Той прави първите рентгенови снимки за медицински цели у нас, оперира болно сърце, когато това е рядкост и в Европа, и превръща Черно море в лечебно средство. Историята на българската хирургия започва до голяма степен от неговата операционна маса и неговата катедра.
На 10 април 1918 г. в София отваря врати първият Медицински факултет в България. Сред първите му професори е 47-годишен хирург, който вече има зад гърба си над две десетилетия практика в Ловеч, Русе, Плевен и Варна. Името му е Параскев Стоянов. Днес то стои на фасадата на Медицинския университет във Варна, на болницата в Ловеч и на улици в няколко града из страната, но малцина знаят с какво точно го е заслужил.
Параскев Иванчов Стоянов е роден на 30 януари 1871 г. в Гюргево, Румъния. Баща му Иванчо Стоянов е търговец от Русе, подкрепял българските революционери, а майка му е германка. Момчето учи в престижния колеж „Св. Сава“ в Букурещ, а медицина следва в Париж, Женева и Букурещ. Дипломира се през 1895 г. във Вюрцбург, Германия, с докторска теза за рака на сърцето, доста специфична и рядка тема дори за съвременната медицина.
Същата година, още като студент, той изкачва швейцарския връх Гран Комбен, висок 4318 м. Така става първият българин, стъпил на четирихилядник. Детайлът не е случаен: Стоянов цял живот съчетава медицината с широк кръг интереси, от алпинизма и фотографията до историята и литературата.
След завръщането си в България Стоянов работи като лекар в Ловеч, а после като старши хирург в Русе и Плевен. В болниците по онова време има малко апаратура и още по-малко специалисти. Той оперира корем и кости, като същевременно прави и гинекологични и очни операции, просто защото няма кой друг да ги направи.
През 1905 г. поема хирургичното отделение на варненската болница „Св. Марина“ и я преустройва из основи: въвежда централно парно отопление и рентгенов апарат. Според Медицинския университет във Варна Стоянов е първият в България, който прави рентгенови снимки за нуждите на лечението. Там той извършва и първата у нас успешна операция на наранено сърце. За сравнение, първият успешен шев на сърдечна рана в света прави Лудвиг Рен във Франкфурт през 1896 г. Само около десетилетие по-късно подобна операция вече е възможна и във Варна.
Най-трайният му принос обаче не е в операционната. По онова време костно-ставната туберкулоза (инфекция, която разрушава кости и стави) осакатява хиляди деца, а антибиотиците още не са измислени. Така че лечението разчита единствено на чист въздух, слънце и почивка.
Стоянов вижда във варненския бряг естествена болница. През 1905 г. открива Детски морски санаториум за костно-ставна туберкулоза, а през 1909 г. го премества в местността Кокодива. Санаториумът приема деца от 3 до 15 години, независимо от социалния им произход, и е описван като единственото заведение от този вид на Балканския полуостров. Стоянов развива у нас таласотерапията (лечение с морска вода и климат), хелиотерапията (контролирано излагане на слънце) и калолечението.
Затова Медицинският университет във Варна го определя като един от създателите на таласотерапията и хелиотерапията. Точно тук е и най-ясната му връзка със световната медицина: в епохата преди антибиотиците той прилага и развива в Югоизточна Европа подход, който тогава е сред малкото действащи срещу тази болест. Идеята му не остава локална и незабелязана. През 1916 г., по време на Първата световна война, той създава първия военен морски санаториум в Текир Гьол, Северна Добруджа.
През Балканските войни и Първата световна война Стоянов ръководи подвижни и полеви болници. Там натрупва опит с огнестрелните рани, който по-късно преподава на студентите си.
Когато през 1918 г. става професор по хирургична пропедевтика (въвеждащ курс по хирургия), Стоянов има пред себе си празно поле. Няма български учебници, няма традиция в преподаването, няма подготвени асистенти. През 1920 г. обикаля 23 европейски медицински факултета, за да види как се преподава в чужбина. През 1922 г. излиза неговата „Обща хирургия“, първият български учебник по хирургия. Изпраща асистентите си на специализация в чужбина и заедно с проф. Александър Станишев основава Българското хирургическо дружество.
Така полага основите на първата българска хирургична школа. Научното му наследство наброява 57 книги, статии и доклади. Сред тях е и изследването му от 1921 г. върху особеностите на черепа, мозъка и сърцето на Иван Вазов, пример за това как Стоянов свързва медицината с националната памет.
Трябва да се уточни, че Стоянов не е единственият, наричан „баща на българската хирургия“. Историците на медицината посочват и д-р Асен Петров (1862-1920), а самият Стоянов е писал, че Петров ще бъде записан на първо място в летописите на българската хирургия. Затова по-точно е и двамата да се смятат за основоположници на българската хирургия.
Богатата му биография му не се побира само в медицината. В младостта си, под влиянието на Пьотър Кропоткин, Стоянов става анархист, превежда революционни брошури и през 1890 г. е арестуван в Париж. Днес историците го смятат за един от първите дейци на анархизма в България и Румъния. По-късно той пише исторически изследвания за Варна, Плевен и Ловеч, съдейства за създаването на Варненския аквариум, а през 1929 г. издава първото практическо ръководство по туризъм у нас. Носител е на български, румънски и германски ордени.
Параскев Стоянов умира на 14 ноември 1940 г. в София. През 2002 г. Медицинският университет във Варна приема неговото име. Изборът не може да бъде по-точен: градът, в който той превърна морето в лекарство, днес обучава лекари под името на човека, създал българската хирургия като наука.
