Как се формират уменията, които наистина могат да осигурят квалифицирана работа, и какво определя дали един млад човек ще намери мястото си на пазара на труда? Европейският проект ProSkills2Work в Института по философия и социология на БАН търси отговорите чрез собствени изследвания и задълбочен анализ на данни.
„Уменията се променят по-бързо от длъжностите“ – така е озаглавена публикация във вестник „Капитал“ от септември 2026 г., в която говори проф. д.с.н. Васил Киров. Според него професиите няма непременно да изчезват, но съдържанието на работата в тях се променя все по-бързо. Изкуственият интелект преразпределя задачите и изисква нови комбинации от дигитални, професионални и социални умения, а професионалната сигурност все по-малко зависи от това да запазиш една длъжност и все повече – от способността да учиш и да се адаптираш.
Проф. Киров е заместник-директор на Института по философия и социология при БАН (ИФС-БАН) и координатор на проекта ProSkills2Work – Progressing Promising Skills to Work in Bulgaria, или „Развитие на работещи умения за трудова заетост в България“. Проектът е финансиран по програмата ERA Chair на „Хоризонт Европа“ с бюджет от 2 476 132 евро, изцяло осигурен от ЕС, и трае от 1 март 2025 до 28 февруари 2030 г. Стартът му беше отбелязан на 19 март 2025 г. в Националния археологически институт с музей при БАН в присъствието на повече от 100 гости – от ръководството на БАН и Представителството на Европейската комисия до държавни институции, работодатели, синдикати и посолствата на Швейцария и Австрия.
Амбицията е заявена открито: да се постави ИФС на световната научна карта и българските изследвания по социология на образованието и труда да бъдат изведени до световно равнище. За това към института е привлечен за пет години проф. д-р Кристиан Имдорф от Университета „Лайбниц“ в Хановер – един от най-изтъкнатите европейски социолози в областта на образованието и труда, който оглавява новосъздаденото звено „Европейско научноизследователско пространство“ (ЕНП).
Три въпроса за една кариера
В същността си ProSkills2Work търси отговор на три свързани въпроса. Как се формират професионалните умения в България? Как хората повишават квалификацията си в хода на кариерата? И какво определя прехода им от образование към заетост? В центъра стои професионалното образование и обучение (ПОО) и доколко то отговаря на нуждите на пазара на труда, но и ученето на работното място и ученето през целия живот.
Зад тези въпроси стои проблем, който засяга цялата икономика – недостигът на квалифицирана работна сила в България и региона, който е сред приоритетите на Европейския съюз. Екипът обаче не се ограничава само до практическите препоръки. Една от целите е да се усъвършенстват самите социологични понятия, с които разбираме динамичната връзка между образование и труд в съвременния български контекст, като се обърне специално внимание на методологичните предизвикателства при изследването на тези процеси.
Пет начина да се погледне към един въпрос
Изследователската програма съчетава няколко вида данни, осветяващи различни аспекти на пътя от чина до работното място.
Европейският фон. Първо се анализират данни от големи европейски и национални изследвания – Европейското социално изследване (ESS), Европейското изследване на работната сила (EU-LFS), EU-SILC и българското изследване сред завършилите ученици от 2014 г. Така България се поставя в европейски контекст и се правят регионални изводи.
Национално изследване сред учениците. През април 2026 г. екип на ИФС-БАН стартира национално представително изследване сред учениците в последния гимназиален етап, със съдействието на Министерството на образованието и науката и регионалните управления на образованието. То проучва как се развиват компетенциите в училище, колко готови се чувстват младите хора за пазара на труда и доколко подготовката им отговаря на изискванията на работодателите. Участието е доброволно и анонимно, а теренната работа се ръководи от доц. д-р Люба Спасова, научен секретар на ИФС-БАН.
Едни и същи хора във времето. Сърцето на проекта са панелните изследвания, които не правят само моментна „снимка“, а проследяват едни и същи млади хора през годините. Количественото панелно изследване BEPS (Bulgarian Education to Work Transition: A Quantitative Panel Study), представено от младшия изследовател д-р Неха Баснет, следи прехода от средно образование към работа, по-нататъшно учене или други пътища. То изследва уменията, стремежите, благополучието, неравенствата и ранните резултати на пазара на труда, а втората му вълна ще покаже какво оформя индивидуалните траектории. Паралелно тече и качествено панелно изследване, което чрез разговори с младите хора улавя личния им опит и неравенствата, които оформят първите им трудови стъпки.
Какво искат работодателите. Хиляди обяви за работа се анализират с методи за автоматично извличане на данни от интернет, обработка на естествен език и тематично моделиране, за да се разбере какво очаква бизнесът. Отделен компонент изследва как фирмите определят и комуникират изискванията си, как оценяват уменията от професионалното образование и как самите те участват във формирането на умения; тук ще се разговаря и пряко с работодатели.
Дуалното обучение под лупа. Проектът ще оцени и въведената през 2015 г. политика за дуално професионално образование – модел, при който учениците се обучават и във фирма. Сравняват се резултатите на завършилите по дуалните и по традиционните пътеки в ПОО.
Първите резултати
По-малко от две години след старта на проекта вече има резултати, които изненадват и подтикват към преосмисляне на някои привични представи.
На третия изследователски семинар през юни 2026 г. гл. ас. д-р Светломир Здравков представи анализ на 24 181 обяви от най-голямата платформа за подбор на персонал в България. Изводът е, че „меките умения“ не са еднородна категория и стойността им зависи от контекста. Решаването на проблеми, координацията и адаптивността се свързват с по-високо възнаграждение, докато често срещани изисквания като „отговорен“, „мотивиран“ или „готов за работа“ нерядко вървят с по-ниско заплащане. Най-любопитното е, че едно и също качество може да има противоположен ефект в различните професии. Честността и надеждността например се възнаграждават както при квалифицираните технически професии, така и в сферата на почистването и грижите – дейности с висока самостоятелност и доверие. Изследването хвърля нова светлина върху стар въпрос: защо някои социални умения остават недооценени, въпреки че се считат за ключови.
Д-р Луси Хънт, постдокторант в проекта, сравни в систематичен обзор прехода от училище към работа на младежи от мнозинството и от малцинствени групи в Централна и Източна Европа. Представен през юли 2026 г. на конференцията на Българското дружество по сравнително образование (BCES), обзорът показва, че този преход систематично зависи от социалната позиция – особено от етническата принадлежност, пола, живота в селски район, уврежданията и миграционния произход. За исторически неравностойните групи пътят към пазара на труда често е по-бавен, несигурен и нестабилен. Тези изводи насочват и качественото панелно изследване в България.
През септември 2025 г. проф. Имдорф представи предварителни резултати от изследването за пренасянето на дуалното професионално образование в България на два международни форума – Конгреса за професионално образование и обучение в Лозана и Европейската конференция по образователни изследвания в Белград. Изследването, разработено съвместно с Йоханес Карл Шмес от Университета в Дерби и Румяна Желева от ИФС-БАН, показва, че пилотните проекти са създали важни процеси на учене в политиките, но устойчив модел на дуално обучение тепърва предстои да бъде изграден. За това е нужно по-силно включване на учителите и техните синдикати, както и по-активно участие на малките и средните предприятия – гръбнакът на българската икономика.
Първата научна публикация по проекта излезе на 28 октомври 2025 г. в международното списание с отворен достъп Social Inclusion. В нея Кристиан Имдорф, Клаудия Шухарт и Надин Бернхард разглеждат професионалните училища като пътеки към висшето образование в Германия, Австрия, Швейцария, Китай, Чехия, Япония, Норвегия и Великобритания. Изводът е нееднозначен: тези училища разширяват достъпа до университетите, но често възпроизвеждат социалните неравенства. Авторите отбелязват и сериозните изследователски празноти в Източна Европа – точно там, където ProSkills2Work иска да допринесе най-много.
Школа за новото поколение социолози
През март 2026 г. Кюстендил за няколко дни се превърна в „малка столица на социологията“. Пролетното училище по проекта събра 21 участника – професори и бъдещи социолози от осем държави, от Босна и Херцеговина до Норвегия и Швеция. В рамките на четири дни те работиха върху качествени и сравнителни методи, обсъдиха интеграцията на бежанци, уменията в платформената икономика и дуалното образование, а опитните учени съветваха докторантите как да формулират изследователските си въпроси. Имаше и културна програма – от галерията „Владимир Димитров – Майстора“ до Пирговата кула. А на 6–9 октомври 2026 г. в София предстои есенно училище „Education and Employment in Europe“, организирано съвместно с Европейския консорциум за социологически изследвания (ECSR) и Университета „Лайбниц“ – за 18–20 докторанти и млади постдокторанти от Европа. Редовните изследователски и докторантски семинари в ИФС са отворени и за колеги от други организации в страната.
Обсерватория за бъдещето
Най-дългосрочната цел на проекта е създаването на Българска обсерватория за образование и труд – научен център за анализ и диалог между изследователи, институции и бизнес, който да подкрепя решенията за развитие на уменията. На втората среща на Консултативния съвет през май 2026 г. концепцията за Обсерваторията беше обсъдена заедно със създаването на Младежки консултативен съвет, чрез който самите млади хора да имат дума. Паралелно ИФС ще промени и себе си: ще съгласува вътрешните си политики с Европейската харта за изследователите и Хартата SAGE за равенство на половете и ще въведе външна оценка на научните си групи.
В интервю за Economy.bg проф. Киров описва една от важните тенденции: екипната работа все по-често включва взаимодействие не само между хора, но и между хора и алгоритми, а изкуственият интелект може да се превърне в своеобразен „член“ на екипа. Доверието, принадлежността и ученето обаче остават незаменими. Именно в тази променяща се среда ProSkills2Work събира данните, които да помогнат на училищата, фирмите и държавата да подготвят младите хора не за една длъжност, а за цяла кариера.
