 милиона години. По-рано от същото място беше описан DNH 134, детски череп на възраст между две и четири години. Той даде едни от най-ранните свидетелства за вида, но младата възраст оставяше въпрос дали особеностите му надеждно представят възрастния Homo erectus.

DNH 127 е важен именно защото принадлежи на възрастен. Сходствата му с детския екземпляр укрепват идентификацията и подкрепят присъствието на Homo erectus в Южна Африка преди около два милиона години. Това е приблизително 200 000 години по-рано от известните възрастни фосили от Дманиси в Грузия, датирани на около 1,8 милиона години. По-точно е обаче да се каже, че находката укрепва най-ранния южноафрикански запис, а не че сама „премества“ с абсолютна сигурност възникването на целия вид.

Останалите фосили разказват паралелната история на Paranthropus robustus. Този хоминин е имал анатомия, приспособена към силно дъвчене: големи кътници, масивни челюсти и развити места за залавяне на дъвкателните мускули. Сравнението между популацията от Дримолен на около два милиона години и по-младите останки от Сварткранс на около 1,8 милиона години показва постепенни промени. Зъбите и дъвкателният апарат при по-късните индивиди стават още по-големи.

Тъкмо тази близка поредица във времето е ценна. Фосилният запис обикновено прилича на книга, от която са останали само отделни страници. Когато образците са малко и разделени от големи интервали, учените трудно различават еволюционна промяна от индивидуална, полова или географска вариация. Множеството останки от Дримолен дават по-плътен поглед към измененията в рамките на една линия.

Двата вида вероятно са споделяли един и същ пейзаж, но са следвали различни стратегии. Авторите отбелязват тенденция към по-голям мозък и по-малки кътници при Homo erectus, докато P. robustus усилва специализацията за дъвчене. Тълкуването, че повече месо е допринесло за промените при Homo erectus, остава хипотеза, а не пряко измерен факт от тези кости. Самата анатомия показва различия във функцията, но не може да възстанови цялото меню.

Любопитна е и числеността. В Дримолен останките на P. robustus са повече от тези на Homo erectus в съотношение над десет към едно. Това не е преброяване на живо население: шансът за вкаменяване, начинът на натрупване в пещерата и историята на разкопките могат силно да изкривят пропорциите. Въпреки това находището напомня, че линията, към която принадлежим, не е била очевидният „победител“ в своята епоха.

Класифицирането на фрагментарни фосили също носи несигурност. Черепен фрагмент рядко предоставя всички белези, които учените биха искали да сравнят. Изводите зависят от формата, дебелината, съседните находки, геоложкия контекст и сравнението с други образци. Новият материал прави аргумента за ранния Homo erectus по-силен, но бъдещи открития могат да прецизират родословните връзки и географския произход на вида.

Значението на Дримолен е в това, че показва еволюцията не като права стълба, а като разклонен експеримент. Преди два милиона години различни хоминини са живели рамо до рамо и са отговаряли по различен начин на променящата се среда. Едната линия изчезва, а друга дава начало на по-късни човешки форми. Фосилите не разказват неизбежен марш към нас — те пазят следите от свят, в който бъдещето все още е било отворено.

 

Източници

Живейте по-добре с наука!

  • Развийте критично мислене и изградете защита срещу дезинформация.

  • Придобийте ключови умения за по-добър живот с нашите курсове във формат текст, видео и аудио.

  • Открийте новостите и иновациите в медицината.

  • Само 3 минути дневно са достатъчни, за да трансформирате живота си!

  • Всеки месец ви очаква нов брой с увлекателни статии по биология, космос, технологии, история, медицина и много други.

Изживейте науката навсякъде и по всяко време, като я четете на най-удобното за вас устройство.

 
Годишен абонамент
ВИЖ ПОВЕЧЕ
  • Безкрайно знание - списание, видеа, аудио, книги и т.н.
  • Достъп от всякъде
  • Социална мрежа за знание с хора като вас.

Създадохме платформа, която предлага курсове и ръководства, насочени към решаването на житейски предизвикателства чрез научно обосновани методи. Тя не само подпомага личностното развитие, но и предоставя ценни знания за водене на по-здравословен, успешен и пълноценен живот. Благодарение на научния подход, потребителите ще имат възможност да подобрят своето благосъстояние и да постигнат по-високо качество на живот.

БГ Наука
Powered by  GDPR Cookie Compliance (opens in a new tab)
Правила на поверителност

Използваме „бисквитки“, за да персонализираме съдържанието и рекламите, да предоставяме функции на социални медии и да анализираме трафика си. Също така споделяме информация за начина, по който използвате сайта ни, с партньорските си социални медии, рекламните си партньори и партньори за анализ.

Можете да коригирате всички настройки на „бисквитките“, като отворите разделите вляво.